Не спирам да се обвинявам за смъртта му
АнонименНовак
Здравейте, много истории за живота на различни хора прочетох тук, виждам че се отзовавате на помощ, затова реших и аз да споделя своята история. Аз съм момиче на 23 години. До 8ми януари тази година живота ми беше идеален. Имаше едно момче, с което се запознах когато бях на 15 години, след известно време тръгнах с него на шега.
Но с течение на времето се оказа че той беше моята сродна душа и човека, отреден ми в живота. Връзката ни беше повече от идеална, докато на 21. 05. 2009 година той замина за Испания със семейството си, понеже бизнеса им се разшири и нямаше друг вариант освен да заминат. За 14. 02. 2010 година ми подари билет за Барселона, но аз така и не успях да го ползвам, защото родителите ми не ми позволиха да замина.
И след известно време усетих и видях, че разстоянието което ни делеше беше огромно и беше почти невъзможно да продължаваме с връзката си. Взех решението да се разделим, за да се опитаме да бъдем щастливи, макар и да не сме заедно. До миналата година лятото бяхме разделени ( аз имах няколко момчета, с които ходех, но нито едно от тях не можеше да заеме мястото му) и той ми каза, че се връща в България заради мен и ме попита дали искам да сме заедно.
Аз естествено се съгласих, той си дойде, купи апартамент само за нас двамата, заживяхме заедно и всичко беше перфектно. На 15. 10. 2012 година той ми предложи, аз казах "ДА" и започнахме подготовката за сватбата. Определихме и дата за сватбата 28. 01. 2013г. За коледните и новогодишните празници му се наложи да си отиде за няколко дни в Барселона, на Нова година когато се чухме той ми каза, че иска дете от мен, аз не се съгласих защото все още уча и не бях готова.
Скарахме се ужасно много и той ми каза, че ще се прибере възможно най-бързо в България, за да поговорим. Но вместо да си тръгне със самолета, той решава че ще си тръгне с колата и на 8ми януари остава на място след тежка катастрофа с пиян тираджия. Когато разбрах новината от майка му аз не можах да приема, че него вече го няма. Сринах се тотално и тръгнах по много лош път, но се оправих.
Откакто разбрах за смъртта му си налагам това, че аз съм виновна, че ако не се бяхме скарали по телефона той щеше да си дойде със самолета и сега щеше да е жив. Обръщам се към Вас да ми дадете съвет какво да направя, за да се опитам да продължа напред. . .
Но с течение на времето се оказа че той беше моята сродна душа и човека, отреден ми в живота. Връзката ни беше повече от идеална, докато на 21. 05. 2009 година той замина за Испания със семейството си, понеже бизнеса им се разшири и нямаше друг вариант освен да заминат. За 14. 02. 2010 година ми подари билет за Барселона, но аз така и не успях да го ползвам, защото родителите ми не ми позволиха да замина.
И след известно време усетих и видях, че разстоянието което ни делеше беше огромно и беше почти невъзможно да продължаваме с връзката си. Взех решението да се разделим, за да се опитаме да бъдем щастливи, макар и да не сме заедно. До миналата година лятото бяхме разделени ( аз имах няколко момчета, с които ходех, но нито едно от тях не можеше да заеме мястото му) и той ми каза, че се връща в България заради мен и ме попита дали искам да сме заедно.
Аз естествено се съгласих, той си дойде, купи апартамент само за нас двамата, заживяхме заедно и всичко беше перфектно. На 15. 10. 2012 година той ми предложи, аз казах "ДА" и започнахме подготовката за сватбата. Определихме и дата за сватбата 28. 01. 2013г. За коледните и новогодишните празници му се наложи да си отиде за няколко дни в Барселона, на Нова година когато се чухме той ми каза, че иска дете от мен, аз не се съгласих защото все още уча и не бях готова.
Скарахме се ужасно много и той ми каза, че ще се прибере възможно най-бързо в България, за да поговорим. Но вместо да си тръгне със самолета, той решава че ще си тръгне с колата и на 8ми януари остава на място след тежка катастрофа с пиян тираджия. Когато разбрах новината от майка му аз не можах да приема, че него вече го няма. Сринах се тотално и тръгнах по много лош път, но се оправих.
Откакто разбрах за смъртта му си налагам това, че аз съм виновна, че ако не се бяхме скарали по телефона той щеше да си дойде със самолета и сега щеше да е жив. Обръщам се към Вас да ми дадете съвет какво да направя, за да се опитам да продължа напред. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (16)
Изпрати
Понякога нещата просто се случват и когато тези неща са фатални си задаваме много въпроси които нямат отговор.Нямаш вина за случилото се,трябвало е да стане така,дори и да си върви по пътя е можело да се случи нещо.Потърси съвет от специалист,който ще ти помогне да продължиш напред.Сега не трябва да се обвиняваш,а да си спомняш за него винаги с добри чувства.Времето не лекува болката,само свикваме да живеем с тази болка.
0
0
Аз те съветвам да отидеш на психолог. Там ще успееш да споделиш болката и страданието си. Смятам , че ще ти олекне, на мен ми помогна наистина ! Така е било писано , мила, не можеш да знаеш какво ще стане или какво би било ако... Това е моят съвет :*
0
0
Много ми се искаше да ти кажа, че си виновна, за да се радвам, че подклаждам болката ти, но, за мое огромно съжаление, не мога. Не си го карала да идва, така че не си точно виновна.
0
0
Съдба
0
0
Не се обвинявай,не си виновна за случилото се,фатална съдба!!Опитай се да се пребориш с това самообвинение.Млада си,живота е пред теб!! :*
0
0
Лош късмет! Виждаш ли какво може да се случи от моментно ядосване и груби думи.. НЕПОПРАВИМОТО! Ами няма какво да направиш, просто опитай да забравиш и да си простиш. Жалко за момчето...
0
0
Рейтинг
4.6
Общо гласували: 5
53
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
