Не спирам да се обвинявам за смъртта му

Здравейте, много истории за живота на различни хора прочетох тук, виждам че се отзовавате на помощ, затова реших и аз да споделя своята история. Аз съм момиче на 23 години. До 8ми януари тази година живота ми беше идеален. Имаше едно момче, с което се запознах когато бях на 15 години, след известно време тръгнах с него на шега.

Но с течение на времето се оказа че той беше моята сродна душа и човека, отреден ми в живота. Връзката ни беше повече от идеална, докато на 21. 05. 2009 година той замина за Испания със семейството си, понеже бизнеса им се разшири и нямаше друг вариант освен да заминат. За 14. 02. 2010 година ми подари билет за Барселона, но аз така и не успях да го ползвам, защото родителите ми не ми позволиха да замина.

И след известно време усетих и видях, че разстоянието което ни делеше беше огромно и беше почти невъзможно да продължаваме с връзката си. Взех решението да се разделим, за да се опитаме да бъдем щастливи, макар и да не сме заедно. До миналата година лятото бяхме разделени ( аз имах няколко момчета, с които ходех, но нито едно от тях не можеше да заеме мястото му) и той ми каза, че се връща в България заради мен и ме попита дали искам да сме заедно.

Аз естествено се съгласих, той си дойде, купи апартамент само за нас двамата, заживяхме заедно и всичко беше перфектно. На 15. 10. 2012 година той ми предложи, аз казах "ДА" и започнахме подготовката за сватбата. Определихме и дата за сватбата 28. 01. 2013г. За коледните и новогодишните празници му се наложи да си отиде за няколко дни в Барселона, на Нова година когато се чухме той ми каза, че иска дете от мен, аз не се съгласих защото все още уча и не бях готова.

Скарахме се ужасно много и той ми каза, че ще се прибере възможно най-бързо в България, за да поговорим. Но вместо да си тръгне със самолета, той решава че ще си тръгне с колата и на 8ми януари остава на място след тежка катастрофа с пиян тираджия. Когато разбрах новината от майка му аз не можах да приема, че него вече го няма. Сринах се тотално и тръгнах по много лош път, но се оправих.

Откакто разбрах за смъртта му си налагам това, че аз съм виновна, че ако не се бяхме скарали по телефона той щеше да си дойде със самолета и сега щеше да е жив. Обръщам се към Вас да ми дадете съвет какво да направя, за да се опитам да продължа напред. . .