Свекърва ми е ужасен човек и не мога да я търпя

От едно определено време насам чета историите в сайт-а и откривам искреността и честността на хората, които публикуват историите си тук. В съответствие реших и аз да публикувам своята, като предполагам, че доста жени имат моя проблем. Е нека започна така:

Преди около 4 години се запознах с приятеля си, вече може би и малко повече. Самата ни връзка започна доста нестандартно, но пък за сметка на това, беше невероятно усещане. . . Обича ме, подкрепя ме във всяко мое начинание, има ми 100%-тово доверие, отдава ми необходимата ми свобода, не ме ревнува (или поне не явно).

Помага ми във всичко, изключително разбран и работлив човек е, мога да изреждам суперлативи за него чак до утре . . . Мъжа мечта! Когато се запознахме беше "нощна птица", в последствие започна да усеща, че е време да се укроти и да създаде семейство. Започна да прави ремонти и да мисли за семейство с мен, деца и т. н. , и т. н.

И след хубавата розова приказка идва и неприятното. . . неговата майка. Тя е пълна противоположност на него- злобна е, завистлива, мързелива, присмехулница, груба, алчна, използвачка, простовата, не е никаква домакиня-не чисти, не готви, не пере, не поддържа дома, а на всичкото отгоре и близо 5 години безработна. Изцяло лежи на раменете на сина си. Винаги тя е повече от всички, винаги е по-умна, по-добра в това или онова...тя винаги е НАЙ.

Когато се запознахме, постъпих изключително деликатно към нея, защото като всяка жена зная, че ако не се разбираш с майката, е трудно и да се разбираш със сина ѝ. Винаги, когато бях у тях готвих, подреждах, сервирах, после измивах и т. н. На нея ѝ беше страхотно, но започна да ме приема като слугиня. Лежеше и ми нареждаше:

"Донеси ми това, че не ми се става";"Донеси ми онова, че си гледам филма". В един момент ми писна и спрях да правя каквото и да е. Е това беше връхната точка- тя ме намрази, вече не ѝ бях изгодна. Не ѝ стигаше, че гледам сина ѝ, трябвало да гледам и нея.

Една вечер ние се готвехме да излизаме и аз започнах да гладя намачканите му дрехи, а тя ми стовари цял куп нейни дрехи под претекст, че така или иначе гладя, да съм изгладила всичко.
Постоянно иска пари от него за какво ли не, а нали му е майка и той не ѝ отказва нищо.

А тя, неблагодарницата само му говори срещу мен, как аз съм щяла да го оставя, защото съм била млада (имаме 8 години разлика) и съм щяла да си намеря друг, а той щял да си ходи стар ерген. Постоянно ги говори някакви такива безсмислени!

Е все по-често той ми заговаря за съвместен живот и брак, а аз все по-често се замислям как ще оцелея с нея ? Няма вариант да живеем отделно, защото ще трябва да ѝ плащаме сметките, трябва да ѝ даваме пари за храна и т. н. , а тя изрично отказва да работи. Не можем да си позволим да плащаме сметките на две къщи.

И така тя ще си живее с нас . . . Ще си я храним и прочие, но каквото и да направим винаги би било недостатъчно за нея.
Като не стана с добро, се опитах просто да мълча. Само я поздравявах, когато съм у тях и приключвах до там, но и това ѝ бе неугодно.

Просто не знам как по друг начин да постъпя- не стана с добро, не стана и с лошо.
Въпреки всичко обичам сина ѝ повече от всичко и не мога да се откажа от него с лека ръка. Моля ви, скъпи хора, дайте ми съвет как да постъпя? Стигнах до извода, че трябва да избирам между това да бъда с него и майка му или без него.

Ако някой има опит с кофти свекърви, нека сподели опит, моля ви!

Благодаря, че отделихте време и за моята история!