Свекърва ми е ужасен човек и не мога да я търпя
редакция:
От едно определено време насам чета историите в сайт-а и откривам искреността и честността на хората, които публикуват историите си тук. В съответствие реших и аз да публикувам своята, като предполагам, че доста жени имат моя проблем. Е нека започна така:
Преди около 4 години се запознах с приятеля си, вече може би и малко повече. Самата ни връзка започна доста нестандартно, но пък за сметка на това, беше невероятно усещане. . . Обича ме, подкрепя ме във всяко мое начинание, има ми 100%-тово доверие, отдава ми необходимата ми свобода, не ме ревнува (или поне не явно).
Помага ми във всичко, изключително разбран и работлив човек е, мога да изреждам суперлативи за него чак до утре . . . Мъжа мечта! Когато се запознахме беше "нощна птица", в последствие започна да усеща, че е време да се укроти и да създаде семейство. Започна да прави ремонти и да мисли за семейство с мен, деца и т. н. , и т. н.
И след хубавата розова приказка идва и неприятното. . . неговата майка. Тя е пълна противоположност на него- злобна е, завистлива, мързелива, присмехулница, груба, алчна, използвачка, простовата, не е никаква домакиня-не чисти, не готви, не пере, не поддържа дома, а на всичкото отгоре и близо 5 години безработна. Изцяло лежи на раменете на сина си. Винаги тя е повече от всички, винаги е по-умна, по-добра в това или онова...тя винаги е НАЙ.
Когато се запознахме, постъпих изключително деликатно към нея, защото като всяка жена зная, че ако не се разбираш с майката, е трудно и да се разбираш със сина ѝ. Винаги, когато бях у тях готвих, подреждах, сервирах, после измивах и т. н. На нея ѝ беше страхотно, но започна да ме приема като слугиня. Лежеше и ми нареждаше:
"Донеси ми това, че не ми се става";"Донеси ми онова, че си гледам филма". В един момент ми писна и спрях да правя каквото и да е. Е това беше връхната точка- тя ме намрази, вече не ѝ бях изгодна. Не ѝ стигаше, че гледам сина ѝ, трябвало да гледам и нея.
Една вечер ние се готвехме да излизаме и аз започнах да гладя намачканите му дрехи, а тя ми стовари цял куп нейни дрехи под претекст, че така или иначе гладя, да съм изгладила всичко.
Постоянно иска пари от него за какво ли не, а нали му е майка и той не ѝ отказва нищо.
А тя, неблагодарницата само му говори срещу мен, как аз съм щяла да го оставя, защото съм била млада (имаме 8 години разлика) и съм щяла да си намеря друг, а той щял да си ходи стар ерген. Постоянно ги говори някакви такива безсмислени!
Е все по-често той ми заговаря за съвместен живот и брак, а аз все по-често се замислям как ще оцелея с нея ? Няма вариант да живеем отделно, защото ще трябва да ѝ плащаме сметките, трябва да ѝ даваме пари за храна и т. н. , а тя изрично отказва да работи. Не можем да си позволим да плащаме сметките на две къщи.
И така тя ще си живее с нас . . . Ще си я храним и прочие, но каквото и да направим винаги би било недостатъчно за нея.
Като не стана с добро, се опитах просто да мълча. Само я поздравявах, когато съм у тях и приключвах до там, но и това ѝ бе неугодно.
Просто не знам как по друг начин да постъпя- не стана с добро, не стана и с лошо.
Въпреки всичко обичам сина ѝ повече от всичко и не мога да се откажа от него с лека ръка. Моля ви, скъпи хора, дайте ми съвет как да постъпя? Стигнах до извода, че трябва да избирам между това да бъда с него и майка му или без него.
Ако някой има опит с кофти свекърви, нека сподели опит, моля ви!
Благодаря, че отделихте време и за моята история!
Преди около 4 години се запознах с приятеля си, вече може би и малко повече. Самата ни връзка започна доста нестандартно, но пък за сметка на това, беше невероятно усещане. . . Обича ме, подкрепя ме във всяко мое начинание, има ми 100%-тово доверие, отдава ми необходимата ми свобода, не ме ревнува (или поне не явно).
Помага ми във всичко, изключително разбран и работлив човек е, мога да изреждам суперлативи за него чак до утре . . . Мъжа мечта! Когато се запознахме беше "нощна птица", в последствие започна да усеща, че е време да се укроти и да създаде семейство. Започна да прави ремонти и да мисли за семейство с мен, деца и т. н. , и т. н.
И след хубавата розова приказка идва и неприятното. . . неговата майка. Тя е пълна противоположност на него- злобна е, завистлива, мързелива, присмехулница, груба, алчна, използвачка, простовата, не е никаква домакиня-не чисти, не готви, не пере, не поддържа дома, а на всичкото отгоре и близо 5 години безработна. Изцяло лежи на раменете на сина си. Винаги тя е повече от всички, винаги е по-умна, по-добра в това или онова...тя винаги е НАЙ.
Когато се запознахме, постъпих изключително деликатно към нея, защото като всяка жена зная, че ако не се разбираш с майката, е трудно и да се разбираш със сина ѝ. Винаги, когато бях у тях готвих, подреждах, сервирах, после измивах и т. н. На нея ѝ беше страхотно, но започна да ме приема като слугиня. Лежеше и ми нареждаше:
"Донеси ми това, че не ми се става";"Донеси ми онова, че си гледам филма". В един момент ми писна и спрях да правя каквото и да е. Е това беше връхната точка- тя ме намрази, вече не ѝ бях изгодна. Не ѝ стигаше, че гледам сина ѝ, трябвало да гледам и нея.
Една вечер ние се готвехме да излизаме и аз започнах да гладя намачканите му дрехи, а тя ми стовари цял куп нейни дрехи под претекст, че така или иначе гладя, да съм изгладила всичко.
Постоянно иска пари от него за какво ли не, а нали му е майка и той не ѝ отказва нищо.
А тя, неблагодарницата само му говори срещу мен, как аз съм щяла да го оставя, защото съм била млада (имаме 8 години разлика) и съм щяла да си намеря друг, а той щял да си ходи стар ерген. Постоянно ги говори някакви такива безсмислени!
Е все по-често той ми заговаря за съвместен живот и брак, а аз все по-често се замислям как ще оцелея с нея ? Няма вариант да живеем отделно, защото ще трябва да ѝ плащаме сметките, трябва да ѝ даваме пари за храна и т. н. , а тя изрично отказва да работи. Не можем да си позволим да плащаме сметките на две къщи.
И така тя ще си живее с нас . . . Ще си я храним и прочие, но каквото и да направим винаги би било недостатъчно за нея.
Като не стана с добро, се опитах просто да мълча. Само я поздравявах, когато съм у тях и приключвах до там, но и това ѝ бе неугодно.
Просто не знам как по друг начин да постъпя- не стана с добро, не стана и с лошо.
Въпреки всичко обичам сина ѝ повече от всичко и не мога да се откажа от него с лека ръка. Моля ви, скъпи хора, дайте ми съвет как да постъпя? Стигнах до извода, че трябва да избирам между това да бъда с него и майка му или без него.
Ако някой има опит с кофти свекърви, нека сподели опит, моля ви!
Благодаря, че отделихте време и за моята история!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 6
53
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
От кавга полза няма!!!
Не се подавайте на провокации, не губете самообладание начертайте си план и тихомълком го следвате винаги усмихнати и любезни. Ако си винаги мила и добра ще спечелиш симпатиите и съчуствието на всички наоколо и след време и тяхната помощ.
И не е важно кой печели отделните битки важно е кой печели войната.
Поговорете, отделете се, а тя като види, че няма накъде ще започне да работи, сега и е лесно защото има кой да я подсигури.
Изкарай картите на масата, не се страхувай, после ще ти е много по трудно. Мъжа ми взима хубави пари и покрай детето пак са доникъде, представям си и една чакаща на нас свекърва. Ако сега си замълчиш, ще страдаш цял живот, но вече ще е късно.
Моята преди да заживеем поне се праве6е на света вода, но после си показа рогата,и въпреки 4е си работи и 4исти жената има не6та които не ми харесват и си мисля 4е ако знаех 4е 6те е така нямаше да се оженя за ни6то на света..колкото и да го оби4ах..но ве4е е късно за мен..ти поне се спасявай..
В интерес на истината, и най-яката свекърва да е, живеете ли заедно пак ще се карате... Още повече, че като остарее човек прави глупости... Трудно живеят различни поколения на едно място, отделяйте си се, като си се карате, караниците да са си ваши, не да има замесени тъщи, свекърви и всякакви подобни... и хич не го мисли ... ама тя не работела и нямало как да се издържа... алоо това твой проблем ли е? Ти си работиш и си се издържаш... ако нещо се случи с вашите /да не дава Господ/ и те имат нужда от финансова помощ от теб, ти сигурна ли си, че той и свекървата, ще го приемат така, както в момента разсъждаваш ти....
В самото начало сама си се прецакала, влизайки в ролята на слугиня, както Мариана е казала няколко коментара по надолу ти си била със статут "гостенка". Гостенките не мият чинии, не сервират, не принасят, не отнасят... за твоя комфорт тогава, е трябвало да се погрижат госпожата и синчето и, а не ти да им слугуваш.
Нямам нищо против тъщи и свекърви, нямам против да им се помага от време на време... но да ми обсебват живота... айде, и кой от къде е...
Няма начин такава жена да възпита по този начин сина си !
Няма начин той да не е също мързелив и заядлив, а тук пише само хубави неща за него. ЕДНО ОТ ДВЕТЕ НЕ Е ВЯРНО !
В Интернет прочетох поговорката "Ако мъжът ти се отнася с теб като с принцеса, той така е възпитан от кралицата!"
А злобата срещу свекървите е безкрайна. Но не ми е ясно защо ?! Утре повечето от вас ще бъдат също свекърви и ... Бог ще ви върне всичко !