Виждам как детето ми пропада и не мога да му помогна
редакция:
Здравейте, много ми е трудно да започна да разказвам при положение, че ми е толкова болно и се чувствам толкова зле от това което ми се случва.
Омъжена съм от 16г, имаме добър брак, не сме семейство със сериозни проблеми, добре сме финансово никой от нас няма проблеми с алкохол или наркотици . . . казвам ви това защото знам какво ще си помислят повечето хора за моят проблем, а той е: имаме 2 деца -момчета, големия е на 15 а малкия на 3, големият ми син от малък е много будно дете, изключително палаво и непокорно, както и е доста хитър и досетлив, това с годините вместо да се пооправя то отива на по зле, от трети клас започна да се държи безобразно в училище, не мога да кажа че се биеше много, но се случваше, отговаря на учителките, държи се арогантно и нагло, така започна да се държи постепенно и с нас у дома, макар че и двамата с мъжа ми сме доста строги и отговорни родители това нищо не променяше, накрая стана така, че той беше вечно наказан и лишен от нещо, тъкмо да му мине наказанието и той пак се е провинил.
Така до 8 клас сменихме 4 училища, изключваха го заради лошо държание, незачитане на преподавателите и правилата в у-ще , бягане редовно от час, пушене в тоалетната и така, с две думи сина ми се превърна в леке . . . и нещата не свършват тук, започна да краде пари от нас при положение че никога не е бил лишаван, даваме му нормално колкото на другите деца , започна да пуши марихуана, правили сме му тестове за нещо по сериозно но излизат негативни, започна да избухва и да се държи агресивно с мен, да ме обижда с най долните думи и дори да ме блъска и да скача отгоре ми. Имали сме сериозни разговори хиляди пъти, съвети и разговори с психолози, пробвали сме и с бой, но повярвайте ми оправия няма, озлобява се и става по зле.
Момчетата, с които се събира имат някакви подобни проблеми, но техните в сравнение с нашите са детска игра, бяга от вкъщи, не се прибира, не зачита мнението на другите, супер изнервен е, направо сме в безизходица, виждам как детето ми пропада и не мога да му помогна по никакъв начин и това ме убива. Много бих искала някой който е минал през това да ми даде някакъв съвет, положението вече е много лошо . . мисля да се обърна към социалните и закрила на детето, не ми се иска, но нямам друг вариант.
Омъжена съм от 16г, имаме добър брак, не сме семейство със сериозни проблеми, добре сме финансово никой от нас няма проблеми с алкохол или наркотици . . . казвам ви това защото знам какво ще си помислят повечето хора за моят проблем, а той е: имаме 2 деца -момчета, големия е на 15 а малкия на 3, големият ми син от малък е много будно дете, изключително палаво и непокорно, както и е доста хитър и досетлив, това с годините вместо да се пооправя то отива на по зле, от трети клас започна да се държи безобразно в училище, не мога да кажа че се биеше много, но се случваше, отговаря на учителките, държи се арогантно и нагло, така започна да се държи постепенно и с нас у дома, макар че и двамата с мъжа ми сме доста строги и отговорни родители това нищо не променяше, накрая стана така, че той беше вечно наказан и лишен от нещо, тъкмо да му мине наказанието и той пак се е провинил.
Така до 8 клас сменихме 4 училища, изключваха го заради лошо държание, незачитане на преподавателите и правилата в у-ще , бягане редовно от час, пушене в тоалетната и така, с две думи сина ми се превърна в леке . . . и нещата не свършват тук, започна да краде пари от нас при положение че никога не е бил лишаван, даваме му нормално колкото на другите деца , започна да пуши марихуана, правили сме му тестове за нещо по сериозно но излизат негативни, започна да избухва и да се държи агресивно с мен, да ме обижда с най долните думи и дори да ме блъска и да скача отгоре ми. Имали сме сериозни разговори хиляди пъти, съвети и разговори с психолози, пробвали сме и с бой, но повярвайте ми оправия няма, озлобява се и става по зле.
Момчетата, с които се събира имат някакви подобни проблеми, но техните в сравнение с нашите са детска игра, бяга от вкъщи, не се прибира, не зачита мнението на другите, супер изнервен е, направо сме в безизходица, виждам как детето ми пропада и не мога да му помогна по никакъв начин и това ме убива. Много бих искала някой който е минал през това да ми даде някакъв съвет, положението вече е много лошо . . мисля да се обърна към социалните и закрила на детето, не ми се иска, но нямам друг вариант.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.4
Общо гласували: 7
55
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
По принцип децата правят тези лоши неща, заради вниманието. Иска вашето внимание. Може би всичко е започнало, когато сте родили второто си дете. Децата са много крехки и чувствителни и нещо непонятно за вас и огромен проблем за детето ви. Той също така търси одобрението на връстниците си. Иска да се докаже пред тях, а не пред вас. Някъде бях чела по - долу, че детето е приятел с редителите си. Не. Ти си родител, а то дете. Не сте приятели. Това са вашите роли и не го забравяйте. Никога родителя не може да стане приятел.
Прегръщайте го по - често, целувайте го по челото (тази целувка означава грижа), споделете му нещо от своето ежедневие. Нещо, което няма да може да използва стещу вас. Това ще го обърка, но постепенно ще ви приеме. Опитайте да покажете обич, не само Вие, а и мъжа ви. Разбира се ако се е провинилил, няма да го прегръщате и целувайте, но не го и наказвайте. Говорете с него. Много любов, разговори и... нали знаете търпението е добродетел. Нвкой ден ще съжалава за това, може да е и късно.