Той я тормози, тя плаче и се моли, а аз не знам как да помогна...

От известно време, един етаж над моето жилище, се настаниха нови съседи. Квартиранти са и най-вероятно са дошли от някое село да работят в града. Млада двойка са, без деца. . .

Все още не съм ги виждала, но за сметка на това всеки ден ги чувам - чувам ежедневните им скандали. Всъщност те не се карат един на друг, а по-скоро мъжът се кара на жената. Някой ще рече, че това са нормални семейни отношения, но в конкретния случай с тези съседи, скандалите им преминават всякакви граници.

Той не просто и се кара, а според мен я тормози физически и психически - крещи със злоба, блъска, хвърля, чупи. През повечето време тя мълчи, а когато чуя гласа и, то е защото плаче, извинява се или се моли за милост. Вероятно той я изпитва с някакви провокативни въпроси и когато тя сгреши с отговора я бие или я заключва на терасата.

Случвало се е да я заключи и в банята. Когато е заключена в банята я чувам все едно сме в едно помещение, т. като ехото и вентилацията усилват звука. Не че ги подслушвам, просто кавгите им са наистина много шумни. . .

Днес пак се караха, до преди малко тя ревеше в банята и блъскаше по вратата да и отвори. Явно я е пуснал, защото поутихнаха. Миналия уикенд пък празнуваха нещо и на него му беше "густо".

До три през нощта се чуваше сръбска музика и пиянският му вой, явно се опитаваше да пее. В един момент се чу дрънчене на чинии и прибори - най-вероятно тя се опитваше да разчисти, на което той се издразни, строши няколко чинии в пода и я заключи на терасата с думите "Марш на вън! ", все едно гонеше куче.

Тя явно не искаше да събуди съседите, макар че при този шумен купон едва ли някой е успял да заспи, така че тихо потропваше по вратата и го молеше да и отвори. . . когато сутринта станах, тя още беше на терасата и тихичко плачеше. Чуваше се само хълцането и. Дожаля ми много.

Всъщност при всеки техен скандал изпитвам безсилие, защото ми се иска да и помогна, но не знам как. Признавам си, че се страхувам да се намеся пряко. Мислила съм си да звънна в полицията, но обикновено такива случаи ги броят за семеен сканадал и докато жертвата не подаде жалба, никой нищо не може да направи.

После пък си казвам: Добре де, щом я тормози така, защо стои при него? ! Обича ли го или по някакъв начин е зависима от него? ! Ако го обича глупачка ли е или прекалено наивна романтичка? Ако пък е зависима от него каква ще да е тази зависимост, която да си заслужава целия този тормоз? Въобще защо позволява това да и се случва?

Сигурна съм, че има много жени в нейната ситуация, които не могат да се спасят от тормоза и имат нужда от помощ, но в същото време си давам сметка, че ако сами не си помогнат, няма кой да ги спаси. Докато търпят, прощават, и се преструват, че нищо не се е случило, няма да могат да излязат от омагьосания кръг на обиди, прошки, празни надежди, срам, болка и безсилие.

Обръщам се към малтретираните жени: Моля Ви, вземете се в ръце, потърсете помощ, споделете с близките си, не го прикривайте, не търпете, потърсете спасение! Подайте жалба в полицията, избягайте от насилника, спасете се, защото ние вашете съседи, дори да чуваме стоновете ви, не можем да ви помогнем!

Ще Ви помогнем днес, ще Ви помогнем и утре, но не можем постоянно да бдим над Вас. Направете го заради себе си, заради децата си, заради родителите си. Всеки път, когато чуя съседите си да се карат си мисля, как биха се почувствали нейните родители ако чуят как той се държи с детето им, как бих се чувствала аз ако някой се държи така с детето ми? !

Мили жени, никой мъж не е толкова уникален, че да си заслужава да търпите терора му! Никой мъж няма право да се държи така с Вас! Никоя жена, колкото и лоша да е, не заслужава да се отнасят с нея като с куче - да я бият, гонят, обиждат и заключват!

Ако си мислите, че с него е зле, но без него е още по-зле, много грешите! Нищо не може да е по-лошо от това, което преживявате в момента. Борете се за живота, свободата и спокойствието си! Бъдете силни!

Ако съседката ми прочете това, моля да ми прости, че оставам само мълчалив свидетел на страданието и, но все пак нейният живот е в нейните си ръце и само тя може да си помогне! ! !