Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Прочети го, ако искаш поне веднъж да си спестиш разочарованието!
Прочети го, ако искаш поне веднъж да си спестиш разочарованието!
редакция:
Опитахме се да водим връзка от разстояние, знаейки и двамата, че това няма да е по-силно от предишните ни влюбвания, но с надеждата, че всяка връзка е по-различна от другата и може да ни изненада. Мислехме че може да се получи! Да, с това изречение приключват и много бракове. Сами се заблуждавахме, блуждаехме в пространството, запълвахме празнотата с най-неподходящия, давахме фалшиви обещания и изразявахме чужди желания.
Но колко дълго продължава една лъжа, достатъчно дълго за да погледнеш трезво на нещата и достатъчно кратко, за да те заболи. При нас продължи около два месеца нонстоп в чата. Една седмица преди да си дам сметка, че интуицията ми не греши и че нищо с бившата му не е приключило, аз усещах промяна и в него и в себе си.
От три дни нямаше какво да си напишем или по-скоро, не искахме да го признаваме пред себе си, че нещо се е променило, че пашкула от заблуди, в който живеехме, се топи като захарен памук. Ние сме стари приятели, но не сме се виждали от близо 6 години, след гимназията. Разбира се имаме разлика от три години във възрастта, но това на кого ли му пука. Ето част от последния ни разговор:
Аз: Много тъпо, когато няма кво да си кажем
Той: има кво ама ти не искаше да ти звънна
(Да и с право не искам да чувам гласа му как ми казва следните неща по-долу)
Аз: Кажи кво правиш : ) ?
Той: спя
Аз: с кого
(След половин час, все още няма отговор, аз размислих и добавих)
хах, правя се на ревнива
все тая
знам, че си сам
а ако има момиче, с което искаш да бъдеш това съм аз
и за мен друг освен теб не съществува
(А наум се сещах поне за още един който винаги ще е част от живота ми)
гушкам те и това с обаждането, не знам, пазя се да не свикна с гласа ти ако те чуя искам да си до мен, а не там някъде в неясното бъдеще
извини ме, не искам да ти е гадно
мъчно ми е, че сме в такова положение
(Усещах как наблюдавам себе си някъде отстрани докато го пиша, за последен път опитах да вярвам сляпо в думите си, които предчувствието ми подсказваше като грешни )
(След още няколко часа, решавам да добавя още. Просто нещо ставаше и аз се чувствах длъжна да бъда максимално честна и открита с него, защото той не пишеше вече втори ден, а досега винаги намираше начин да ми драсне ако не някой ред, поне смс, за да знам, че не може да седне на компютъра.
Нямах повод за съмнения, но ги имах. Нямах повод да смятам, че има друга, думите така убеждават, а за действия нямахме шанс, че просто си склонен да се опитах да вярваш на това, което чуваш. Той е от мъжете които ще тръгнат с друга, само ако я обичат и са с теб, защото знаят, че ще ги разбереш, това е едно от нещата които ценят в теб. Дълго ме убеждаваше, че бившата е минало, но всъщност е опитвал да убеди себе си в това. Замислете се и вие -честни ли сте преди всичко към себе си? ! )
Добавям Аз: а най-лошото е, че си мисля, че едни цигари са по-важни от мен и щом е така отказвам да правя крачка към човек, който не би направил компромис за мен. Всеки чака на другия и дори да е имал пари за път ги е похарчил за друго. (Това, защото дълго се канехме да се видим). Така погледнато се питам как и защо, и какъв е смисъла да си мислим, че сме нещо повече от приятели. Знам само, че ще те подкрепям тук от разстояние и ще мисля за теб докато не се случи нещо друго….
(Тук става ясно, че сме в различни градове София-Варна. А само помислете, никакви цифри не може да са по-важни от повика на сърцата, нито километри, години, височина, килограми, пари, никакви! Тук просто няма повик на сърцата.
Ако и вие усетите страха да направите тези малки невъзможни на пръв поглед действия, но напълно осъществими, по-добре изобщо не продължавайте да давате напразни надежди. Преодолейте го. Повярвайте в себе си, вие носите щастието, не ви е нужен никой друг. Но ако все пак ви е добре с него и този някой ви допълва наслаждавайте се, защото животът е кратък и непредсказуем. : )))))
Той: Интересни неща казваш. Има над какво да се разсъждава.
Аз: Радвам се, че ще помислиш над думите ми.
Той: Да, обаче това с цигарите не е точно така и трябва да говоря с теб наистина преди всичко друго
Аз: Трябва да тръгвам, че закъснявам. Хубав ден ти желая. : )
(Аз просто знаех)
Вечерта получавам три пропуснати повиквания от непознат номер. Той е. След това смс – ей, влез в скайп. Аз естествено не влизам. Трябва да помисля малко. По-късно влизам във фейсбук-а и виждам следното
Той: човек знам, че това сега дето ще ти напиша не съм искал да става така, отричах, че имам чувства към ****, но наистина си мислех, че съм го забравил това и е в миналото ми, но не е и осъзнавам, че я обичам още. Видяхме се с нея тия дни и го направихме. Още лятото се чувствах така, дори докато пиех и пушех пак се чувствах така, просто сякаш нищо нямаше смисъл, сори че ти ги казвам тия неща, обаче трябва да знаеш как стоят нещата.
Цяло лято съм плакал за нея, докато слушам една песен, факт е, че докато си пишех с теб много пъти си мислех, че е тя. Имах нуждата от близост за това и не дойдох във Варна, щото знаех, че като те видя просто не е тя. От много време това ми тежи, щото не ми се искаше да те заблуждавам, но не можех да мисля за нея през цялото това време.
Просто я обичам човек и винаги ще я обичам, гадно ми е, че трябва да го призная пред самия себе си, щото толкова много време се опитвам да го отрека, но е факт. Аз просто не мога да спра да плача и ме е срам да ти го кажа, просто ми се искаше да вярвам, че съм я преживял, но никога няма да мога, щото просто я обичам. Не исках да си играя с теб или да те нараня по някакъв начин, но просто имах нужда да запълня празнотата, просто тя е моя човек, много ми е кофти да ти казвам всички тия неща, но точно това винаги ми е липсвало най-много.
Тя ме научи на това да бъда искрен, затова мисля, че трябва да ти обясня всичко, а не просто да те блокирам. Видяхме се в понеделник и дните които прекарах с нея са най-щастливите, просто за целия тоя период, в който бяхме разделени не съм се чувствал по-щастлив. Не знам как да ти го обясня, просто се чувствам жив, направихме го и точно затова исках да ти звънна, просто не е правилно ти да имаш надежди. Прости ми.
Съжалявам много, знам, че много ще те заболи да го чуеш, аз реално никога не съм изпитвал нищо към теб, просто никога не съм срещал човек като нея и знам, че никога няма да срещна. Опитвах се да се залъгвам, че мога да намеря нещо подобно в случая в теб, но няма как да отрека това, което чувствам, просто тя е по-различна от всички момичета, които съм срещал. Извинявай ако съм те заблудил по някакъв начин, не знам какво повече да кажа, просто нека да оставим нещата така. Знам, че ще ме разбереш, нека да не усложняваме нещата.
Аз: Ей : ) хах. Разбирам те. Много ясно била съм и аз в такова положение. Дълбоко в себе си знаех и затова не можех да се отпусна. Някои хора просто не могат да бъдат нещо повече от приятели. Радвам се за теб, аз не плача, не искам и ти да плачеш.
Чуй, не си ме заблуждавал, не си ме наранявал, няма за какво да се чувстваш виновен. Знам и ти на мое място щеше да ме оставиш да бъда с моя човек (който и да е той). : ) Много мили и красиви думи, ти си станал по-добър от преди, а щом си преоткрил и опознал себе си с нея, ти пожелавам да бъдеш все така щастлив и ако ме блокираш, пак ще те разбера. Каквото и да правиш, една малка част от мен винаги ще бъде с теб. Успех.
Повярвайте ми, насила можеш да вземеш тялото, но не и мислите му. Само мога да се надявам, че има повече момчета като него. За себе си не ме боли, аз не се залъгвам. Боли ме за тези които от страх да не останат сами живеят в измислици. Ако и вие имате съмнения, просто се откажете. Не е срамно да признаеш, срамно е да се залъгваш.
Твоята душа близнак е някъде там и ако не пуснеш неправилния човек, и той, и ти никога няма да срещнете истинските си половинки! Не обричай поне него на това. Бъди великодушен, бъди човек и използвай повечко ума си преди да заплачеш или да направиш драма или някаква глупост! По-добре е двама души да си легнат поотделно, но с мисълта един за друг, отколкото заедно, но с мисълта за други. : )
Но колко дълго продължава една лъжа, достатъчно дълго за да погледнеш трезво на нещата и достатъчно кратко, за да те заболи. При нас продължи около два месеца нонстоп в чата. Една седмица преди да си дам сметка, че интуицията ми не греши и че нищо с бившата му не е приключило, аз усещах промяна и в него и в себе си.
От три дни нямаше какво да си напишем или по-скоро, не искахме да го признаваме пред себе си, че нещо се е променило, че пашкула от заблуди, в който живеехме, се топи като захарен памук. Ние сме стари приятели, но не сме се виждали от близо 6 години, след гимназията. Разбира се имаме разлика от три години във възрастта, но това на кого ли му пука. Ето част от последния ни разговор:
Аз: Много тъпо, когато няма кво да си кажем
Той: има кво ама ти не искаше да ти звънна
(Да и с право не искам да чувам гласа му как ми казва следните неща по-долу)
Аз: Кажи кво правиш : ) ?
Той: спя
Аз: с кого
(След половин час, все още няма отговор, аз размислих и добавих)
хах, правя се на ревнива
все тая
знам, че си сам
а ако има момиче, с което искаш да бъдеш това съм аз
и за мен друг освен теб не съществува
(А наум се сещах поне за още един който винаги ще е част от живота ми)
гушкам те и това с обаждането, не знам, пазя се да не свикна с гласа ти ако те чуя искам да си до мен, а не там някъде в неясното бъдеще
извини ме, не искам да ти е гадно
мъчно ми е, че сме в такова положение
(Усещах как наблюдавам себе си някъде отстрани докато го пиша, за последен път опитах да вярвам сляпо в думите си, които предчувствието ми подсказваше като грешни )
(След още няколко часа, решавам да добавя още. Просто нещо ставаше и аз се чувствах длъжна да бъда максимално честна и открита с него, защото той не пишеше вече втори ден, а досега винаги намираше начин да ми драсне ако не някой ред, поне смс, за да знам, че не може да седне на компютъра.
Нямах повод за съмнения, но ги имах. Нямах повод да смятам, че има друга, думите така убеждават, а за действия нямахме шанс, че просто си склонен да се опитах да вярваш на това, което чуваш. Той е от мъжете които ще тръгнат с друга, само ако я обичат и са с теб, защото знаят, че ще ги разбереш, това е едно от нещата които ценят в теб. Дълго ме убеждаваше, че бившата е минало, но всъщност е опитвал да убеди себе си в това. Замислете се и вие -честни ли сте преди всичко към себе си? ! )
Добавям Аз: а най-лошото е, че си мисля, че едни цигари са по-важни от мен и щом е така отказвам да правя крачка към човек, който не би направил компромис за мен. Всеки чака на другия и дори да е имал пари за път ги е похарчил за друго. (Това, защото дълго се канехме да се видим). Така погледнато се питам как и защо, и какъв е смисъла да си мислим, че сме нещо повече от приятели. Знам само, че ще те подкрепям тук от разстояние и ще мисля за теб докато не се случи нещо друго….
(Тук става ясно, че сме в различни градове София-Варна. А само помислете, никакви цифри не може да са по-важни от повика на сърцата, нито километри, години, височина, килограми, пари, никакви! Тук просто няма повик на сърцата.
Ако и вие усетите страха да направите тези малки невъзможни на пръв поглед действия, но напълно осъществими, по-добре изобщо не продължавайте да давате напразни надежди. Преодолейте го. Повярвайте в себе си, вие носите щастието, не ви е нужен никой друг. Но ако все пак ви е добре с него и този някой ви допълва наслаждавайте се, защото животът е кратък и непредсказуем. : )))))
Той: Интересни неща казваш. Има над какво да се разсъждава.
Аз: Радвам се, че ще помислиш над думите ми.
Той: Да, обаче това с цигарите не е точно така и трябва да говоря с теб наистина преди всичко друго
Аз: Трябва да тръгвам, че закъснявам. Хубав ден ти желая. : )
(Аз просто знаех)
Вечерта получавам три пропуснати повиквания от непознат номер. Той е. След това смс – ей, влез в скайп. Аз естествено не влизам. Трябва да помисля малко. По-късно влизам във фейсбук-а и виждам следното
Той: човек знам, че това сега дето ще ти напиша не съм искал да става така, отричах, че имам чувства към ****, но наистина си мислех, че съм го забравил това и е в миналото ми, но не е и осъзнавам, че я обичам още. Видяхме се с нея тия дни и го направихме. Още лятото се чувствах така, дори докато пиех и пушех пак се чувствах така, просто сякаш нищо нямаше смисъл, сори че ти ги казвам тия неща, обаче трябва да знаеш как стоят нещата.
Цяло лято съм плакал за нея, докато слушам една песен, факт е, че докато си пишех с теб много пъти си мислех, че е тя. Имах нуждата от близост за това и не дойдох във Варна, щото знаех, че като те видя просто не е тя. От много време това ми тежи, щото не ми се искаше да те заблуждавам, но не можех да мисля за нея през цялото това време.
Просто я обичам човек и винаги ще я обичам, гадно ми е, че трябва да го призная пред самия себе си, щото толкова много време се опитвам да го отрека, но е факт. Аз просто не мога да спра да плача и ме е срам да ти го кажа, просто ми се искаше да вярвам, че съм я преживял, но никога няма да мога, щото просто я обичам. Не исках да си играя с теб или да те нараня по някакъв начин, но просто имах нужда да запълня празнотата, просто тя е моя човек, много ми е кофти да ти казвам всички тия неща, но точно това винаги ми е липсвало най-много.
Тя ме научи на това да бъда искрен, затова мисля, че трябва да ти обясня всичко, а не просто да те блокирам. Видяхме се в понеделник и дните които прекарах с нея са най-щастливите, просто за целия тоя период, в който бяхме разделени не съм се чувствал по-щастлив. Не знам как да ти го обясня, просто се чувствам жив, направихме го и точно затова исках да ти звънна, просто не е правилно ти да имаш надежди. Прости ми.
Съжалявам много, знам, че много ще те заболи да го чуеш, аз реално никога не съм изпитвал нищо към теб, просто никога не съм срещал човек като нея и знам, че никога няма да срещна. Опитвах се да се залъгвам, че мога да намеря нещо подобно в случая в теб, но няма как да отрека това, което чувствам, просто тя е по-различна от всички момичета, които съм срещал. Извинявай ако съм те заблудил по някакъв начин, не знам какво повече да кажа, просто нека да оставим нещата така. Знам, че ще ме разбереш, нека да не усложняваме нещата.
Аз: Ей : ) хах. Разбирам те. Много ясно била съм и аз в такова положение. Дълбоко в себе си знаех и затова не можех да се отпусна. Някои хора просто не могат да бъдат нещо повече от приятели. Радвам се за теб, аз не плача, не искам и ти да плачеш.
Чуй, не си ме заблуждавал, не си ме наранявал, няма за какво да се чувстваш виновен. Знам и ти на мое място щеше да ме оставиш да бъда с моя човек (който и да е той). : ) Много мили и красиви думи, ти си станал по-добър от преди, а щом си преоткрил и опознал себе си с нея, ти пожелавам да бъдеш все така щастлив и ако ме блокираш, пак ще те разбера. Каквото и да правиш, една малка част от мен винаги ще бъде с теб. Успех.
Повярвайте ми, насила можеш да вземеш тялото, но не и мислите му. Само мога да се надявам, че има повече момчета като него. За себе си не ме боли, аз не се залъгвам. Боли ме за тези които от страх да не останат сами живеят в измислици. Ако и вие имате съмнения, просто се откажете. Не е срамно да признаеш, срамно е да се залъгваш.
Твоята душа близнак е някъде там и ако не пуснеш неправилния човек, и той, и ти никога няма да срещнете истинските си половинки! Не обричай поне него на това. Бъди великодушен, бъди човек и използвай повечко ума си преди да заплачеш или да направиш драма или някаква глупост! По-добре е двама души да си легнат поотделно, но с мисълта един за друг, отколкото заедно, но с мисълта за други. : )
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 15
52
47
36
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Усмивки!