Родителите ми се развеждат и не искам майка си
редакция:
АнонименНовак
Здравейте,
преди време бях споделил моята история за това, че родителите ми изгониха от нас само защото съм с различна ориентация.
Преди два месеца получих обаждане от майка си. В началото много се чудих дали да отговоря, но приятелят ми каза, че ще е гадно и затова вдигна. Честно казано съжалих. . . тя ми сподели че ще се развежда с баща ми. В началото си казах емм супер няма лошо той е боклук.
Беше ми лесно да си го кажа на ум но не можах да го изрека. Казах и да не се притеснява, че всичко ще е добре и че ако има нужда от нещо може да се обърне към мен. Въпреки че тя не ми помогна, когато аз имах най-голяма нужда от нейната подкрепа. След като затворих телефона очите ми бяха насълзени защото имах толкова много неща. . . но в същото време не исках да я допускам в живота си.
Сега съм щастлив вече 2 години уча е Холивуд. . трудно ми е но имам подкрепа от приятеля ми, който ми помага във всяко едно отношение. Преди ден отново звънна телефона, но бях на лекции и не можах да го вдигна. Вечерта звъннах честно ви казвам съжалих отново. Думите й преминаха всякаква наглост. Искала да идва при мен да си намира работа и най-вече да се помъчи да стане част от живота ми, за което много съжалявала. От моя страна получи отказ.
Казах й, че не мога да си позволя да я издържам и че няма къде да живее. Тя продължи да ми се моли да ми казва колко се е променила и колко много съм и бил липсвал. . Отвърнах, че ако съм и бил липсвал е нямало да постъпи по този начин след като разбра за мен. Бях категоричен! Не я искам при мен колкото и да ме боли. . а и честно да ви кажа радвам се че имам подкрепа от родителите на приятеля ми. . . а и от самия него.
Искам малък съвет
Дали да приема майка ми да дойде при мен в Холивуд или тотално да й откажа?
ПС: Без безполезни коментари! !
преди време бях споделил моята история за това, че родителите ми изгониха от нас само защото съм с различна ориентация.
Преди два месеца получих обаждане от майка си. В началото много се чудих дали да отговоря, но приятелят ми каза, че ще е гадно и затова вдигна. Честно казано съжалих. . . тя ми сподели че ще се развежда с баща ми. В началото си казах емм супер няма лошо той е боклук.
Беше ми лесно да си го кажа на ум но не можах да го изрека. Казах и да не се притеснява, че всичко ще е добре и че ако има нужда от нещо може да се обърне към мен. Въпреки че тя не ми помогна, когато аз имах най-голяма нужда от нейната подкрепа. След като затворих телефона очите ми бяха насълзени защото имах толкова много неща. . . но в същото време не исках да я допускам в живота си.
Сега съм щастлив вече 2 години уча е Холивуд. . трудно ми е но имам подкрепа от приятеля ми, който ми помага във всяко едно отношение. Преди ден отново звънна телефона, но бях на лекции и не можах да го вдигна. Вечерта звъннах честно ви казвам съжалих отново. Думите й преминаха всякаква наглост. Искала да идва при мен да си намира работа и най-вече да се помъчи да стане част от живота ми, за което много съжалявала. От моя страна получи отказ.
Казах й, че не мога да си позволя да я издържам и че няма къде да живее. Тя продължи да ми се моли да ми казва колко се е променила и колко много съм и бил липсвал. . Отвърнах, че ако съм и бил липсвал е нямало да постъпи по този начин след като разбра за мен. Бях категоричен! Не я искам при мен колкото и да ме боли. . а и честно да ви кажа радвам се че имам подкрепа от родителите на приятеля ми. . . а и от самия него.
Искам малък съвет
Дали да приема майка ми да дойде при мен в Холивуд или тотално да й откажа?
ПС: Без безполезни коментари! !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.6
Общо гласували: 5
54
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз бих те посъветвала да и дадеш шанс, като естествено преди това сложиш открити карти на масата и твърдо и обясниш че няма право да се меси в живота ти, ако ти трябва съвет и помощ ще си поискаш, в противен случай да си мълчи. И ако нещата не се получат, не успее да те приеме такъв, какъвто си - пътищата ви ще се разделят. Бъди прям и откровен, не позволявай да те спре синовната обич - ти си личност, уважавай майка си но отстоявай принципите си и бъди верен на себе си.
Успех мило момче.
При условие, че не биха Ви подкрепили 99,9% от родителите, защо пък Вие да съдите толкова строго Вашата собствена майка, тя с какво е по-разлина от другите?
Радвайте се ако тя изобщо успее да Ви приеме, защото това би било най-голямото щастие за Вас! Няма друг който да Ви обича повече от майка Ви! /имам предвид нормални родители, а не патаологични случай/.