По-голямата част от емоционалното развитие на човек се случва по време на детството и през пубертета. През този период то усвоява и социалното поведение и прави връзка между емоциите и реакциите и тяхното възприятие от другите хора. Условно можем да разделим това емоционално развитие на детето няколко етапа:
Емоционално развитие на детето в бебешка възраст (0-12 месеца)
През този период детето има изключително силна връзка със своята майка, но също и започва да усеща емоциите на другите, да ги използва и да им отговаря по свой собствен начин. През тези първи 12 месеца бебето започва да различава тона на гласа като изразител на емоции, но също така и изражението на лицето. Характерно е използването на плача при бебето за постигане на определени цели - основно гушкане, хранене и пр.
Емоционално развитие на детето в периода на прохождането (12 месеца до 2 години)
В този период започва усвояването на първите стъпки, първите думи и откриването на нови начини от детето да изразява емоциите си освен чрез плач. Характерни за тази възраст са увеличаващите се емоционални отговори на заобикалящата го действителност.
Това може да се дължи на увеличаващите се емоции включително и негативни. Детето вече разпознава хората и си формира емоционално мнение за тях. Харесва едни, а други не. Същото се отнася и за ситуациите, в които попада. Много често започват да се появяват пристъпи на гняв, крясъци и други по-експресивни начини за изразяване на емоционалното състояние.
Точно в тази възраст е уместно да се започне с преподаването на модели на поведение или така наречените първи социални компетенции, свързани със света около него. Децата учат чрез наблюдение. Така бързо и точно усвояват поведението на околните и го използват. Много често родителите не осъзнават, че тяхното емоционално поведение се копира от децата им. Това означава, че родителите трябва да се стремят да съобразяват своето емоционално поведение вкъщи и навън с това какво точно искат да изградят като модел в своите деца.
Емоционално развитие на детето в ранна възраст (2-5 години)
Това е периодът, когато детето започва да става самостоятелно. То ходи на детска градина, среща се с други деца на неговата възраст и разширява кръга от възрастни, от които да копира поведение. Започва да усвоява изражението на лицето като начин да предава емоции. Естествено доста често може и да заблуждава. Плачът окончателно е придобил и значение на средство за манипулация.
В тази възраст детето започва да формира приятелства на чисто емоционална основа. Едни негови връстници му харесват повече от други, защото споделят общи интереси към определени играчки или общи емоции към ситуация или човек.
Емоционално развитие на детето в предучилищна възраст (5-7 години)
Първоначалното детско емоционално развитие е почти завършено. Характерни за този период са емоции като амбиция и желание за лидерство или за следване в зависимост от характера на детето. Все по-често започва да се търси одобрението на връстници и възрастни. Все по-голяма координация в социалното поведение на детето и съобразяване на емоциите със ситуацията.
Емоционално развитие на детето в ранна училищна възраст (7-10 години)
Това е възрастта, на която детето тръгва на училище и започва да усвоява норми на поведение и спазване на повече правила. Емоциите започват да се възприемат от друга гледна точка - някои са приемливи, а други - не. Това е и периодът, в който езикът на тялото започва да се използва все по-осмислено. Например усмивка, когато се обръщаш към приятел, модулация на гласа, когато молиш за нещо и др.
Емоционално развитие на детето в периода на пред-пубертет (10-13 години)
Тъй като в последните години възрастта на този период слезе надолу, днес той се характеризира с бурни емоционални промени в децата. Още на 10-годишна възраст започват да настъпват промени в хормоналните нива, особено при момичетата, което води и до появата на нови емоции и чувства.
Започва да се появява все по-засилено желание да се хареса, чувствата на гняв и радост се редуват с чувства на депресия и приповдигнатост. В този период е много важно да започнат да се обясняват промените в емоциите и защо не е грешно да изпитваш едно или друго, но трябва да знаеш как да контролираш реакциите си към тези емоции. Това е възрастта, в която емоционалната интелигентност като практика трябва да бъде обяснена на децата.
Емоционално развитие на детето през пубертета (13+ години)
Собствените чувства и емоции започват да се избистрят едно по едно и младежите вече ги свързват с определени социални ситуации. Все повече се усвоява лъжата и преструвката като част от социалното поведение.
Моралните ценности, наложени от семейството и обществото, все повече се вплитат в поведението на детето. В началото то може и да се бунтува срещу тях, но малко по малко започва да ги възприема и спазва. Изгражда си свой собствен морален кодекс от ценности и поведения в зависимост от ситуациите, в които попада или в които се вижда.
Много важно е в изграждането на детето като характер да участват всички възможни конструкти като семейство, детска градина, училище, за да направляват етапите на детското емоционалното развитие и да му помагат да се справи с често необяснимите чувства, които изпитва. Емоционалните компетенции, които ще бъдат изградени във всеки от по-горе разгледаните периоди са от изключителна важност.
