Асцитът е здравословен проблем, който представлява събиране на течност в коремната кухина. Обикновено това е серозна течност, която е бледо жълта и бистра. Тази течност може да бъде провокирана от редица заболявания – рак, заболявания на бъбреците, сърдечна недостатъчност. Най-често срещаната причина за асцит е цирозата. Тя е главен виновник в около 80% от случаите.
Въпреки че все още не е напълно изяснен точният механизъм на развитие на асцита, повечето теории смятат, че той се дължи на портална хипертензия. Това представлява увеличено налягане в кръвоносните съдове на черния дроб.
Повишеното образуване на лимфа в черния дроб и коремната кухина, както и отделянето й като свободна течност в корема се причинява от блокирането на порталното кръвообращение. Образуването на коремна и чернодробна лимфна течност е увеличено, но отделянето е намалено. Последицата е оттичане на лимфа директно в коремната кухина.
Друг фактор е задържането на вода и сол в тялото. В по-редки случаи това може да се дължи на запушване на порталната вена, в резултат на тумори, кръвта и др.
Основните рискови фактори за появата на асцит са хепатит В и хепатит С, туморни образувания и бъбречни заболявания, системната злоупотреба с алкохол.
Видове асцит
Основно съществуват шест вида асцит. Това разделение се основава на количеството албумин в асцитната течност, в сравнение с албумина в кръвния серум.
Трансудативен асцит – наблюдава се при нефрозен синдром, чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност и др.;
Ексудативен асцит – образува се при туберкулозен перитонит;
Хеморагичен асцит – наблюдава се най-вече при туморен процес;
Хилозен асцит – видът му се дължи на наличие на масти поради деструкция на гръдния лимфен приток, причинена от травма или туморен процес;
Псевдохилозен асцит – видът му е подобен на хилозния. Причинен е от наличие на левкоцити, туморни или мезотелни клетки;
Желатинозен асцит
Симптоми при асцит
Болните с асцит се оплакват от подуване на корема, чувство за пълнота и необяснимо увеличаване на коремната обиколка. С натрупването на все повече течност нараства големината и обема на корема. По-големият асцит може да затрудни дихателните движения и дори да доведе до задух. Не е изключено да се появят инфекции като спонтанен бактериален перитонит.
Диагностициране на асцит
При прегледа на болни с асцит се вижда голям и разлят жабешки корем, наличие на пъпна херния или изгладена пъпна ямка. При преглед се чува характерен звук в горната част на корема и около пъпа. При палпация на стомаха е положителен симптомът на плискането – с едната ръка в единия коремен фланг се предизвиква лека ударна вълна в свободно движещата се коремна течност. Другата ръка се поставя на противоположния фланг и се усеща леко сътресение коремната стена, което е предадено от асцитната течност.
От инструменталните методи за изследване от основно значение за установяването на асцит е ехографията. Необходимо е да се извърши и пробна диагностична пункция и лабораторно изследване на асцитната течност за прозрачност, цвят, примеси и др. Провеждането на цитологично изследване е важно, защото чрез него може да се докаже малигнения произход на асцита.
Подуването на корема, освен от асцит може да бъде предизвикано от редица други състояния – затлъстяване, увеличен пикочен мехур, големи кисти на панкреаса и яйчниците, раздразнен колон, запек, коремни тумори, синдром на маласорбция и др. Необходимо е тези състояния да се изключат.
Лечение на асцит
Обикновено в началото лечението се извършва с тиазидни диуретици. При липса на ефект се включват и бримкови. При изчезването на асцита дозата на диуретиците започва да се намалява и накрая се стига до поддържаща доза.
При липса на ефект от медикаментозната терапия се предприема парацентеза /извеждане на патологичната течност/. Парацентезата има и определена диагностична стойност, защото позвоява изследване на изтеглената течност.
Прогнозата се определя от изцяло от първоначалното заболяване, което е довело появата на асцита.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
