Пролапс на ректума представлява изпадане на част или на цялата стена на правото черво през ануса, оставайки временно или постоянно навън.
Изпадането на правото черво може да бъде в различна степен. Пълният пролапс се дължи на разхлабване на връзките, които прикрепват правото черво. При непълно изпадане от ануса се подава само лигавичният слой на червото.
Пролапс на ректума може да се получи при запек, диария, хемороиди, тежка и упорита кашлица, камъни в пикочния мехур, разкъсване на тъкани около ануса след раждане. При децата пролапс на ректума може да се получи в резултат на недостатъчна извивка на кръстната кост.
При възрастните жени пролапсът е съчетан със спадане на половите органи. Тежкият физически труд и засилената перисталтика при колит също могат да предизвикат пролапс на ректума.
Видове пролапс на ректума
Непълен пролапс на ректума – начални клинични форми на пролапса, които се срещат най-често при пролабиране на аналната лигавица.
Пълен пролапс на ректума – наблюдава се изпадане на всички слоеве на правото черво. При продължителен ректален пролапс възпалението на лигавицата се хронифицира, появява се оточност и венозен застой. При тези условия много лесно могат да се получат разязвявания и кръвотечение.
Симптоми при пролапс на ректума
Състоянието се характеризира с конусовидно изпадане на правото черво, при което навън се обгръща лигавицата. Тя е зачервена и отделя слуз, която мокри бельото. Перианалната секреция по кожата предизвиква неприятни сърбежи.
При по-дълго престояване на правото черво навън по лигавицата могат да се появят язви и налепи, които кървят при допир. Засегнатото лице усеща тъпи болки, парене и напъни за ходене по голяма нужда. При тежки случаи болните могат да се изпускат.
Пролапсът на ректума се проявява най-тежко в началото на ходенето по голяма нужда и малко след това се прибира. На по-късен етап това не може да се случи заради изпадането на лигавицата и застоя в стената на червото.
Болните съобщават за излизане на черво по време на дефекация с големината на портокал или яйце, което в началото се прибира спонтанно, но по-късно се налага да го прибират с ръка.
Диагностициране на пролапс на ректума
Диагнозата пролапс на ректума се поставя на база анамнезата и получените данни от обективната находка. При прегледа се отчита формата, видът и размерът на изпадналото черво, като това се осъществява в състояние на покой и напъване.
Необходимо е да се направят фиброколоноскопия и иригография, за да се изключи друго заболяване на дебелото черво. Колкото по-рано се постави диагнозата и се започне подходящо лечение, толкова по-бързо се премахват дискомфортът и неприятното усещане.
Лечение на пролапс на ректума
Лечението на пролапса на ректума може да бъде консервативно и оперативно.
При възрастните хора най-често се прибягва до операция, докато при децата обикновено консервативното лечение дава добри резултати. Необходимо е да се отстрани причината, която е предизвикала пролапса на ректума.
На лицето се дават болкоуспокояващи средство, преминава се на специален диетичен режим. Трябва да се регулира дефекацията, да се поддържа добра хигиена. За по-ефективни резултати в бъдеще трябва да се лекуват причините за запек и диария.
Няма общоприет универсален метод за оперативно лечение на пролапса. Съществуват няколко метода, а изборът на най-добрият зависи от индивидуалното състояние на пациента.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
