Пиодермията представлява гнойно-възпалителен болестен процес на кожата и нейните придатъци, причинен от бактерии – предимно стрептококи и стафилококи. Смята се, че около 1/3 от всички кожни болести представляват различни по вид пиодермии.
Пиодермията засяга над 100 млн. деца по цял свят, което я прави и едно от трите най-разпространени кожни заболявания при деца. Преди пиодермията са само екземите и дерматитите.
На кожната повърхност по всяко едно време живеят огромен брой микроорганизми, а някои от тях дори са част от нормалната микрофлора. Друга част от тях са в преходна форма, което означава, че при спад в защитните функции на кожата те могат да преминат в своята активна форма и да причинят пиодермия.
В резултат от непрекъснатата дейност на тези микроорганизми се отделят различни ензими, екзотоксини и ендотоксини, които причинят пиодермия.
Първичните форми на пиодермията могат да възникнат при засягане на напълно здрава кожа, докато вторичните са усложнение от други медицински състояния. Възможно е дори кожата да се увреди при интензивно разчесване. Пиодермията може да се появи като усложнение при краста, екзема, хронична бъбречна недостатъчност или диабет. Ако състоянието не се лекува дълго време, се засягат дълбоките слоеве на кожата и може да останат белези и по-тъмни петна.
Рискови фактори за пиодермия
Входната врата на пиодермията са малки нарушения на целостта на кожата и възникването на първични инфекции. Различни предразполагащи фактори могат да улеснят развитието на пиодермия. Това могат да се различни ухапвания от насекоми, системна злоупотреба с алкохол, леки наранявания при болни от диабет и напредналата възраст.
Други рискови фактори за развитието на пиодермия са силен спад в имунната система, увреждания на кожата, лоша лична хигиена, влажност на въздуха и висока температура.
Входна врата за инфекцията могат да бъдат язви по кожата, ухапвания от насекоми, слънчево изгаряне, възпалителни дерматози, лимфедем с хроничен характер и различни кожни инфекции като разкъсвания, херпес зостер, варицела. Различни травми и рани също са входна врата на инфекцията.
Прегряване или преохлаждане са опасни фактори, които в определени случаи могат да причинят намаляване на защитната способност на кожата и да увеличат по този начин риска от развитие на пиодермия.
Към рисковата група спадат хора, които страдат от заболявания на храносмилателната система, нарушения в баланса на витамините, нарушения в кръвотворния процес. Фактори като хронична умора и затлъстяване също допринасят за спад на имунитета.
Необходимо е да се отбележи, че кожата е предразположена към образуване на себум при нарушения в централната нервна система, което, от своя страна, прави тялото податливо към пиококи. Това се дължи на факта, че всяко изменение в състава на себума съответно и понижава стерилизационните свойства на кожата.
Други предразполагащи фактори са промените в нивата на хормоните или приемът на кортикостериоди, които могат да причинят проблеми, явяващи се предразполагащи към пиодермия.
Симптоми при пиодермия
Симптомите при пиодермия могат да са най-различни и зависят предимно от причинителя на състоянието. Най-често срещаните такива са образуване на гной в засегнатото място, зачервяване на кожата, обрив и повишена чувствителност в областта, поява на мехури или дори абсцес, болка и повишена топлина.
Диагностициране на пиодермия
Поставянето на диагнозата се извършва на база преглед, който се извършва от специалист дерматолог. Прегледът е обстоен и се състои в оглед на засегнатите места, снемане на клинична картина. Възможно е да се назначат допълнителни изследвания.
Лечение на пиодермия
Лечението се извършва от дерматолог. Когато инфекцията е локализирана само в скалпа, мястото се подстригва (не се бръсне), за да не се заразят и здравите участъци на кожата.
Когато заболяването е с генерализиран характер и засяга по-големи части на тялото, на болния се забраняват всякакви водни процедури, в това число миене и пране. Контактът с вода е абсолютно нежелателен. Въпреки това ръцете трябва да се мият ежедневно, а ноктите да се обработват с йоден разтвор, за да не разпространи инфекцията по здрави участъци.
Кожата се третира с дезинфектанти и специфични разтвори. Салициловата киселина също дава добър резултат. Храненето по време на лечението от пиодермия трябва да е балансирано и пълноценно, най-добре е да се спазва зеленчуково-млечна диета. Алкохолът, солта и простите въглехидрати напълно трябва да се изключат от менюто.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!