Надбъбречната жлеза представлява чифтен орган, който се намира върху горната част на съответния бъбрек. Жлезите са съставени от кортикална част и сърцевина.
Кората на надбъбречните жлези е по-тъмна и мека, докато кортикалната част се разделя на три зони, произвеждащи различни хормони. Външната ѝ зона произвежда минералкортикоиди, средната част произвежда гликокортикоиди, а вътрешната зона произвежда полови хормони.
Минералкортикоидите са представени от алдостерон. Те имат функцията да регулират натриевите нива в кръвта, както и свързаните с тях обмяна между тъкани и кръв.
Половите хормони при жените са естрогени и прогестерон, докато при мъжете са андрогени. Гликокортикоидите са преставени от кортизол, кортизон, кортикостерон и имат функцията да повишават резистентността на тялото към вредни агенти. Освен всичко друго те намаляват и проницаемостта на капилярите, с което помагат за спиране на възпалителни реакции.
Функции на надбъбречните жлези
Надбъбречните жлези са изключително важна част от тялото. В тях са открити над 30 вещества, но най-голямо значение имат алдостеронът, половите хормони, кортизолът и кортикостеронът.
Кортизолът и кортикостеронът са важни за регулирането на мастната, въглехидратната, белтъчната и водната обмяна. Кортизолът има функцията да намалява белтъчния клетъчен резерв и в същото време да увеличава нивата на аминокиселините.
В същото време предизвиква разграждане на мастите и увеличава свободните мастни киселини в кръвта, като по този начин увеличава използването им като източник на енергия.
Алдостеронът регулира електролитния метаболизъм в тялото, както и всички други хормони от групата на минералкортикоидите.
Най-важната функция на алдостерона е да регулира калиевия и натриевия баланс. Той поддържа и оптималното количество вода в организма, което, от своя страна, е важно за сърдечната дейност и артериалното налягане. Алдостеронът е важен и за алкално-киселинното равновесие.
Половите хормони имат отношение към развитието на мъжки/женски белези. И при мъжете, и при жените се откриват и от двата полови хормона, но секрецията на онзи вид, който е свързан с белезите на противоположния пол, е твърде незначителна.
Причини за хиперплазия на надбъбречни жлези
Хиперплазията на надбъбречните жлези е вродено състояние, което се дължи на генетичен дефект. Хиперплазията причинява нефункционалност в синтеза на кортизол, а в някои случаи успешно с понижената секреция на кортизола се намалява и тази друг важен хормон – алдостеронът.
Намалените стойности на хормони активират онези мозъчни структури, които отговарят за регулирането на активността на надбъбречните жлези. От хипофизната жлеза започва да се отделя по-голямо количество хормон, който стимулира кората на надбъбречните жлези.
Именно това причинява разрастването им или т.нар. хиперплазия. Част от тази разраснала се кора е напълно неактивна, но друга част е напълно активна и започва да произвежда по-голямо количество от мъжките полови хормони.
Симптоми при хиперплазия на надбъбречни жлези
Дефицитът на кортизол оказва сериозно влияние върху всички метаболитни процеси. Характерни симптоми за това могат да бъдат липса на апетит, умора, нарушения в развитието, недостатъчно порастване на ръст и тегло. Дефицитът на алдестерон, от своя страна, се отразява негативно върху водно-солевата обмяна.
Тъй като той стимулира задържането на вода и намалява обема на урината, при нарушения в синтеза му загубите на водно-солеви разтвори с урината значително се увеличават. Започва да се губи много вода и организмът значително се дехидратира.
Прекомерно високото производство на мъжки полови хормони, причинява най-различни симптоми, които зависят от пола на индивида.
При раждането при малките момичета може да се наблюдават уголемен клитор, преждевременно окосмяване, задебеляване на гласа и акне. При момчетата се забелязва промяна на гласа, акне и уголемяване на пениса.
Най-общо хиперплазията на надбъбречните жлези се разделя на две форми – сол губеща и проста вирилизираща. Сол губещата се открива в около 75% от случаите на заболяването и при нея се наблюдават симптоми, които се дължат на недостиг на стероидни хормони и алдостерон.
Проста вирилизираща форма се среща в останалите 25% от случаите и се характеризира с онази група симптоми, които се дължат на високите нива мъжки полови хормони.
Диагностициране на хиперплазия на надбъбречни жлези
Хиперплазията на надбъбречните жлези влиза в онази група заболявания, за които в медицинската практика е въведен неонатален скрининг от 2 до 4 ден след самото раждане.
Взема се малко количество кръв от петата на бебето, за да се изследват какви са нивата на кортизол. Ако те са ниски, то се назначава следващо изследване за откриване на дефект в специфични гени за ензимите, които са отговорни за синтеза на кортизол.
Лечение на хиперплазия на надбъбречни жлези
Все още няма точно определено лечение на хиперплазията на надбъбречните жлези. Провежда се терапия, чиято цел е да намали и елиминира симптомите и да предотврати възможните усложнения.
Тази терапия обаче трябва да продължава цял живот. Състои се в орален прием на необходимите глюкокортикоиди, а в случаите на дефицит на алдостерон се прибавят и минералкортикоиди.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
