Кардиомиопатия

Кардиомиопатия

Кардиомиопатия е общ термин за група невъзпалителни сърдечни заболявания, с известна или неизвестна етиология, при които се наблюдава засягането на сърдечния мускул от дилатация /отпускане и разширение на миокарда/, хипертрофия /увеличаване размерите на миокарда/, фиброза и дегенерация.

Кардиомиопатията се характеризира със значително уголемяване на междукамерната преграда и с по-слабо изразено уголемяване на стената на лявата преграда. Други характерни особености на заболяването са намален обем на кухината на лявата камера с разширени предсърдия и изместване на митралната клапа напред към междукамерната преграда.

Причините за развитие на кардиомиопатия са неизвестни, но някои специалисти приемат, че предава генетично по автозомно-доминантен път.

Видове кардиомиопатия

Според етиологията кардиомиопатията бива първична и вторична. Етиологията на първичната не е известна, докато вторичната се получава при специфични сърдечни заболявания.

Симптоми при кардиомиопатия

Според особеностите, кардиомиопатията бива хипертрофична, дилатативна и рестриктивна.

Хипертрофичната кардиомиопатия представлява миокардно заболяване, което се характериза със значително увеличение на лявата или дясната сърдечна камера, хипертрофия на междукамерната преграда.

Дилатативната кардиомиопатия представлява дилатация на лявата камера, която е свързана със систолна дисфункция.

Рестриктивната кардиомиопатия е рядко заболяване, при което обемите и размерите на камерните кухини са нормални, но е налице повишено съпротивление на пълнене. Разтегливостта на сърцето и неговите структури е намалена.

Симптоми при кардиомиопатия

Симптомите при кардиомиопатия се характеризират с лесна умора, задух, сърцебиене, ограничен физически капацитет, болка зад гръдната кост и синкоп /временно изпадане в безсъзнание/.

Трябва да се знае, че кардиомиопатията дълги години може да не предизвика никакви симптоми и оплаквания, а да се открие съвсем случайно, по време на преглед заради друго заболяване.

Усложненията при кардиомиопатия се характеризират с намалена вместимост и силно понижена растежимост на лявата камера. Това води до затруднено пълнене в диастола и повишено налягане в лявото предсърдие, белодробните вени и капиляри и развитие на белодробен застой. Повишена е и помпената функция на лявата камера и повишаване на вътрекамерното налягане в систола.

Сърдечен пристъп

Диагностициране на кардиомиопатия

Диагностицирането на кардиомиопатия се извършва на база физикален и инструментален преглед, както и на данните от анамнезата. По време физикалния преглед се установява систолен шум, който се усилва в право положение.

Инструменталните изследвания, които се назначават включват електрокардиограма, ехокардиография, рентгенография на сърцето и белите дробове. Електрокардиограмата показва белези на исхемия.

От решаващо значение за поставяне на диагнозата е ехокардиографията. Тя показва значително задебеляване на междукамерната преграда. На лявата камера се вижда малка кухина, както и разширено ляво предсърдие.

Лечение на кардиомиопатия

Лечението на кардиомиопатия основно бива два вида – оперативно и консервативно. Консервативното лечение се състои в ограничаване на физическата активност, избягване на стресовите ситуации, прилагане на дълготрайната терапия с калциев антагонист или бета-блокер.

При усложнение, каквото е високостепенната субаортна стеноза и при неповлияване от медикаментозната терапия, се пристъпва към оперативно лечение. По време на операцията се отстранява малко количество миокардна тъкан от базалната част на меджукамерната преграда.

Не е изключено да се извърши и протезиране на митрална клапа при малка дебелина на междукамерната преграда. В някои случаи се налага поставяне на постоянен пейсмейкър.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

4.7
Общо 6 гласували
5 4
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари