Чувствам е отвратително, но съм си виновна аз

НЕ ОБИЖДАЙТЕ И НЕ ДЕМОНСТРИРАЙТЕ ВАШАТА '''КУЛТУРА'' ЗАЩОТО ТЯ НЕ МЕ ИНТЕРИСУВА! АКО НЯМА КАКВО ДА КАЖЕШ СЕ МАХАЙ ОТ ТУК!

Жал ми е че кученцето е попаднало на теб!!! Моят съвет е по- скоро да го дадеш на някой който ще го обгради с нужната обич и грижи! От както свят светува се знае че това са най- добрите приятели на Човека, това същество би ти се отблагодарило с много обич, която ти НЕ заслужаваш!!! По- скоро му намери достоен стопанин/стопанка!

Ако не го искаш, аз с удоволствие ще го приема...това е любимата порода на моята малка дъщеря...и аз много трудно бих и го купила...малка си и всичко ще се промени с времето както и самата ти...Пробвай да го погледаш малко, ще се привържеш, а след това ще го заобичаш.Успех!

Не е лесно да обичаш!Сега ли го разбра?? Любовта не е само целувки и красота!!!Включва грижа ,себеотдаване и саможертва.Любов ,значи да обичаш някого повече от себе си.А неща като миризма и прочее са направо смешни в този аспект.

НЕ МЕ РАЗБИРАЙТЕ ПОГРЕШНО! МОИТЕ ТЕЗИ ЧУВСТВА КЪМ КУЧЕТО НЕ СА ЗАРАДИ ТОВА ,ЧЕ МИРИШЕ ,А ЗАЩОТО НЕ ГО ИСКАМ ЦЯЛОсТНО!

Мирише ами има си различни пудри,шампоани и други подобни.Отиваш в магазин и питаш,като всяко живо същество спазвате ли му определена хигиена няма да го "мразиш".Аз също имам куче и спи вътре,а е доста голямо.От опит знам ,че и лапите им миришат подобно на човешките крака,но с хигиена всичко се оправя.На теб надали ще ти е трудно да го къпеш всеки ден поне не е от големите породи.

Здравей! За първи път давам отзив тук, но много се ядосах от написаното. Мрънкала си една година за куче? А за тая една година не можа ли да попрочетеш малко как се гледа куче и каква отговорност е? Извадила си душата на майка си, а сега пишеш, че мразиш кучето. Аз да ти кажа, че повече от 10год. съм мрънкала за куче - за това време съм изчела какво ли не! И ти имаш йоркширски териер - това е по-малко от котка. Като ти мирише толкова - отиваш на магазина и купуваш мокри кърпи за куче с алое вера и го миеш с тези кърпи - мирише на хубаво повече от седмица. Предполагам кучето ти е бебе още и затова не можеш все още да го къпеш. Като му се сложат там всички ваксини почваш да му изграждаш навици, ама това става с много труд, а не да го оставиш на майка ти да се оправя с него, а ти да ходиш по кафета. Не мога да разбера как може да пишеш, че мразиш животинка! Аз по принцип не харесвам малките породи, в момента имам две големи и ги гледам сякаш са ми деца, ама дали е малко или голямо - всяко едно душа носи, а разбери, че от кучето по-верен приятел няма! По-добре продай животинката на някой, който наистина ще се грижи за нея и следващия път, когато мрънкаш да ти се купи нещо помисли дали можеш да поемеш отговорност!

Гледала съм 18г. котки. Мирише, косми. А с куче е и по-нехигиенично - все пак ходи навън. Особено за апартамент. Сега не бих гледала вече никакво животно в апартамент. Нормално е да решиш, че не искаш кучето в къщи, след като си се сблъскала с проблемите. Асоциацията с гледането на дете е неуместна. Защо не поговориш с майка ти ? Сигурно е възможно да продадете кучето или да го подарите на някого. Направила си грешка, но все пак си малка /вероятно още ученичка/. Случва се човек да сгреши поради неправилна преценка на нещата, но това не означава, че трябва да търпи това положение.

Не се притеснявай всеки минава през това, и аз в първите дни като взех коте съжалявах много, правеше бели, много миришеше като ходеше в котешката тоалетна, цяла вечер бушуваше, но колкото повече минаваха дните и свиквах толкова по-лесно ставаше и вече не съжалявах. Заведи го на ветеринар да ти каже как може да намалиш миризмата, ваксини, имунизации, шампоанчета, важно е какво яде, нека ти обясни подробно. Иска се време, много нерви и желание да го научиш къде му е мястото, къде да спи, кога да го извеждаш и така нататък. Животното иска да му обръщаш внимание да си играеш с него, да го гледаш. Не бъди такава песимистка, попрочети малко как се гледат тези кученца, прекарай малко време с него, нека се гушне в теб, покажи му че го искаш и всичко ще си дойде наред с времето, но не се отказвай! Успех.

Сега е куче,а след време като станеш майка и детето ти ще ака и пишка то и това мирише.. и него ли ще го намразиш?Трябва да се научиш да си отговорна,това не е играчка или някоя дреха да и се порадваш и после да я захвърлиш,това е живо същество и то разчита на теб!