А мразиш го,но пък го обичаш.Сигурно щото сте си свикнали.Ама замисли се какво искаш в бъдеще.Не настояще,а бъдеще.Как се представяш след 10 години например.Ако искаш да сте си сами останете така цял живот само ще си похабиш нервите,но ако искаш семейство аз виждам картинката така:
Сватба.Днеска булка,утре люлка.През по-голяма част от времето твоят възлюбен съпруг,когото много обичаш спи на дивана,защото се карате непрестанно,а и ти в съня си се опитва да го задушиш с възглавница.Отгоре на всичкото,силно се съмняваш,че бащата на бебето може и да не е той.Имате си детенце и всичко е прекрасно цяла една седмица.Защото ти се налага да го търпиш само около час,когато идва на посещение в болницата.После се прибираш вкъщи с дете на ръце и там започва кошмара.Развеждате се,но сте нанесли толкова травми на детето си,че се налага то да посещава психиатър.
А може и да си спестиш тази моя комична представа за бъдещето ви и да потърсиш истинската любов.Човек,който можеш да понасяш.А също така можеш и да търпиш и да чакаш да се промени,което много слабо да стане.
Не питай никой друг освен него.Само той може да ти каже дали е готов за семейство.Пък и да ти кажа не виждам кой би сключил брак само,за да успокои възлюбената.Не се притеснявай за това.Щом се обичате...Дано сватбата мине гладко!
Изглежда момичето има проблем.Щом вече е порастнала и още не си го е избила от главата...Вярвам в любовта,усещала съм силата и,но за всеки влак си има пътници и не разбирам,след като видиш,че това не е твоят влак и той потегли нататак,защо продължаваш да чакаш?
Винаги ще има хора,които да те съдят.Ти не го нараняваш,а го мамиш.Ако той разбере тогава ще е наранен.Личен опит.И все пак ако го обичаш истински няма логика той да не ти е достатъчен.Прави това,което ти се прави.Рано или късно идва един повратен момент,когато осъзнаваш какво правиш,дали е редно или не.Сама преценяваш.Животът е твой.Не оставяй чуждото мнение да те води.
Аз съм на 18.Като по-малка си мислех,че поне 20 ще остана девствена,защото за мен сексът е не само удоволствие,а и отговорност.На 15 се запознах с мъж на 21 години.Влюбих се до уши в него и не одържах на обещанието си.Сега той продължава да ми е слабост,но да ти кажа честно,не защото ми беше първи,а защото беше първата ми истинска любов.И до сега го обичам по същия начин както преди 3 години(е,не чак толкова безрасъдно разбира се).Първият път не е определящ,не е кой зане какво,но е истина,че е плашещо и трябва да имаш доверие на човека.Сама виждаш колко момичета след първия си път споделят за проблеми,които по-скоро си внушават.А сексът носи пълно удоволствие когато е с човек,към който имаш чувства.Била съм и от двете страни и да си кажа,друго е като има любов.
Чудно ми е в днешно време защо жените забравят за мъжете,с които уж са искали да прекарат живота си,толкова лесно.Но разбирам,защото една жена не може да обича мъж,който я третира като животно вместо като богиня.Аз съм още едва на 18 и едва ли мнението ми е би било от значение,но все пак мисля,че всеки заслужава шанс.Изградили сте семейство.Говори с него,обясни му как се чувстваш.Ако не разбере от дума-тръгни си.И все пак удари ли те веднъж-ще има и втори път.
И какво пречи да сте приятели?Ако си сигурна,че за теб няма проблем значи сте супер.Пък и кой знае,с времето може и да стане нещо.И все пак в морето риба много има.
Ако това е истина(все пак действително съществуват такива истории)ти препоръчвам да помислиш как да измъкнеш семейството и себе си от тази каша.Не разбирам как жена ти истърпява всичко това.А тази Миглена я разбирам до някъде,но обвиненията и срещу теб са безпочвени.Трябва да потърси помощ от съответните институции,защото се съмнявам,че ти можеш да направиш повече от това,което си направил досега.
Повечето момичета,дори и слабичките имат стрий.Чувала съм,че утайката от кафе помага като ексфолиант,но никога не съм пробвала.Не се комплексирай,никой няма да ти се подиграва,че ставаш жена.Освен ако не е пълен идиот.А и не слушай милата Марийка,която ти казва,че си неграмотна,защото тази жена вече успя да се изяви като такава.
Или поне като е забравил да беше направил нещо мило по-късно,за да изкупи вината си.
Моят приятел също забрави.Като си спомни му казах,че няма проблем.За рождения ми ден се бях подготвила много старателно-рокля,бельо и всичко.Всичко планирано А-Я.А нашият взе че забрави.
Аз не се отказвам и какво направих.При следващата ни среща си сложих същото това бельо и като дойде време да си лягаме вечерта той естествено ми каза,че изглеждам УАУ!Усмихнах му се и му казах:"Благодаря ти.Жартиерите са мои,но сутиена и дантелените бикини са подарък от любовника ми!Той не забрави рождения ми ден".След това се обърнах на другата страна,а той човека започна да се извинява.8 месеца по-късно продължавам да му го натяквам при всяка удобна възможност,разбира се с нотка на ирония.А той ни лук ял,ни лук мирисал си признава грешката.Да видим догодина дали ще забрави.Ще кажете,че съм злобна,че ще ме зареже,ама той знаеше много добре,че аз си харесвам рождения ден и за мен е важно.
Не знам дали при теб ще проработи де.С моя възлюбен постоянно си правим майтапи,но ако твоят не си пада по тези неща или пък е ревнив не ти го препоръчвам.
О мила аз бях със същия проблем.Игнорирах го.Без обаждания,без смси,като искаше да се видим почти винаги бях някъде си,дори по едно време се олях доста и заявих,че не съм в града(бях на 10-20км,но пак не съм била в града,не се брои за лъжа).Оказа се обаче,че моя възлюбен не пасе трева и така си играхме около 3 месеца.Чувахме се по телефона и си уреждахме срещи,които почти винаги се отлагаха.Един ден ми втръсна да играем на котка и мишка,не се бяхме виждали почти месец и го поставих м-у чука и наковалнята.С кралско пренебрежение му обясних,че има отчаяни госпожици,които биха се съобразили с неговите желания и график,но аз не съм от тях.Казах му,че искам време с него и не съм съгласна да бъда закачка,когато му се прииска.Каза,че се страхувал да не се привърже много.Е,сега още се виждаме не повече от два пъти в седмицата,но аз съм доволна,защото знам какво го кара да бъде такъв.И не искам да го променям.Имайки предвит колко трудно споделя той,му повярвах.Още повече,че имаме 7 години разлика,а аз съм на 18.
Лошото е,че щом и друг път сте се карали за това може би той няма да възприеме.Ако си крайно недоволна от положението направи си този експеримент,но знай-има шанс да го загубиш.Прецени риска.Не му викай просто му подметни,че няма да тичаш след него.Ако не реагира просто му покажи,че не те заслужава и не губи време,а веднага го замени.Не е последния на света.
Можеш да говориш с родтелите си да ти поверят грижите дърху децата,но това дълбоко ме съмнява,а и едва ли финансиите ти ще са достатъчни.
Друга идея,която ми идва е да се свържеш с полицията и социалните.Разкажи им как си живяла ти,помоли големият ти брат да ти помогне.Дано те ти помогнат.Такива "родители" трябва да бъдат затворени.И преди да се обадиш на социалните,опитай да поговориш с братчетата си,защото е твърде възможно ако ги отнемат от родителите ти и д аги настанят в дом.Поне така предполагам.
Ооо не се притеснявай.Моя приятелка тръгна с момче,а той тежи почти два пъти колкото нея.И са на една възраст-18.
Идеята е,че той се поддържа.И освен това направи всичко,за да я спечели.Вече почти две години са заедно.Защо не опиташ и ти с този подход.Малко по малко скъси дистанцията без да ставаш досаден.
За излишните килограми...Енодкренолог,даебет и т.н. едва ли,защото в детска възраст си личи веднага.Консултирай се с диетолог.Говори с родителите си,вероятно ще те разберат.Добрите диетолози правят качествени диети,а не като тези писани в интернет.Няма да останеш гладен,досадното е,че трябва всичко да се мери буквално на кантар.За три месеца с такава диета една съученичка свали 13 кг и за бала беше с тяло на модел.
И забога не се дръж с нея грубо.Прави и комплименти и и кажи няколко интересни факта,дали ще ги вметнеш ей така или ще го направиш целенасочено-ние оставаме впечатлени от умни момчета.
Година и половина,брак,дете...Е ами човека едва ли още мисли за бившата си.Не се коси за това.Вероятно ти отдавна си заела мястото на бившата,а и на всяка друга жена,която той е обичал.Освен на майка му,разбира се.Сега въпроса е как да запазиш това място.
Хубавите неща стават спонтанно ;)
Моите коментари