Виждам как детето ми пропада и не мога да му помогна

Здравейте, много ми е трудно да започна да разказвам при положение, че ми е толкова болно и се чувствам толкова зле от това което ми се случва.

Омъжена съм от 16г, имаме добър брак, не сме семейство със сериозни проблеми, добре сме финансово никой от нас няма проблеми с алкохол или наркотици . . . казвам ви това защото знам какво ще си помислят повечето хора за моят проблем, а той е: имаме 2 деца -момчета, големия е на 15 а малкия на 3, големият ми син от малък е много будно дете, изключително палаво и непокорно, както и е доста хитър и досетлив, това с годините вместо да се пооправя то отива на по зле, от трети клас започна да се държи безобразно в училище, не мога да кажа че се биеше много, но се случваше, отговаря на учителките, държи се арогантно и нагло, така започна да се държи постепенно и с нас у дома, макар че и двамата с мъжа ми сме доста строги и отговорни родители това нищо не променяше, накрая стана така, че той беше вечно наказан и лишен от нещо, тъкмо да му мине наказанието и той пак се е провинил.

Така до 8 клас сменихме 4 училища, изключваха го заради лошо държание, незачитане на преподавателите и правилата в у-ще , бягане редовно от час, пушене в тоалетната и така, с две думи сина ми се превърна в леке . . . и нещата не свършват тук, започна да краде пари от нас при положение че никога не е бил лишаван, даваме му нормално колкото на другите деца , започна да пуши марихуана, правили сме му тестове за нещо по сериозно но излизат негативни, започна да избухва и да се държи агресивно с мен, да ме обижда с най долните думи и дори да ме блъска и да скача отгоре ми. Имали сме сериозни разговори хиляди пъти, съвети и разговори с психолози, пробвали сме и с бой, но повярвайте ми оправия няма, озлобява се и става по зле.

Момчетата, с които се събира имат някакви подобни проблеми, но техните в сравнение с нашите са детска игра, бяга от вкъщи, не се прибира, не зачита мнението на другите, супер изнервен е, направо сме в безизходица, виждам как детето ми пропада и не мога да му помогна по никакъв начин и това ме убива. Много бих искала някой който е минал през това да ми даде някакъв съвет, положението вече е много лошо . . мисля да се обърна към социалните и закрила на детето, не ми се иска, но нямам друг вариант.