Виждам как детето ми пропада и не мога да му помогна
АнонименНовак
Здравейте, много ми е трудно да започна да разказвам при положение, че ми е толкова болно и се чувствам толкова зле от това което ми се случва.
Омъжена съм от 16г, имаме добър брак, не сме семейство със сериозни проблеми, добре сме финансово никой от нас няма проблеми с алкохол или наркотици . . . казвам ви това защото знам какво ще си помислят повечето хора за моят проблем, а той е: имаме 2 деца -момчета, големия е на 15 а малкия на 3, големият ми син от малък е много будно дете, изключително палаво и непокорно, както и е доста хитър и досетлив, това с годините вместо да се пооправя то отива на по зле, от трети клас започна да се държи безобразно в училище, не мога да кажа че се биеше много, но се случваше, отговаря на учителките, държи се арогантно и нагло, така започна да се държи постепенно и с нас у дома, макар че и двамата с мъжа ми сме доста строги и отговорни родители това нищо не променяше, накрая стана така, че той беше вечно наказан и лишен от нещо, тъкмо да му мине наказанието и той пак се е провинил.
Така до 8 клас сменихме 4 училища, изключваха го заради лошо държание, незачитане на преподавателите и правилата в у-ще , бягане редовно от час, пушене в тоалетната и така, с две думи сина ми се превърна в леке . . . и нещата не свършват тук, започна да краде пари от нас при положение че никога не е бил лишаван, даваме му нормално колкото на другите деца , започна да пуши марихуана, правили сме му тестове за нещо по сериозно но излизат негативни, започна да избухва и да се държи агресивно с мен, да ме обижда с най долните думи и дори да ме блъска и да скача отгоре ми. Имали сме сериозни разговори хиляди пъти, съвети и разговори с психолози, пробвали сме и с бой, но повярвайте ми оправия няма, озлобява се и става по зле.
Момчетата, с които се събира имат някакви подобни проблеми, но техните в сравнение с нашите са детска игра, бяга от вкъщи, не се прибира, не зачита мнението на другите, супер изнервен е, направо сме в безизходица, виждам как детето ми пропада и не мога да му помогна по никакъв начин и това ме убива. Много бих искала някой който е минал през това да ми даде някакъв съвет, положението вече е много лошо . . мисля да се обърна към социалните и закрила на детето, не ми се иска, но нямам друг вариант.
Омъжена съм от 16г, имаме добър брак, не сме семейство със сериозни проблеми, добре сме финансово никой от нас няма проблеми с алкохол или наркотици . . . казвам ви това защото знам какво ще си помислят повечето хора за моят проблем, а той е: имаме 2 деца -момчета, големия е на 15 а малкия на 3, големият ми син от малък е много будно дете, изключително палаво и непокорно, както и е доста хитър и досетлив, това с годините вместо да се пооправя то отива на по зле, от трети клас започна да се държи безобразно в училище, не мога да кажа че се биеше много, но се случваше, отговаря на учителките, държи се арогантно и нагло, така започна да се държи постепенно и с нас у дома, макар че и двамата с мъжа ми сме доста строги и отговорни родители това нищо не променяше, накрая стана така, че той беше вечно наказан и лишен от нещо, тъкмо да му мине наказанието и той пак се е провинил.
Така до 8 клас сменихме 4 училища, изключваха го заради лошо държание, незачитане на преподавателите и правилата в у-ще , бягане редовно от час, пушене в тоалетната и така, с две думи сина ми се превърна в леке . . . и нещата не свършват тук, започна да краде пари от нас при положение че никога не е бил лишаван, даваме му нормално колкото на другите деца , започна да пуши марихуана, правили сме му тестове за нещо по сериозно но излизат негативни, започна да избухва и да се държи агресивно с мен, да ме обижда с най долните думи и дори да ме блъска и да скача отгоре ми. Имали сме сериозни разговори хиляди пъти, съвети и разговори с психолози, пробвали сме и с бой, но повярвайте ми оправия няма, озлобява се и става по зле.
Момчетата, с които се събира имат някакви подобни проблеми, но техните в сравнение с нашите са детска игра, бяга от вкъщи, не се прибира, не зачита мнението на другите, супер изнервен е, направо сме в безизходица, виждам как детето ми пропада и не мога да му помогна по никакъв начин и това ме убива. Много бих искала някой който е минал през това да ми даде някакъв съвет, положението вече е много лошо . . мисля да се обърна към социалните и закрила на детето, не ми се иска, но нямам друг вариант.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (29)
Изпрати
Привет, имам син на 16г., и се опитвам да изградя доверие между нас, споделял ми е че и той е пушил трева, колкото и да не ми е приятно не му забраних или да съм го наказвала, просто му казах че всички пробват от любопитство и да не стига до други наркотици, и той е вършил глупости с лоши компании но......за моя радост просто беше временно, много е важно да говорите и да ви има доверие, всички знаем че децата не ни споделят всичко но и малкото ни е в помощ за възпитанието им, опитайте се да говорите, надявам се да изградите връзката на приятелство между вас
2
1
според мен имате некъв проблем с семейството може би бащата се държи агресивно и детето гледа , може би вие като родители не се уважавате или постоянно сте в припирни това също е причина , може и да сте от хората които не обрящат внимание на детето си детето трябва да се следи от родителя заеби тези които ти дават съвети да го оставиш да пропадне ще го пазиш как, никога не си оставяй децата но според мен нещо се е изгубила близостта ви пубертета е шибано нещо но за мен не оставяй детето да се налага къв е тоя характер той ако гледа че мъжа ти се налага може да го копира не знам , не знам хора не бъдете пасивно обръщайте си внимание на децата всеки ден не само когато има проблеми споделяите не може некъв пиклио да се налага на родителите си що не му ебах мамата , търпение без грубости , понякога е отчайващо но никога не спирай да се бориш
0
0
при пушене на трева се увреждат хормоните на щетовидната жлеза и това поражда доста нервна обстановка около детето-неиска да разговаря с родителите,да споделя,да смята,че само неговото мнение е тчно и вярно.не приема никакви съвети и става много нервно при отправени забележки от ваша страна.Опитайте да го поощрите към спорт ,излизайте в природата,купете колела,опитайте риболов,срелба с лък,намерете приятели рибарида го запалят,риболова много успокоява,не го записвайте в колектив да спортува,тъй като,там се оформят и много агресивни спортисти.
2
0
той от почти 4 г. тренира карате и при това е много добър има много медали на републиканско дори балканско равнище , беше много нахъсан и тренираше с кеф ,до момента в който уж му омръзнало и искал да има повече свободно време да излиза ,от всекидневни тренировки взе да разрежда докато накрая спря тотално
0
0
бокс
0
0
проверете как е щетовидната жлеза на детето при добър ендокринолог
1
0
Имам син на 16 години. При нас проблемите също започнаха, много от нещата ги усещам интуитивно,той не споделя,защото според него само женчовците са го правили. Най-лошото е,че се налага да живее сам ,защото учи в известна гимназия в София,макар че ние пътуваме често и през седмицата поне две вечери сме заедно. С който и да говоря за тревогите си ми казват: остави го ,в такава възраст е,но аз не съм съгласна,защото грешките,които сега може да допусне,могат да му се отразят върху целия живот по нататък . Мисля ,че просто трябва да се въоръжим с огромно търпение,да бъдем близо до тях,да провеждаме дълги и изнервящи за нас разговори,защото техният провал,най-много на нас ще се отрази и ще го смятаме и за свой. Търпение и вяра,че доброто ще надделее в техните слаби тинейджърски души.
2
0
Може би просто му обяснете как вие се чувствате. С моят брат, който е на годините на сина ви си имаме абсолютно доверие. С него често говорим за и минусите от използването на наркотични вещества, за това как след време тялото му ще се промени, как ще си причини много здравословни проблеми, ако пие/пуши/друса. Никога не съм му спестявала истината. Но и никога не съм му налагала какво да прави - да, брат ми е пушил трева и е бил в такива компании, както и аз дружа с наркомани, но не пуша/друсам. Казала съм му, че е достатъчно голям сам да взима решение за тялото си и за себе си. Само да не крие. Оставете сина си малко да подиша. Може би от там идва част от агресията му. Не му се налагайте, нека затъне. Ако не излезне - проблема е негов. Попитайте го дали реално има нужда от помощ. Дали иска да стане човек? Какви са мечтите му? Той сам трябва да поиска помощ, а не да го дърпате. Така само и вас ще повлече. Поздрави.
1
0
Госпожо , времената са страшни защото са последни и най уязвими са младежите,врагът а вие си преценете кой е ?гледа да грабне колкото може повече и в тези времена на безверие ,безморал арогантност и.т,(А заплатата за греха е смърт,духовна или физическа Бог знае),.. не ви ли се струва че живеем в съвременния ,,Содом и Гомор,,ма малцина знаят какво е ставало в тия два града,(разврат,всеки каквото си иска,безхаберие,дроги,мъж с мъж,...т.н.. което и сега).Аз съм майка на 3ма сина но всеки е индивидуален за себе си,...най голямо влияние оказва средата от приятели после характера и семейството е на последно място, макар че много казват ,,както е възпитан,,не е вярно ,..едно и също ги възпитаваш а излиза различно при всеки...Така че моя съвет е ,...Нежност и любов към детето(в побертета с команди не става ако сте изтървали първите 7)...разговор ,ако не върви се опитва постоянно но с много любов ,за да го докосне и най вече РАЗБЕРЕ дълбоко че е в грешния път,не го ли разбере и с ума и сърцето си и сам да поиска промяната,...промяна няма да има,тя любовта отваря и най трудните врати)за да разберете какво подхранва тази агресивност,защото тя е стената между вас,(разделяй и владей,беше казал някой)а разделя само враг и стратегията на всеки враг е подобна,..а сатана е един от враговете ни,такива деца имат лош дух в србе си,как и защо ние не знаем,Бог знае,но определено не е без причина.Молете се на Бог много се молете ,защото майчината молитва прави чудеса,само Бог де факто може да ви го върне,...бъдете упорита в това ,четете словото и постоянствайте и ще видите Божията сила ,бавно но сигурно в действие,за Божия слава.PS:Възможно е много да се подиграят и пресмеят на коментара ми но това ще са хора който дяволът(духът на злото) вече е ослепил ,така че само който има ум ще разбере сериозноста на нещата и че само Бог е спасението.
1
1
Аз си бях така- бягах от вкъщи,пушех си трева,нервих се доста но ми дойде акъла в главата..Скоро правя 17 и се надявам да е от пубертета.Но това за парите малко прелива чашата.Айде ако е от Варна може и да помогна с нещо,но ако не - гледайте го да не влезе в бандата на скейтърите увисналите дънки и тем подобни тоест тези дето за нищо не стават.Подобрих се от както казах на нашите,че пуша цигари.Казвам им къде ходя без да ги лъжа и така.Според мен грешката на родителите е забраната.Повярвайте ми колкото повече ни забранявате на нас малките толкова повече го искаме.Ако ви каже излизам еди си къде си правя еди си какво си не му се карайте и не му дръжте сметка.Ще го настървите още повече.Успех с овладяването на хормоните.
4
0
опасявам се ,че при него не е само от пубертета защото той от малък си е такъв ,лошото е ,че с възрастта и проблемите стават по сериозни, сигурно си права ,може и да сме прекалили с наказанията и забраните ,и да ние сме от варна нямам нищо против да помогнеш ..... дори ще се радвам да говоря с човек който е близо до проблемите на сина ми
0
0
Аз също съм тинейджър .. И аз пуша марихуана. И аз съм агресивна държа се гадно осъзнавам го... Може би сина ви е започнал да пуши заради компанията с която се води.. Заради някакви проблеми които е имал и не е споделил и е намерил утеха в тревата.. От там е започнал да става такъв какъвто е.. Просто трябва найстина да поговорите с него да му обясните последствията от всичко това..няма да е лесно но се опитайте да го държите няколко дена без трева той ще стане по агресивен но това ще отмине като не му се даде..предполагам.. Заведете го сред природата отидете на село или нещо такова, действа успокояващо. Надявам се да съм помогнала късмет!
4
0
вместо да се интересувате от психолози можеше да го попитате за причина ...
3
0
Раговаряла съм с него много пъти ,но той казва че няма някаква сериозна причина просто го успокоявала и от време на време му се пушело ,а разговорите с психолози бяха някъде след третото ни изключване от училище ,дори и да не исках от педагогическа стая ни наложиха консулт
3
0
Рейтинг
4.4
Общо гласували: 7
55
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
