Ezine.bg»Споделени Истории»Здраве»Дадох живот, но съсипах живота си

Дадох живот, но съсипах живота си

редакция:
Дадох живот, но съсипах живота си
Здравейте.
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.

Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.

Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.

След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.

Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!

С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.

От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.

Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (81)

Изпрати
Е
Е
09.05.2016 19:32
Мой съвет,Посещавай по често църкви.
1
5
Реалист
Реалист
09.07.2016 15:13
И как помага църквата по точно?Морал ли има в нея или Бог.
0
1
майка
майка
11.04.2016 12:54
"Съсипах се, за да дам живот". Не ги повтаряй повече тези лоши думи. Ти не си сама. Имаш най-прекрасното нещо което ще бъде винаги до теб. То няма да те изостави както е направил твоя съпруг. Бъди уверена в себе си и се радвай на възможността да виждаш щастието в очите на детенцето ти.
8
2
Georgia
Georgia
26.01.2016 13:17
Не бях влизала скоро тук.Благодаря на всички,които са ми писали.Четох ви внимателно.Имам вяра.И се моля.Киприянови молитви ми е чел духовник.Но към днешна дата все така се мъча с болки.Правиха ми лапароскопска ревизия на корема и се откри жестоко срастване на дебелото черво за горната повърхност на черния дроб.Разкачено е.Всъщност оказва се,че съм пълна със сраствания след двете операции(киста по време на бременността и секцио).Оказва се,че съм склонна към свръх образуване на съединителни тъкани(сраствания).Ще трябва да си нося кръста с болките до живот и да се моля в резултат на срастванията, да не се получат запушвания и преплитане на червата.Но не се предавам.Въпреки болката и страха.Едни невинни детски очи ме държат горе!
9
0
Психолог
Психолог
24.11.2015 22:10
Ако лекарите не откриват органична причина е възможно оплакванията към момента да са на психическа основа. Много често състояния като депресията (а следродилната депресия е често срещано явление) се маскират под формата на телесни оплаквания - особено често свързани с храносмилателната система. Ако нещата продължават може да се консултирате с психотерапевт.
2
0
Stefani_22
Stefani_22
26.10.2015 20:41
Пожелавам ти да се оправиш и да бъдеш най щастливата на света, защото си много силна! Много да се радваш на рожбичката си и всичко най-хубаво!
Целувки
5
0
arva
arva
24.07.2015 17:45
Милата :( Отиди на църква и кажи на попа да ти прочете Киприяновата молитва, за да прогониш злите сили,които тегнат над теб.
Пожелавам здраве на теб и на семейството ти и искрено ти съчувствам.
6
2
bibi
bibi
20.07.2015 23:55
Само Господ нашия създател може да ти помогне , понеже той е създал и най-малката частичка и молекула в организма на човека , това е проклятие в живота ти само и единствено ГОСПОД може да те избави обърни се към него с цялото ти сърце е той ще ти помогне , но имаи предвид , че той не е магьосник с вълшебна пръчица ( казвам го , ако няма резултати веднага да не се отчайваш веднага)
3
2
Georgia
Georgia
13.07.2015 21:35
Благодаря на всички ви!
От все душа ви желая добро!
3
0
Стефано
Стефано
10.07.2015 22:55
Продължавай да се бориш, заслужава си заради малката душичка. Пожелавам ти здраве и много щастие!
7
0
Анонимен
Анонимен
08.07.2015 23:43
Всичко ще си дойде на мястото с времето. Всяко зло е за добро. Един ден ще си щастлива, бъди сигурна! :)
6
0

Рейтинг

4.2
Общо гласували: 13
54
47
32
20
10
Дай твоята оценка: