Дадох живот, но съсипах живота си
редакция:
Здравейте.
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.
Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.
Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.
След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.
Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!
С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.
От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.
Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.
Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.
Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.
След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.
Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!
С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.
От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.
Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (81)
Изпрати
mnogo me razvalnuva istoriata ti imas predisen civot trabva energina namesa vzemi merki pak si civa de prosto na vreme a ne sled vreme
5
1
Varvi v veliko tarnovo I vij da Te prerleda stiliana se kazva.ima energia I mnogo xora e izlekyvals.Ot moeto semeistvo vsi4ki Ni e pomagala.6te Te opati kage da otide6.kabineta I se namira na edinia krai na stadiona.poslu6аи me.ako darji6 I nomera I 6те to dam.da se zapi6es ima mnogo xora
3
2
Благодара ви Моника и Иванова!
Със съпруга ми не сме разделени.Той просто се оказа със слаба психика и не издържа да гледа страданията ми.Удобно реши,че си внушавам от стрес и нямам болки.
Моята майка е възрастна и болна и няма как да ми помага за бебето.Но ме подкрепя морално и емоционално.
Чели са ми в църква Киприянови молитви веднъж.Не знаех,че се прави повече дни.Благодаря!
Изпращам добри мисли на всички.
Със съпруга ми не сме разделени.Той просто се оказа със слаба психика и не издържа да гледа страданията ми.Удобно реши,че си внушавам от стрес и нямам болки.
Моята майка е възрастна и болна и няма как да ми помага за бебето.Но ме подкрепя морално и емоционално.
Чели са ми в църква Киприянови молитви веднъж.Не знаех,че се прави повече дни.Благодаря!
Изпращам добри мисли на всички.
0
1
Не се замисляй а викни ако може да ти помага майка ти, не свекърва ти. Трябва да оздравееш за да отгледаш детето си. Идеята за киприянова молитва е много добра нека ти я прочетат 3 или 7 поредни дни.и ти всяка сутрин я чети ще се почувстваш по-добре. Нямаш ли приятелка която да гледа за час детоте за да отдъхнеш малко аз самата гледам 6 месечно бебе и знач колко са ценни 10 минути самота и почивкй. Стискай зъби и се моли много се моли на Богородица.
5
0
Бори се , щом си имала сила да дадеш живот ще се справиш. Само не губи надежда. Мисли позитивно и вярвай че ще оздравееш.Нямаш по голям стимул от детето . да го гледаш как расте, как се променя всяка минута. А мъжът ти мога да ти кажа че много е загубил като си е тръгнал, няма по голямо щастие на света от това да си всеки ден с детето си. За да има здраво и щастливо дете трябва да се грижи за майка му и да я обича, но той е направил своя избор, не съжалявай той само губи. А ти всеки се усмихвай, целувай, прегръщай и казвай колко много обичаш своя малък принц, дарявай го с много любов той от това има най-много нужда.Има нужда от здрава бореща обичаща и позитивна майка.
3
0
Прегръщам те, Ванина!
Всяка една мила дума,дума за вяра и кураж ме кара поне за кратко да повдигна духа си.
Желая ти добро!
Всяка една мила дума,дума за вяра и кураж ме кара поне за кратко да повдигна духа си.
Желая ти добро!
0
0
Ти си герой.....възхищавам се на упоритостта ти.За пореден път се доказва че мъжете са слаби и при удобен случай бягат от отговорност.Мога да ти кажа "бъди смела и само напред,ще дойдат щастливите и спокойни дни"
5
0
Благодаря ти Ния!
Прегръдки и добри пожелания и от мен!
Прегръдки и добри пожелания и от мен!
0
1
Знам колко налудничево ще прозвучи, но пробвала ли си да отидеш на баячка? Не от онези,които ги рекламират по телевизията, а някоя баба от село, която все някой от обкръжението ти може да ти препоръча. Знам, че не би ти се вярвало. Аз самата не вярвах, докато не се убедих сама. Надявам се всичко да се оправи възможно най-бързо, пожелавам ти всичкото здраве и щастие и дано един ден бебчо те накара да се чувстваш три пъти по-щастлива и горда за дето си се преборила! Изпращам ти само положителни емоции и те прегръщам силно!
7
1
Благодаря Атанасова!
Лекарите са доста объркани.Макар,че кръгът доста се стесни...Очевидно бебчо е поразбутал вътрешните ми органи(аз съм доста фина и малка).Най-вече проблемът е като че ли с дебелото черво.Нямам ден без болки :(
Ще се поинтересував за порфирия.Понякога,когато човек сподели се намира ключа към проблема...
Лекарите са доста объркани.Макар,че кръгът доста се стесни...Очевидно бебчо е поразбутал вътрешните ми органи(аз съм доста фина и малка).Най-вече проблемът е като че ли с дебелото черво.Нямам ден без болки :(
Ще се поинтересував за порфирия.Понякога,когато човек сподели се намира ключа към проблема...
0
0
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 13
54
47
32
20
10
Дай твоята оценка: