Дадох живот, но съсипах живота си
АнонименНовак
Здравейте.
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.
Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.
Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.
След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.
Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!
С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.
От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.
Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка
В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.
Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.
След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.
Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!
С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.
От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.
Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (81)
Изпрати
Сигурно ти е много тежко,но трябва да бъдеш силна.Имаш най-ценното нещо в живота своето дете.Потърси и други алтернативи за лечение!Обърни се към лекар хомеопат примерно д-р Атанас Михайлов!Горе главата бъди силна,но в никакъв случей не занемарявай здравето си,защото детето ти има нужда от теб!Желая ти много щастие!Успех! :)
5
1
Благодаря Хенри!
Отдала съм се на майчинството изцяло,гледам рожбата си с много любов и грижи.Но всекидневните болки и неразположения ме съсипват.Вече не знам към какъв специалист да се обърна...
От София съм.Споменал си,че би могъл да препоръчаш.Може и на лични съобщения.
Желая добро!
Отдала съм се на майчинството изцяло,гледам рожбата си с много любов и грижи.Но всекидневните болки и неразположения ме съсипват.Вече не знам към какъв специалист да се обърна...
От София съм.Споменал си,че би могъл да препоръчаш.Може и на лични съобщения.
Желая добро!
0
0
Ако мъжът ти те мами, разкарай го. Вярваш или не, той ти действа отрицателно на подсъзнателно ниво. Много неприятна последица от събития те е застигнала, и то покрай бременността, когато си се страхувала най-много! Потърси отново лекарско мнение. Зависи от кой град си, мога да ти препоръчам някои, университетските преподааватели също са вариант. Дано бебчо е здрав и да те радва! А за усложненията ти, след тези операции може би са очаквани. Отиди на добър лекар, за да отхвърли по-страшните диагнози и да те успокои! :) Отдай се на майчинството засега.
5
0
Благодаря ви Бени и Маги!
Нека Господ ви дари с добро за милите ви души!
Нека Господ ви дари с добро за милите ви души!
3
0
Горе главата,мила!Потърси още едно лекарско мнение,спазвай специална диета при панкреатит(има я в нета,потърси я),бъди силна,заради рожбата си.Излизай на разходки с детенцето,бъди сред хора,ще ти се отрази добре на психиката.А когато си достатъчно силна и смела,вземи генерално решение относно съпругът си.Трябва да се вземеш в ръце и да сграбчиш здраво живота,защото от тук нататък не си сама,имаш най-ценното-своето слънчице.Успех,много късмет и здраве!Нека Богородица е с теб!
4
0
И аз бих те посъветвала да ходиш на църква и да се молиш - но много е важно да е чисто и от сърце. Не таи злоба към никого,това не помага - всеки ще си получи заслуженото рано или късно.... Мъжете изневеряват в добри условия,пък какво остава за нещо друго - не се тормози,явно не беше правилния човек. Дай Боже ще намериш някой свестен който ще обича и теб и бебето. За разваляне на магия ти предлагам да отидеш на ходжа- те четат нещо специално и помоли да ти дадат тавииз( това нещо като талисман така да се каже което ще те пази от магии и лоши неща) важно е да го държиш при себе си и винаги чисто. Освен това ти предлагам медитация за болките. Прочети книгата лечебния код, намира се в интернет на български. Мъжа ми лично я изпробва и се излекува от здравословен проблем. Най - важното е да вярваш. Някой път болките са ни изпратени като наказание, някой път като изпитане.... Бори се и винаги бъди благодарна за това което имаш,защото има и хора в по- лошо положение... Желая ти успех. Дано да се вслушаш в думите ми и да съм ти помогнала.
4
1
Благодаря за коментара нахалитет.
0
0
за какво си съсипала живота си ?по скоро трябва да преосмислиш нещата и най вече да изриташ тоя мръсник от живота си.щом хойкал моето мнение е че 90 процента от твойте проблеми се дължът от негова страна.щом казваш че ти е изневерил,може би е карма.ако знаеш какво е карма ще разбереш.според мен всичко което ти се случило е повод да се замислиш и да не си затваряш очите да се концентрираш над бебчето и да изтриеш всеки човек ,който ти променя кармата на лошо.също така е наложително според мен от заглавието което си написала да потърсиш професионална терапевтична помощ,защото мисля че си изпаднала в следродилана депресия....а тоя негодник не ти помага.
3
0
Благодапя за мирите думи,Жасмина!
Съжалявам за мъчителната ти загуба! :(
Но сега Господ ти е дал дъщеричка.Да ти е жива и здрава!
Желая добро! :)
Съжалявам за мъчителната ти загуба! :(
Но сега Господ ти е дал дъщеричка.Да ти е жива и здрава!
Желая добро! :)
1
0
Благодари на Бог,че имаш едно здраво бебче!Повтаряй си,колко си силна и как ще се справиш.Майката е най-великият боец!Загубих едно ангелче в 9 ти месец,бях в дупка,не ми се живееше.Но вече съм майка на 6 г.дъщеря.която се роди в 8 ми месец,.Гушвай бебо често и той ще те зарежда с енергия,а мъжа ти да не му писва ами да ти помага по-често!Пожелавам на цялото ти семейство късмет!
3
0
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 13
54
47
32
20
10
Дай твоята оценка:
