Дадох живот, но съсипах живота си
АнонименНовак
Здравейте.
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.
Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.
Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.
След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.
Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!
С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.
От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.
Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка
В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.
Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.
След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.
Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!
С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.
От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.
Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (81)
Изпрати
Мило момиче малко налудничаво ще дойде моят пост но на всяка цена си направи изследвания за ПОРФИРИЯ.Това е много рядко генетично заболяване което се открива трудно.По симптомите които описваш моята дъщеря също ги получи, но без бременност, и и откриха това заболяване.Няма да е излишно пък и ти да се успокоиш ако не е това.Това изследване се извършва в лаборатория по редки заболявания в София
3
0
Благодаря ви Галя и Елиа!
Стоплихте ми душата!
Стоплихте ми душата!
0
0
Ah milishka naistina mnogo si prezivjala iskam da ti kaza she si mnogo silna ne spirai da se borish borish za teb i bebeto ti .i ot tuk natatak mnogo zdrave i shastie ot vse sarse....
7
2
Не съм лекар и не мога да ти дам здравни съвети, но трябва да има причина за тези болки. Прочети за панкреатита в нета и дали имаш всички симптоми. Виж и за лечението му с билки. Дали са ти правили изследвания за вътрешногъбична инфекция или за наличието на някакви бацили? Просто гадая. Относно мъжа ти-виж, болният страда, но и за околните е много тежко да виждат страдащ близък и да не могат да му помогнат с нищо. Ние жените сме по-силни, мъжете са слаби. Не го оправдавам, просто имай предвид, че той може би не се измъква,не те е предал, а вече няма сили да те гледа безпомощно как страдаш. Ако има възможност някоя от бабите да поеме детето, направи го и не мисли, че с това те прави лоша майка. Трябва ти почивка да се излекуваш и стабилизираш, защото детето има нужда от здрава майка.
4
0
Благодаря Радост! Ти наистина носиш радост :)
Преди време не бих си и помислила да споделя(дори и анонимно) болките и проблемите си на всеосмотрение.
Но явно самотата и отчаянието са ми дошли в повече.
Искрено ти желая добро!
Преди време не бих си и помислила да споделя(дори и анонимно) болките и проблемите си на всеосмотрение.
Но явно самотата и отчаянието са ми дошли в повече.
Искрено ти желая добро!
1
0
Знаеш ли, хората стават все по -злобни. Едва ли някой тук ще ти ти помогне. Единственото адекватно мнение, беше на мъжа, всичко останало е бля, бля...Аз лично никога не бих споделила личните си неща пред такава алдитория, но това съвсем не означава, че те обвинявам. Не спирай да търсиш причината, эа съсноянието си, не спирай да се лекуваш, не спирай да се бориш! И никога не се отчайвай! След всичко лошо, идва и добро. Надявам се да съм помогнала, поне малко. Желая ти късмет и да намериш щастието!
5
0
Ех,Христина...що за злоба и грубост...?
Това е сайт където всеки застава с открита душа,споделя историята си,за да получи подкрепа.Защото вероятно не я получава в реалния си живот.Това,че човек споделя мъката си не го прави "лигла"/лигльо.Съжалявам за тежката ти бременност и преживяното отношение на мъжа ти.Но това не ти дава право на злоба и грубост към другите.
Важното е,че имаме живи и здрави рожбички!
Trayana,благодаря за милите съвети.Аз също съм се насочила към ирис диагностика.Не висля,че на другите всичко им е мед и масло.Живота е едно трудно място за живеене.Но нали затова сме хора да се подкрепяме.Аз самата също пиша и подкрепям други хора в техните болки и тревоги.Както и в реалния живот мога ли-удрям нежно и силно рамо на приятели,близки.
Желая добро!
Това е сайт където всеки застава с открита душа,споделя историята си,за да получи подкрепа.Защото вероятно не я получава в реалния си живот.Това,че човек споделя мъката си не го прави "лигла"/лигльо.Съжалявам за тежката ти бременност и преживяното отношение на мъжа ти.Но това не ти дава право на злоба и грубост към другите.
Важното е,че имаме живи и здрави рожбички!
Trayana,благодаря за милите съвети.Аз също съм се насочила към ирис диагностика.Не висля,че на другите всичко им е мед и масло.Живота е едно трудно място за живеене.Но нали затова сме хора да се подкрепяме.Аз самата също пиша и подкрепям други хора в техните болки и тревоги.Както и в реалния живот мога ли-удрям нежно и силно рамо на приятели,близки.
Желая добро!
0
0
Защото не мисля,че историите са истински.Попаднах на различни теми с един и същ профил.Един път жената е на 20г.,в друга тема -на 28г.,Нещо не ми се връзва цялата тая работа и мисля,че историите се съчиняват от безделни жени,сайта печели от рейтинг,автора също.Има прекалено много правописни грешки са жена на 38г.Не съм длъжна да посещавам сайта,но в повечето случаи се разтоварвам като чета коментарите и се забавлявам.Затова понякога съм нападателна.Човек ако казва истината няма да ми слага минусчета и няма да се засяга,защото и в бестселърите има критици.Един добър автор трябва да се гордее донякъде с критиците,а не да търси съжаление.Един добър треньор никога не казва на ученика,че е гений,за да може да го усъвършенства,да продължава да тренира и да не се отпуска и възгордява.Ако ти авторе винаги търсиш съжаление и някой друг да ти бърше задника,винаги ще си останеш сянка.На мъжът ти затова му е писнало.Ще му писне и на всеки,който е до теб.Не реви,ами се стегни!Бих искала да прочета тема за инвалидите-те колко са осакатени от държавата,от отношението на хората към тях,от работодателите,от живота скапан,който водят...Те как ли се справят?
1
1
Потърсете ирисодиагностика. Може там да ви кажат нещо, което медицината не е видяла. Това е много висша наука, но медицината е на Вие с нея. В Пловдив има лекар, който я практикува. Името му е д-р Ангел Каяджиев, но координати нямам - потърсете в Интернет, дано откриете нещо. Не знам от къде сте, за да ви посоча къде. Има в Плевен, в кв. Сторгозия, срещу 3-та градска поликлиника -Никола Алексиев. Но има и на други места. Напишете в Google в интернет. Не знам какъв друг съвет да ви дам. Опитайте да мислите: "Добре съм, всичко е наред, всичко ще бъде наред". Т.е. опитайте да си самовнушавате положителност на състоянието ви. Опитайте се да се абстрахирате от състоянието си. Ще кажете: "Лесно е да се каже". Не мислете, че на другите всико им е мед по масло.
15
1
Първо,жена на 38г.не би трябвало да хленчи като 20г.,второ не си ли жадувала за това дете,че сега изтъкваш,че твоят живот се съсипал,трето-от твоите коментари по-нататък ми се струва,че цялата работа е заради съпругът ти,който не те подкрепя и сега търсиш съжаление от непознати хора.Няма да ти разказвам моята бременност как протече,отношението на мъжът ми какво беше,нямах подкрепа от никъде-нито финансова,нито физическа...Я се стегни малко и стига хленчи!Ти май си свикнала все някой да те гали по главицата и да ти вика-"Ооооооо,няма,няма...."Лигла.
6
22
Не,мисля,че ако тази жена наистина има нужда от помощ,по-скоро би търсила съдействие от социалните или приятелки,комшийки...някой да я отмени и да се справи с възстановяването си,а не да хленчи като малко дете.Тя търси съжаление и само натяква за мъжа си,който и е изневерил.Не мисля,че статията е достоверна,а и с тези задължения по детето как намира време да цъка на компютъра?
1
0
Със сигурност не ти е било леко и си нямала подкрепа от никого! Личи си, озлобена та Боже! С такива коментари и за в бъдеще ми се струва, че заслужаваш същото! И какво е значението на колко години е?! След 20-та годишнина, всички болки са търпими ли или как?
0
0
Благодаря Natali !
Единствено невръстната ми рожба ме крепи да не полудея съвсем.
Всекидневно се гърча в болки.А дори нямам вече право на лекарсща помощ и изследвания.Съпругът ми отказва да гледа бебенцето за час два.Нямало как да излезне от работа...,а в същото време всеки ден чувам как излизал в работно време да пие кафе с приятел,или да свърши туй онуй...Нямам баби наоколо.И двете са в провинцията.
Единствено невръстната ми рожба ме крепи да не полудея съвсем.
Всекидневно се гърча в болки.А дори нямам вече право на лекарсща помощ и изследвания.Съпругът ми отказва да гледа бебенцето за час два.Нямало как да излезне от работа...,а в същото време всеки ден чувам как излизал в работно време да пие кафе с приятел,или да свърши туй онуй...Нямам баби наоколо.И двете са в провинцията.
0
0
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 13
54
47
32
20
10
Дай твоята оценка:
