Дали веднъж в живота се случва подобна любов?
АнонименНовак
Здравейте. Ще се опитам да бъда кратък и да споделя моята история, която за добро или за лошо ми се случи!
След 1 месец правя 25 години, а последните 2 от тях може да се каже, че ежедневието ми е почти еднакво. Преди 7 месеца срещнах един невероятен човек. От първия поглед аз знаех, че това е жената, с която искам да прекарам живота си! Честно, нямаше такова силно чувство! Започнах да я ухажвам, тя си имаше приятел. След известно време аз вече бях абсолютно убеден, че това момиче ще е с мен и така се случи. Тя скъса със бившия и тръгна с мен. Каза ми, че на нея също никога не и се е случвало да изпита толкова силна емоция към някой друг. Всичко беше като на филм, прекрасно. Започнах да чувам думи като "Обичам те", "Обожавам те" и "Не мога да живея без теб" още на 2-рия месец от връзката ни, мислех си че може би е малко странно един човек да говори толкова силни думи, след толкова малко време, но пък бях адски влюбен и отвръщах със същото.
Тя се грижеше за мен. Беше първата, която запознах с моите родители и те я приеха толкова добре. Мислеше си за мен постоянно, дори на моменти ме задушаваше от постоянни телефонни обаждания. Но въпреки всичко аз изпитвах силни чувства спрямо нея и я обичах също толкова силно. Почнахме да си правим планове, виждахме се заедно в бъдещето. Искахме и започнахме да мислим общи цели. Умирахме един за друг, имаше особена химия. . . но на четвъртия месец от връзката ни се случи най-гадното нещо. В периода от само 3-5 дни, тя рязко си промени възгледите. Стана доста студена и просто скъса с мен. Чух думи като "нито ти, нито аз сме стъпили на здрава основа, а аз не мога така" , "скучно ми е, сиво ми е" , "нямам чувства вече" , "ти нямаш цел, ти не можеш да се бориш със себе си" и т. н т. н думи, които просто ме сразиха.
Как човек, който ти дава толкова надежди и ти го виждаш и чувстваш колко е искрен в един момент да обърне полюса? Не е ли това престъпление? Къде сгреших толкова, не можеше ли да поговори с мен за да се опитаме да разнообразим ежедневието си или нещо друго, което на нея не и харесва. След толко силно изречени думи и надежди, които е създала в един човек, не заслужава ли той поне един шанс да поправи нещата и да стане по-добре? Наистина вярвах, че това момиче ме обожава, бях сигурен в това. Не знаех защо, но го чувствах.
Сега болката е ужасна. Тя ме нарани ужасно много. Не знам кой как го чувства, но аз съм просто емоционално съсипан. Излизам с приятели, опитвам се въобще да не стоя вкъщи, но вечер си лягам с мисълта за нея, сутрин ставам с нея. Не мога да работя, не мога да ям. Кога направих толкова лоши неща, че живота да ми го връща по този начин? С какво го заслужих? Тя друг ли си намери, и ако да как е възможно толкова добре да се държи с мен и само за 3-5 дни да намери друг? Угаснаха ли и чувствата и скуката, която наистина я имаше през по-голямата част от времето и писна?
Материалистка ли е, щом вижда, че за момента няма как да живеем заедно, а уж си правехме планове да го направим ! ! Имам чувството, че аз не успях да я науча на нищо, а тя на толкова неща ? ! Дали веднъж в живота се случва подобна любов? Дали ще ми се случи пак и какви ли поуки трябва да си взема от тази? Наистина въпросите са много, а болката огромна в момента.
След 1 месец правя 25 години, а последните 2 от тях може да се каже, че ежедневието ми е почти еднакво. Преди 7 месеца срещнах един невероятен човек. От първия поглед аз знаех, че това е жената, с която искам да прекарам живота си! Честно, нямаше такова силно чувство! Започнах да я ухажвам, тя си имаше приятел. След известно време аз вече бях абсолютно убеден, че това момиче ще е с мен и така се случи. Тя скъса със бившия и тръгна с мен. Каза ми, че на нея също никога не и се е случвало да изпита толкова силна емоция към някой друг. Всичко беше като на филм, прекрасно. Започнах да чувам думи като "Обичам те", "Обожавам те" и "Не мога да живея без теб" още на 2-рия месец от връзката ни, мислех си че може би е малко странно един човек да говори толкова силни думи, след толкова малко време, но пък бях адски влюбен и отвръщах със същото.
Тя се грижеше за мен. Беше първата, която запознах с моите родители и те я приеха толкова добре. Мислеше си за мен постоянно, дори на моменти ме задушаваше от постоянни телефонни обаждания. Но въпреки всичко аз изпитвах силни чувства спрямо нея и я обичах също толкова силно. Почнахме да си правим планове, виждахме се заедно в бъдещето. Искахме и започнахме да мислим общи цели. Умирахме един за друг, имаше особена химия. . . но на четвъртия месец от връзката ни се случи най-гадното нещо. В периода от само 3-5 дни, тя рязко си промени възгледите. Стана доста студена и просто скъса с мен. Чух думи като "нито ти, нито аз сме стъпили на здрава основа, а аз не мога така" , "скучно ми е, сиво ми е" , "нямам чувства вече" , "ти нямаш цел, ти не можеш да се бориш със себе си" и т. н т. н думи, които просто ме сразиха.
Как човек, който ти дава толкова надежди и ти го виждаш и чувстваш колко е искрен в един момент да обърне полюса? Не е ли това престъпление? Къде сгреших толкова, не можеше ли да поговори с мен за да се опитаме да разнообразим ежедневието си или нещо друго, което на нея не и харесва. След толко силно изречени думи и надежди, които е създала в един човек, не заслужава ли той поне един шанс да поправи нещата и да стане по-добре? Наистина вярвах, че това момиче ме обожава, бях сигурен в това. Не знаех защо, но го чувствах.
Сега болката е ужасна. Тя ме нарани ужасно много. Не знам кой как го чувства, но аз съм просто емоционално съсипан. Излизам с приятели, опитвам се въобще да не стоя вкъщи, но вечер си лягам с мисълта за нея, сутрин ставам с нея. Не мога да работя, не мога да ям. Кога направих толкова лоши неща, че живота да ми го връща по този начин? С какво го заслужих? Тя друг ли си намери, и ако да как е възможно толкова добре да се държи с мен и само за 3-5 дни да намери друг? Угаснаха ли и чувствата и скуката, която наистина я имаше през по-голямата част от времето и писна?
Материалистка ли е, щом вижда, че за момента няма как да живеем заедно, а уж си правехме планове да го направим ! ! Имам чувството, че аз не успях да я науча на нищо, а тя на толкова неща ? ! Дали веднъж в живота се случва подобна любов? Дали ще ми се случи пак и какви ли поуки трябва да си взема от тази? Наистина въпросите са много, а болката огромна в момента.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (20)
Изпрати
Познаваше ли я преди да бъде с теб?Не!Пита ли я какво търси?Не!Кого обича най -много?Отговори все не!За момента бог ти я е изпратил!Сърцето и е обичало друг!Да тя те е обичала за мига,докъто другия не е звъннъл!Сърцето не се подчинява на заповеди!Аз казвам,Тя те Обича все още!Но не със огън и жар!Бъди търпелив,ако бог ви е свързал,никой не може да ви раздели!Вие мъжете не разбрахте има много видове люубов!
2
0
Едва ли се случва такава любов веднъж в живота.Щом не се е получило и тя толкова лесно се е отказала от теб, значи не е това, което търсиш и което ти е нужно. Горе главата, преодолей го и бъди сигурен, че ще чувстваш нещо още по-силно от това в бъдеще с правилното момиче ;)
2
1
Дали бях обичан истински!Обичан си по необходимост!Тя е следила бившия си ти нея!Свлачище и жена тръгнат ли спиране няма!Дал си всичко обичал си сляпо,за да си излекува раните тя те е употребила!Така мисля!Обаче знам ще дойде ден да съжалява,че не те е отценила!Прави се на мъж ближи си раните без свидетели!
6
0
Тази жена според мен много добре знае какво да направи как да се държи за да влезе под мъжката кожа но какво ли цели това е друг въпрос. Любовтта не си отива за ден вие сте имал чувства но надали и тя. Бъдете здрав всичко се преодолява с времето то лекува дано намерите човека създаден за вас!
2
0
Случи ми се същото нещо като на теб. Питах го къде сгреших и плачех. Не ме бил обичал вече. Оказа се, че си е намерил друга. Любовта не си отива така. Това ме промени за винаги. Не вярвам в споделената любов. Просто няма такава, абсурдно е. Сега съм с човек, който ме обича и толкова. Такава любов двустранна не съществува и е временна заблуда. Запомнете го от мен.
4
6
Аз също ( за съжаление) мисля, че си е намерила друг. И явно няма кураж да те погледне в очите и да ти каже. Не се впускай така в нещата. На думи е лесно, да. Но човек като се самонавие и чак по някой път се забравя. Тя дали толкова време прекарва да мисли как те е наранила и разочаровала. Намери си занимания, хоби. Ходи на разходка, постави си цели и се бори за тях. Със сигурност ще намериш друга такава любов. Може дори по- силна. И човека, който те прави щастлив. Не се затваряй с мъката си. Младо момче си, живей! Тя явно не те заслужава.
1
0
Днес я срещнах случайно.. Като ме видя започна да се забързва, казах и да постои 5 минути да я видя кво прави къде ходи... Разбира се опитах се да наведя разговора по темата за нас, на което тя категорично ми каза да не храня никакви надежди вече. Попитах я има ли друг, на което тя отговори, че това не е моя работа и не трябва да я питам такива въпроси. Вчера разглеждах хронологията от Скайп и Вайбър с нея и какви неща прочетох, като ги сравних със студеното и безразлично поведение спрямо мен днес направо ми се догади. Имах някакви надежди, че нещата могат да се подредят дори след време- седмица,две-месец-два-три.. но днес като я видях колко е охладняла и как гадно се държи с мен и го сравних с нещата, които сме си казали/писали/споделили преди 2-3-4 месеца и разбрах, че с това момиче никога няма нищо повече да имам. Изтрих и номера, вайбър, скайп.. блокирах я от всякъде, колкото и да ми е мъчно осъзнах, че може би това е единствения вариант да спра да мисля за нея или поне не толкова много. Да спра да я следя и да спра да се чудя какво да и напиша или какво да и кажа като и се обадя - сега поне и нямам никакви координати така че една тревога по-малко.. Дано наистина си взема правилните поуки от цялата тази история и въпреки, че в момента не мога да повярвам, дано срещна по-голяма любов от тази! Възможно по-скоро надявам се.
7
0
Не търси вината в себе си, има хора за които обичам те, не мога да живея без теб не означават нищо . Тя има друг на 100%.Ще ти се случи и по голяма любов, аз съм минала през по- голям ад и болезнено разочарование на предателство..с уж голямата ми " любов".Но съдбата ми направи по голям подарък.Вярвай! Живей!Един ден ще разбереш, че е било за добро.
5
0
Не знам. Дано да бъркам. Само ще ти кажа, че грижата, вниманието и т.н. нямат общо с любовта. Не, че искам да ти оспорвам. Просто ще ти дам друга гледна точка: Последната една година и половина с бившият ми, макар, че вече не го обичах, аз продължавах да се грижа за него, да му обръщам внимание, защото тайно се надявах да успея да си върна чувствата към него. Познавам и една девойка, дето и липсва тръпка във връзката, монотонно и е, скучно и е, чувства се подтисната, но продължава да е с него, защото той я обича и е мил с нея, грижи се за нея, обича я, но тя не го обича вече (просто не иска да го нарани). Така, че проблема може и грам да не е в теб, а в онова, което се е случило в нея, в душата и. И просто решава да си тръгне. Това, че не го е показала, а и ти си много влюбен, за да забележиш някакви индикации в поведението и. Така, че причините наистина може да са адски много и единственият човек, който може да ти даде причината за станалото е само и единствено тя. Никой друг не може да гадае. Но от това което си написал, съдя, че наистина не е имало истински чувства.
Просто женската психология си е е**–о майката.
Поздрави.
Просто женската психология си е е**–о майката.
Поздрави.
1
0
Не се обиждай, по-скоро си е намерила някой друг и те е зарязала, така както е зарязала онзи преди теб. За да има такава рязка промяна в поведението и, по-скоро това се е случило. Ако една жена обича, тя трудно би напуснала мъжа до себе си, независимо дали той е супер богатия и със свръх естествени възможности или е най-долният просяк, тя просто се бори с него/за него, независимо дали е мил, или я наранява, обижда, бие и т.н. Просто малко вероятно е да си бил обичан истински.
6
0
Приемам, че може и да е така. Но дали бях обичан истински - според мен да! Тя бе жената, която за пръв път прие родителите ми и не се притесняваше от тях. Грижеше се за мен, за най-дребните неща. Готвеше ми, мислеше за мен, грижеше се за най-малките неща, които преди нея никоя друга не се сещаше. Опозна ме перфектно, така както майка ми не ме познава, а то за толкова кратко време. Знаеше ми всички слаби и силни страни, които и аз знаех. Научи най-съкровените ми тайни и въпреки това ме обожаваше и си личеше! За това не мога да приема, че не ме е обичала истински. А когато скъса с мен ми сподели много силни истини, които аз сам знаех, но не исках да си ги призная за себе си. Там е проблема и за това съм толкова объркан. Тъй като силно вярвам, че всичко в този живот се връща рано или късно, започвам да се замислям дали на мен не ми се връща това, че аз я откъснах от стария приятел и сега съдбата ми го връща под същата форма?
1
0
Рейтинг
3.9
Общо гласували: 7
51
44
32
20
10
Дай твоята оценка:
