Дали веднъж в живота се случва подобна любов?

Здравейте. Ще се опитам да бъда кратък и да споделя моята история, която за добро или за лошо ми се случи!

След 1 месец правя 25 години, а последните 2 от тях може да се каже, че ежедневието ми е почти еднакво. Преди 7 месеца срещнах един невероятен човек. От първия поглед аз знаех, че това е жената, с която искам да прекарам живота си! Честно, нямаше такова силно чувство! Започнах да я ухажвам, тя си имаше приятел. След известно време аз вече бях абсолютно убеден, че това момиче ще е с мен и така се случи. Тя скъса със бившия и тръгна с мен. Каза ми, че на нея също никога не и се е случвало да изпита толкова силна емоция към някой друг. Всичко беше като на филм, прекрасно. Започнах да чувам думи като "Обичам те", "Обожавам те" и "Не мога да живея без теб" още на 2-рия месец от връзката ни, мислех си че може би е малко странно един човек да говори толкова силни думи, след толкова малко време, но пък бях адски влюбен и отвръщах със същото.

Тя се грижеше за мен. Беше първата, която запознах с моите родители и те я приеха толкова добре. Мислеше си за мен постоянно, дори на моменти ме задушаваше от постоянни телефонни обаждания. Но въпреки всичко аз изпитвах силни чувства спрямо нея и я обичах също толкова силно. Почнахме да си правим планове, виждахме се заедно в бъдещето. Искахме и започнахме да мислим общи цели. Умирахме един за друг, имаше особена химия. . . но на четвъртия месец от връзката ни се случи най-гадното нещо. В периода от само 3-5 дни, тя рязко си промени възгледите. Стана доста студена и просто скъса с мен. Чух думи като "нито ти, нито аз сме стъпили на здрава основа, а аз не мога така" , "скучно ми е, сиво ми е" , "нямам чувства вече" , "ти нямаш цел, ти не можеш да се бориш със себе си" и т. н т. н думи, които просто ме сразиха.

Как човек, който ти дава толкова надежди и ти го виждаш и чувстваш колко е искрен в един момент да обърне полюса? Не е ли това престъпление? Къде сгреших толкова, не можеше ли да поговори с мен за да се опитаме да разнообразим ежедневието си или нещо друго, което на нея не и харесва. След толко силно изречени думи и надежди, които е създала в един човек, не заслужава ли той поне един шанс да поправи нещата и да стане по-добре? Наистина вярвах, че това момиче ме обожава, бях сигурен в това. Не знаех защо, но го чувствах.

Сега болката е ужасна. Тя ме нарани ужасно много. Не знам кой как го чувства, но аз съм просто емоционално съсипан. Излизам с приятели, опитвам се въобще да не стоя вкъщи, но вечер си лягам с мисълта за нея, сутрин ставам с нея. Не мога да работя, не мога да ям. Кога направих толкова лоши неща, че живота да ми го връща по този начин? С какво го заслужих? Тя друг ли си намери, и ако да как е възможно толкова добре да се държи с мен и само за 3-5 дни да намери друг? Угаснаха ли и чувствата и скуката, която наистина я имаше през по-голямата част от времето и писна?

Материалистка ли е, щом вижда, че за момента няма как да живеем заедно, а уж си правехме планове да го направим ! ! Имам чувството, че аз не успях да я науча на нищо, а тя на толкова неща ? ! Дали веднъж в живота се случва подобна любов? Дали ще ми се случи пак и какви ли поуки трябва да си взема от тази? Наистина въпросите са много, а болката огромна в момента.