Защо промениха отношението си след като отслабнах?
редакция:
Здравейте
Аз съм момиче на 23 години. Преди бях доста пълна - близо 85кг. Винаги съм била от онези по-едрите деца, които са си просто там и никой не ги забелязвам. Не съм била обект на особен тормоз, за моя радост, и имах 2 близки приятелки. Както може да се предположи, момчетата не си падаха по мен. Опитвах се да не страдам, но всички около мен изживяваха нещо, а аз просто съществувах. Правих опити да отслабна и се уверих, че диетите не са за мен. А колената ми се напрягаха от спорт и така и не предприемах нищо. Мина балът, завърших и потеглих към друг град да продължа образованието изпълнена с надежди. Все пак кое момиче не иска да изпита тръпката от любовта. Започнах да уча и видях как нищо не се променя, даже се влошаваше - имах здравословни проблеми.
Само слушах любовните истории на момичетата и се питах дали някога ще се случи на мен. Все пак е толкова тъжно да си над 20, а дори да не си се целувала, да не говорим за секс. Един ден реших да се взема в ръце. Поразрових се из нета, прочетох доста информация, филтрирах я и се мотивирах. Реших да се храня здравословно, а след като сваля малко кг да почна да спортувам. Студентският бюджет се оказа голяма пречка, но и без това къде ли си харчех парите? Нито пазарувах дрехи (това беше ад), нито ходех по заведенията.
Когато отидех на дискотека, винаги се чувствах неловко. Какво да облека, как ще изглеждам, а и беше тъжно да гледам как някакви момчета идват и говорят с момичетата от компанията само мен никой не поглеждаше. Та да се върна на темата. Мина една година в мъки, броене на калории, спорт и най-накрая отслабнах. Станах 60кг, което за височината ми е идеално. И тогава настъпи рязката промяна в отношението на хората. Изведнъж колегите от университета започнаха да говорят с мен, мъжете започнаха да се интересуват от мен. Нароиха е "приятели", които преди това даже не знаеха името ми, а за тях бях просто "оная дебелата".
Това ме кара да се чувствам емоционално смазана, вместо доволна от успеха. Който не се е опитвал да отслабне, той не знае, че за да свалиш 25кг се изисква силна воля и много пот и сълзи. Защо хората не виждат нищо друго освен външния вид? Правеше ли ме теглото ми по-малко стойностен човек? Това не мога да си обясня в хората. Намерих си приятел, но се чудя той щеше ли да се влюби в дебелото момиче и почти съм убедена, че не. Просто нямаше да ме забележи. Мислех си, че като отслабна, всички проблеми ще се решат, но уви съм отвратена още повече от плоското мислене на масата от хора.
Аз съм момиче на 23 години. Преди бях доста пълна - близо 85кг. Винаги съм била от онези по-едрите деца, които са си просто там и никой не ги забелязвам. Не съм била обект на особен тормоз, за моя радост, и имах 2 близки приятелки. Както може да се предположи, момчетата не си падаха по мен. Опитвах се да не страдам, но всички около мен изживяваха нещо, а аз просто съществувах. Правих опити да отслабна и се уверих, че диетите не са за мен. А колената ми се напрягаха от спорт и така и не предприемах нищо. Мина балът, завърших и потеглих към друг град да продължа образованието изпълнена с надежди. Все пак кое момиче не иска да изпита тръпката от любовта. Започнах да уча и видях как нищо не се променя, даже се влошаваше - имах здравословни проблеми.
Само слушах любовните истории на момичетата и се питах дали някога ще се случи на мен. Все пак е толкова тъжно да си над 20, а дори да не си се целувала, да не говорим за секс. Един ден реших да се взема в ръце. Поразрових се из нета, прочетох доста информация, филтрирах я и се мотивирах. Реших да се храня здравословно, а след като сваля малко кг да почна да спортувам. Студентският бюджет се оказа голяма пречка, но и без това къде ли си харчех парите? Нито пазарувах дрехи (това беше ад), нито ходех по заведенията.
Когато отидех на дискотека, винаги се чувствах неловко. Какво да облека, как ще изглеждам, а и беше тъжно да гледам как някакви момчета идват и говорят с момичетата от компанията само мен никой не поглеждаше. Та да се върна на темата. Мина една година в мъки, броене на калории, спорт и най-накрая отслабнах. Станах 60кг, което за височината ми е идеално. И тогава настъпи рязката промяна в отношението на хората. Изведнъж колегите от университета започнаха да говорят с мен, мъжете започнаха да се интересуват от мен. Нароиха е "приятели", които преди това даже не знаеха името ми, а за тях бях просто "оная дебелата".
Това ме кара да се чувствам емоционално смазана, вместо доволна от успеха. Който не се е опитвал да отслабне, той не знае, че за да свалиш 25кг се изисква силна воля и много пот и сълзи. Защо хората не виждат нищо друго освен външния вид? Правеше ли ме теглото ми по-малко стойностен човек? Това не мога да си обясня в хората. Намерих си приятел, но се чудя той щеше ли да се влюби в дебелото момиче и почти съм убедена, че не. Просто нямаше да ме забележи. Мислех си, че като отслабна, всички проблеми ще се решат, но уви съм отвратена още повече от плоското мислене на масата от хора.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 5
51
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Отговора е ДА! Никой не иска слабохарактерен човек до себе си който не може да си наложи елементарен хранителен режим! А те цитирах защото сама си си отговорила на въпроса! А ТИ харесваш ли ДЕБЕЛИ мъже? И не не отговаряй защото знам отговора! Радвай се на вниманието и не забравяй че изпуснеш ли се....