Моята любов - млад и красив и търсещ

Love Story 3
Как започна всичко ли ? Беше може би преди година. . . Те се срещнаха случайно в летния ден. . . С което се постави началото на една история. . . История, която остави и радостни мигове, и белези !
Той бе млад и красив, търсещ любов. . Животът му изглеждаше прекрасно приключение, в което той те първа се впускаше. Беше усмихнат и грееше, като слънце. Тя бе обикновено момиче, което не познаваше любовта.

Срещнаха се и всичко започна. Първо бяха просто познати, които работеха заедно, нищо повече. . . По-късно това прерасна в приятелство, макар и да не искаха да си го признаят. . . Харесваше му, когато си говореше с нея. . А на нея още повече, но мисълта, че между тях не можеше да има нищо повече, направи тяхната история уникална !

Защото вече нещото го имаше. . .
Денят бе хладен, но различен, когато той реши да се освободи от напрежението и я покани на една обикновена среща с хубав филм и пуканки. Как протече ? Вълшебно, защото искрата се запали и те го знаеха. Запали се. . На втората вечер любовта вече бе дошла, за да ги събере.

Колко бяха щастливи само. . . Прегръдките, смешните погледи по време на работа, усмивките, шегите. . . Всичко беше идеално, докато не решиха да споделят връзката си с останалите. Магията сякаш се изпари, започнаха интригите, скандалите, караниците, ревността. . . Все едно те не можеха да се справят с цялото това напрежение. . Нищо не беше както преди.

Беше студен есенен ден, когато момчето усещаше, че нещо лошо ще се случи. Сърцето му биеше ускорено, а мисълта за предчувствието му не го оставяше намира. Случи ли се ? ДА. . . И беше ужасно. Тя, онова момиче, с което той бе споделил мечтите си, тя го остави и замина. Сърцата им спряха да бият за миг. . Може би нещо умря в онзи момент, но това не беше любовта им. . . Може би бяха мечтите. . . Бяха си представяли, че ще имат момиченце. . . . Той не знаеше какво се случва, а отчаяно искаше да разбере, но не ! Нямаше отговор. . . Тя също изгаряше да му пише, но винаги спираше. . . Дните и на двамата бяха, като кошмар, а нощите безсънни !

Как можеше такава любов просто да си отиде? ! Минаха дълги седмици и той я потърси. . . На лицето и изгря най-светлата усмивка. . Тя реши да му отговори и в крайна сметка да се съберат. . . Но колкото и голяма да е тази любов Вяра просто не успя да издържи на цялото това напрежение и клюки. . . Не искаше да рови в раната повече, защото знаеше, че боли адски. . . А нея я болеше, и болеше ! Замина, този път завинаги. Мечтите им бяха разбити. . . Той беше отново съсипан - Любовта му отново го предаде. . . А какво по-тъжно от това. . И тя бе съсипана, но не го показа. . . Всичко им изглеждаше сиво и мрачно. . А болката не спираше.

Защото няма по-трудно от това да се откажеш от нещо, което обичаш с цялото си сърце ! Всичко биха дали да се видят отново : да се усмихнат, да се прегърнат, да се целунат - Да се обичат ! Сега тя е разбита на хиляди пърченца, сега тя търси подкрепа от вас -читателите, за да събере сили и да продължи напред. . .
ПС : Но в крайна сметка, това след време ще се превърне в един невероятно красив спомен за една ГОЛЯМА любов ! ! !