Да си зарежа ли семейството и да тръгна с другия
редакция:
Здравейте
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 18
55
47
33
23
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Поздрави
Познай кой страда най-много през цялото време-АЗ!Винаги,когато виждам другите деца с родителите си нещо в мен потръпва и се чувствам гадно,нищо че минаха години.Помисли за благото на децата ти,ако са на 11-12 години след още 5-6 ,ще пораснат и ще може да им се радваш отблизо..