Да си зарежа ли семейството и да тръгна с другия
АнонименНовак
Здравейте
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (198)
Изпрати
здравей, според мен не си зарязвай живота и семейството. Щом мъжа ти те уважава и не те тормози не разбивай семейството си заради една страст. Защото като помислиш реално и с другия мъж ще си омръзнете след време. нещата ще са добре от началото но после всичко ще стане пак същото. Остани си със семейството, но ако решиш да правииш нещо с другия мъж гледай никой никога де не разбере. Ти не му обещавай нищо и не искай ангажираща връзка от него. Дано да съм ти била полезна
1
0
Здравей, аз минах по същия път, преди 5 години, детенцето ми беше на 2 годинки, с мъжа ми имахме много проблеми, чувствах се окована от ревността и алкохолните му делириуми, тогава се запознах с мъжа, с когото мечтаех да бъда като малка, и за нещастие се влюбих до уши в него, разделих се с мъжа си и се отдадох на чувствата си, всичко беше перфектно до момента , в който осъзнах, че това не е било мечта, а мания и съм погубила себе си, не само семейството си , заради тази мания, и така след 3 години съвместен живот, нежелание от негова страна да имаме дете, аз го напуснах, всичко в мен към него беше умряло. Благодаря на Господ, че детето ми расте щастливо, независимо от факта, че сме разделени с баща й, но аз си знам как си плащам грешката, че позволих на стеченията на обстоятелствата да объркат живота ни. Нищо не мога да те посъветвам, просто ти споделям моят опит. Дано вземеш правилното решение
1
0
правилно е това което иска сърцето децата ще стават все по самостоятелни а ти все по сама
1
1
ако аз съм на твое място никога няма да зарежа семеиството си не бих го причинила това на децата си но ти си знаеш сама трябва да вземеш решение по този въпрос!
2
0
Каквото и да решите-внимателно със децата!Тези деца няма да страдат от Вас родителите-те нямат вина-освен това нов баща и нова майка нищо не става!Моя личен съвет е да си гледате семейството-защото и с другия мъж ще сте добре докато са чукате-после ще стане пак същото като сега-но децата-питам аз децата?
2
0
Ще ви кажа само, че подобни решения трябва да се вземат лично, без да се искат съвети, от когото и да било. Защото човек сам трябва да е наясно със себе си и да може да си понесе отговорността от собственото решение. Така, че не очаквайте някой да мисли вместо вас!
2
0
Как реши, че си "най–добрата съпруга и майка"??? И идея си нямаш какво може да правят някои други жени!
Все пак най-важното е да си запазиш морала и съвестта, така че прецени от коя "ситуация" ще "излезеш" с висок морал.
Все пак най-важното е да си запазиш морала и съвестта, така че прецени от коя "ситуация" ще "излезеш" с висок морал.
1
0
Ами зарежи семейството си,защо не ,а по-късно ще задаваш въпроса - как да си върна семейството и ще искаш отново съвети.Но вече ще е късно,ако съпругът ти е на място.И ще сърбаш това ,което си надробила.Успех в решението ти.
2
0
Това което искаш е правилно. За да направиш друг човек щастлив, сама ти трябва да си щастлива. Друг е въпроса, че ние жените обикновено не знаем какво искаме :)
2
0
"Честит е не онзи, който има това, което желае, а онзи, който не желае това, което няма." /латинска сентенция/
3
0
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 18
55
47
33
23
10
Дай твоята оценка:
