Изпитвам ужас от шефката си
редакция:
Здравейте. Пише ви едно младо, амбициозно момче. Скоро завърших университет и започнах работа в една фирма по специалността, която бях учил. Всичко вървеше добре. Чувствах удовлетворение от това, което правя.
Между другото, мисля че съм симпатичен. Това го доказваха и погледите на младите ми колежки в офиса. Четях възхищението в очите им, особено когато се заглеждах в деколтетата им. Не можех да остана безразличен.
Но всичко се промени след като един ден шефката ме извика в кабинета си. Само да ви кажа, че тя е 120 килограмово туловище. Винаги съм изпитвал неприятни чувства при вида и.
Каза със заповеднически тон, че от утре ще работа в нейния кабинет. Бяха свършили моите добри дни във фирмата. Преместих се на другия ден. Трудно понасях яденето и на мазни баници сутрин. Гледката беше отвръщаваща.
Но не било това всичко, което е трябвало да изживея. Една вечер ме остави да работя до 22 часа извънредно. Чудеше се каква работа да ми измисли, за да останем насаме.
Вече се приготвях да си тръгвам, когато тя ми се нахвърли. Искаше да я любя. Изпаднах в паника и ужас. Аз и това 120 килограмово чудовище. Едва успях да се измъкна от ръцете и.
От следващия ден започна моя ад.Унижаваше ме пред колегите, даваше ми да върша безмислени неща. И сега това продължава.
Трябва ли да напусна работата, която така харесвам или да продължавам да търпя тираничното и отношение и намеците и за любов.
Дайте ми моля ви, някакъв съвет. Вече трудно издържам това положение.
Между другото, мисля че съм симпатичен. Това го доказваха и погледите на младите ми колежки в офиса. Четях възхищението в очите им, особено когато се заглеждах в деколтетата им. Не можех да остана безразличен.
Но всичко се промени след като един ден шефката ме извика в кабинета си. Само да ви кажа, че тя е 120 килограмово туловище. Винаги съм изпитвал неприятни чувства при вида и.
Каза със заповеднически тон, че от утре ще работа в нейния кабинет. Бяха свършили моите добри дни във фирмата. Преместих се на другия ден. Трудно понасях яденето и на мазни баници сутрин. Гледката беше отвръщаваща.
Но не било това всичко, което е трябвало да изживея. Една вечер ме остави да работя до 22 часа извънредно. Чудеше се каква работа да ми измисли, за да останем насаме.
Вече се приготвях да си тръгвам, когато тя ми се нахвърли. Искаше да я любя. Изпаднах в паника и ужас. Аз и това 120 килограмово чудовище. Едва успях да се измъкна от ръцете и.
От следващия ден започна моя ад.Унижаваше ме пред колегите, даваше ми да върша безмислени неща. И сега това продължава.
Трябва ли да напусна работата, която така харесвам или да продължавам да търпя тираничното и отношение и намеците и за любов.
Дайте ми моля ви, някакъв съвет. Вече трудно издържам това положение.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 4
51
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Най-лошото, което можете да направите в случая е, да се оставите да бъдете изконсумиран като поредния тутманик. След това и тя няма да Ви уважава, може да стане и още по-нагла, докато Ви срине нервите напълно. Успех ще бъде, ако вместо ролята на сексуална жертва, на края успеете да стигнете до нещо като приятелство и уважение и Вие да упражнявате някаква власт над нея, а не тя над Вас.