Дъщеря ми ме ненавижда

нЕ се отчайвайте! Вдигни и малко тон!Обясни и за децата ,които остават без майки...и бъди позитивна!

Сигурно не я пускате да скитосва по заведения и да се чука с произволни чичковци. Иначе... ако моят житейски опит е показателен, по-добре отидете групово на психолог, ако можете да си го позволите. Или четете книги и статии, ако не. Не за друго, ами хормоналните изблици в пубертета, на които хората не обръщат внимание (видимо по коментарите) се натрупват и се превръщат в комплекси, мании и фобии.

Много деца са така в побертета Все пак сте майка и дъщеря тя може да не го показва ноо всеки обича жената която я е родила Може да има проблеми с приятеля си или с приятелки и това да я предизвиква гнева

всичко ще се оправи с времето си. споко! така сме тийнейджърите през ПУБЕРТЕТА, когато ни влияят всички ХОРМОНИ!

аз също съм тийнейджърка!
не се притесняваи!
не те мрази само твоята дъщеря!
всички мразят родителите си, когато и да стане!
еми така е като не ни разбирате и ни се бъркате във всичко!
престанете вече!

Напълно съм съгласна със Светла. Мисля, че ако си освежим малко паметта, всички ние в тази възраст сме мразили и майките си, и бащите си, че и самите себе си. Баща ми почина преди един месец и не мога да спра да мисля и за добрите и за лошите моменти, които са ни свързвали. Дори и лошите обичам вече, но няма кой да ми го върне. Така, че успокой се, всичко това са детски щуротии. Не е фатално, ще узрее с времето.

Не се тревожете и не приемайте буквално думите и. Тинейджърите се държат така агресивно и предизвикателно, че сякаш вече не са тези деца, които познаваме. Но това е временно състояние и ще премине с времето, повярвайте. Аз също имам две дъщери, голямата е почти на 23 години и съм чувала доста пъти такива думи. Като пораснат и даже забравят, че са ги изричали в яда си. Така, че не приемайте проблемите толкова навътре - всичко това е от трудната възраст. Опитайте се да приемате всичко с усмивка и надежда - така и детето ще е по-спокойно.

Мисля, че е най-добре да се посъветвате с психолог. Но все пак, си мисля че единствено вярно решение на проблема ви е говоренето с дъщеря ви. Говорене без нападки, защото може всеки да сгреши, важно е да го осъзнае. С викане, заповеди до никъде няма да стигнете. Дъщеря ми е на 16. Осъзнах, всъщност тя ми показа, че е необходимо просто да и вярвам. След случай толкова елементарен разбира се, но ясно ми заяви, че просто трябва да и се доверя и нищо друго не би помогнало. Така, че покажете на дъщеря си, че сте винаги до нея, че единствено нейното здраве и щастие имат значение, че очаквате от нея и тя да се погрижи за тях и ако може да покаже поне елементарно уважение за това, което правите за нея. Не мисля, че дъщеря ви трябва да се грижи за вас, а вие за нея. Да, необходимо е да помага в домакинската работа, но това не трябва да и досажда, а да го прави защото така ще е по-леко и на двете. Не трябва да и натяквате, че въпреки че сте сама правите всичко пряко силите си само и само тя да е добре, напротив едва ли ще успеете във всичко, но тя трябва да знае че това можете, че до там имате сили и просто повече не можете да направите, не защото нямате желание, а все пак сте сама и то жена. В крайна сметка спомнете си какво ви възмущаваше в поведението на вашите родители когато бяхте на 15 и дали вие не повтаряте точно това, което на вас също не ви е харесвало. И запомнете, че една приятелка няма да обвинява, а ще предложи рамо и подкрепа, ще каже за грешки, но в крайна сметка поведението зависи от нея, не от вас.

Потърсете по възможност консулталтации и специализирана помощ от опитен психолог, педагог, даже и от психиатър. Опитайте се да говорите с дъщеря си конструктивно и по същество без лични нападки и припомняне на стари лоши неща, набавете си подходяща литература по въпросите на възпитанието и проблемите с деца-тинейджъри, четете и Вие, дайте и на дъщеря си да чете такава литература. Опитайте се да говорете с дъщеря си без обиди и нападки, например след като сте се погрижили да и сготвите нещо вкусно, че не само родителите имат задължения към децата си, но и порасналите деца също са задъжени да помагат на родителите си в домакинската работа или когато са болни и неразположени, да ги уважават и да ценят труда им и усилията им за домакинството и т.н. Направете писмен план в кой ден на седмицата какво от домакинската работа ще трябва да върши дъщеря Ви, в колко часа ще има общо хранене и кой ще готви. Съвместното хранене сплотява хората. Опитвайте се да казвате на Вашата дъщеря, че макар и да Ви обижда, Вие продължавате да я обичате и други никой човек на света не може да и бъде майка. Рано или късно нещата ще се променят към добро, стига да не се озлобявате и да действате правилно и с много внимание и любов. Късмет и щастлива Коледа.

Здравейте. Ааз съм Нина на 17 години. Имам също проблеми с майка, не я мразя. Наистина тормози ме, аз съм домашната прислуга в пълния смисъл на думата, но не я мразя. Тя също е разведена и женена повторно, но явно проблемът е във вас или дъщеря ви е тръгнала по - много лош път. Предразположете е да поговори с вас. Успех.