Дъщеря ми ме ненавижда

Сигурно се е влюбила в някой, който не я харесва и затова е толкова нервна и не може да учи !
Все пак сложете скрита камера в къщи, подслушвайте нейните разговори и ще разберете !
Вземете си отпуска една седмица и я проследете и ще я хванете в крачка ! Не казвайте на никого какво сте решили, за да не ви предаде !
Ако имате финансова възможност ангажирайте си един, който да я свърши тази работа, много е важно, защото децата лъжат от страх!Само така ще разберете истината и ще можете да помогнете на детето си, като запазите вашата тайна ! Не споделяйте с никой , че, ако разбере , ще стане много лошо и ще си създадете много проблеми ! Успех !

що за простотий ,пубертет било,баща нямала е и.........и моята дъщеря беше тинейджърка и тя расна без баща ,беше в трети клас когато на нова година имахме само каша за ядене и детето ми порасна без да ми е правила проблеми ,бях и приятелка но и родител когато си позволяваше да повиши тон или нещо друго винаги я поставях на място......тук някаква си соларис казва че не избирате да се раждате ,вярно е но също така е вярно че докато учиш и те издържат родителите си длъжна да се съобразяваш пък като станеш пълнолетна и си вземеш хляба в ръка троши си главата......ясно ли е

Има една стара българска поговорка"На сила на човек можеш да му вземеш всичко,но не можеш да му дадеш"Не се опитвайте да и давате всичко,помислете и за себе си,оставете я известно време сама да се оправя,правете се,че не забелязвате омразата и че ви е все едно.Може и да има резултат.

Мисля че трябва да и покажете къде и е мястото на малката лигла. Какво значи трудна възраст? Прекалено много се преекспонира този пубертет ми се струва.Мразела майка си,ами заведете я в някой дом за изоставени деца да види за какво става въпрос.Напоследък е пълно с разглезени келеши които нямат никакво уважение към хората които ги гледат.

Ина, за какво точно трябва да сме благодарни ? Ние да не би сме молили да се раждаме ? А на всичкото отгоре трябва и да благодарим, че ни хранят и обличат, ми като са решили да правят дете, естествено че трябва да се грижат за него ! Да не са го правили ! Точно такива родители са ми най-противни, дето внедряват в децата си чувство за вина, че едва ли не те са си жертвали живота за тях, пък, видиш ли, нищо не получават в замяна. За какво задължително уважение говориш ? Ти си случила на майка, която ти е приятел, но знаеш ли колко самотни, неразбрани, бити, ежедневно унижавани деца има на твоя свят ! Ако да са нахранени и облечени ! Някак гнусничко е да им изискваш след това благодарност и уважение. Не повтаряй тъпоумици и клишета чути от по-възрастни, прости колкото и теб явно, ами мисли със собствената си глава.

На 15 имах такъв проблем.С възрастта разбира се го разрежих.Разберете,че тя не мисли по вашия начин и според нея вие я излагате по всевъзможни начини.Не и позволявайте всичко,но не и отнемайте свободата,не и повишавайте тон.Не забравяйте,че това е и от пубертета.А може би дъщеричката ви е разтроена именно заради липсата на баща до себе си.Подсъзнателно може би ви обвинява.
Не забравяйте,че също така това е трудна възраст и може би страта от вътрешни противоречия.Да я накарате да сподели е почти абсурдно,освен ако тя не го пзволи или не и се наложи.А за учене само не и давайте зор.Притиснете ли я ще я изгубите съвсем.Не я карайте да ходи по уроци и т.н. само ще си изгубите парите,защото през този период на инат може да си разваля оценките.Не критикувайте открито приятелките и,нито пък гаджетата.Това е много ината възраст.Припомнете си каква сте били на нейната възраст.Не се старайте да разберете постъпките и.Разберете нея.

Недейте да й заповядвате и да поставяте ултиматоми, защото ще избяга... Само с добро и с търпение. Не е лесно, но това е период и ще мине. Успех!

Само да изясня, че и аз съм била тийнейджърка и никога съм нямала такова поведение към родителите ми. Винаги съм се държала с уважение към тях, разбира се неизбежно е в едно семейство да няма скандали, но с майка ми винаги съм си била много близка. Не разбирам проблемите на тези, които твърдят че мразят родителите си, направо е неуважително. Лично на твое място аз бих и се скарала жестоко и бих обяснила, че аз съм й майка и я храня, обличам и издържам, а тя трябва да има уважение, а не да се прави на лигла и да разправя, че мрази собствената й майка. Трябва да я питаш какво ще направи ако няма майка, като е толкова отворена и неблагодарна!

Не се тревожете, дъщеря Ви кара тежък пубертет, на тази възраст младежите бързат да навлезнат в „дълбоките води„ и като ги поспираме си мислят,че не ги разбираме и обичаме. Тези техни реакции са вид протест,...те просто се бонтуват, но всичко ще отшуми с времето и ще доѝде на мястото си.

Ками, според мен това не е най-доброто, което можеш да измислиш.
До авторката: аз съм изпадала в подобни ситуации с майка ми, но всичко минава с времето Ако наистина продължава 3 години, тогава ще се съглася с Лили. Покажи й кой командва, че поведението й е недопустимо. Накажи я и кажи:докато не промениш отношението няма да излизаш(или нещо друго, както решиш). И ако това няма резултат, поговорете с психолог. Аз съм на 16 и не знам доколко съветът ми ще ти е полезен, но това е , което мога да те посъветвам :)
Успех и дано се получи!