Той се гаври с мен, а аз нямам сили да го напусна

Искам да споделя моята история. Така може би ще ми олекне - това е като да отидеш на психоаналитик. А и някой може да ми даде добър съвет как да постъпя.

И така, мъжът, който е до мен, ме кара да получавам сърцебиене всеки път, когато ме погледне. Не е красив, ни най-малко дори.

И ако не бяха очите му, които сякаш сипят весели искри, сигурно дори не би ми се сторил привлекателен - изобщо не е мой тип.

Но погледне ли ме, заговори ли ми неща, които обичам да слушам, аз се размеквам като шоколад на слънце.

Той е забавен, грижовен и със страхотно чувство за хумор. А също така и със страхотно чувство на превъзходство, което всеки ден ми показва.

Пред мен си уговаря срещи с бивши и настоящи приятелки, които кани в дома ни. Когато някоя от тях дойде на гости, той ме моли да й нося кафе и сладолед, а след това ме съветва да изгледам някой филм, докато те си поприказват в кухнята.

Всеки път сядам и гледам екрана, без да виждам филма, защото от кухнята не се чува нито звук. А след това гостенката на моя любим излиза от там с размазано червило и леко разрошена. Това се повтаря всяка седмица поне веднъж, а понякога и по-често.

Когато се опитам да говоря с него по този въпрос, той казва: "Жените обичат да се гаври някой с тях, защото са мазохисти по природа" и разговорът приключва.

След това започва проява на безкрайна нежност от негова страна, бурни страсти, които завършват с моето пълно размекване и забравяне на неприятните гостенки.

Всеки път, когато си мисля, че мога да го напусна и да го забравя, нещо в мен се размеква и не мога да направя първата крачка.

Страх ме е да си тръгна, защото знам, че той, най-вероятно, дори няма да ме потърси - все някоя от гостенките ще заеме моето място.

Не знам, как да постъпя - от една страна, се чувствам обичана и желана, а от друга съм в ужасното положение на втора цигулка.

Просто не знам какво трябва да се случи, за да се промени животът ми към нещо по-добро.