В памет на баща ми - Друми Митев Друмев

На 32 г съм от Бургас. Имах прекрасно сем., невероятни родители, които каквото и да съм правела, грешала, бяха до мен. Баща ми човек уважаван, честен, мъдър, благороден, цял живот живял и се борел за сем. си.

Никога не чух обидна лоша дума, разправии. За мен това е непознато. След боледуване година си отиде. На 3.07.2009 почина. Болката ме смазва с всеки изминал ден. Ужасно ми липсва, въпреки че бях до него, не го оставих за минута, дълбоко в душата си се чувствам виновна.

Безсилието,че не можех да му помогна ме съсипва. Няма ден, вечер, без да не плача и да чувствам липсата му. Радвайте се на хората, които обичате сега, защото утре може да е късно. Просто не знам какво да напиша.

И ако ми позволите написах и посветих това стихотворение на баща ми. ДРУМИ МИТЕВ ДРУМЕВ В НЕГОВА ПАМЕТ: Как искам пак да си до мене, да хванеш с длани моето лице. Да ми кажеш дъще ТАТКО е до тебе, върви напред не се страхувай ти. Но теб те няма ТаТЕНЦЕ до мене, злата болест с теб ни раздели. И се страхувам да вървя напреде,Щом до мене ТАТКО ти не си. Как искам пак да си до мене,Да ти кажа ТАТЕ всичко си за мене ти. Трудно е да продължа без тебе, пареща болка в гърдите ми гори. Едно прекрасно малко бебе, превърнало се в истинска жена.Възпитана да уважава и обича, РОДИНА, ДОМ, МАЙКА И БАЩА.

Целувам ти ръцете ТАТЕ, че създаде и възпита такава дъщеря!!!Раната в душата ми не заздравява, с мъка спомням си отминалите дни. Вечер лягам със сълзи на очите, чакам ангелите да ми пратиш ти.

В памет на баща ми. От неговата дъщеря. Благодаря, че станахте съпричастни с болката ми.