Нещо, което ме изуми

какви мнения какво чудо.вие всички много ли сте морални.хайде си запазете мнението за вас.всеки има право да прави с живота си каквото иска.

Бях в подобна ситуация в тази на колежката ти. Така или иначе разбрах. После научих, че доста хора са се чудили дали да ми кажат. От позицията ми сега бих искал да го бяха направили.

Венера, какво значи "никой не е собственост на друг човек" ? Тук не става въпрос за собственост, ами за вазимно уважение, доверие, приятелство - вие предавате ли приятелите си ? Защо тогава трябва да предавате съпруга/съпругата си само за да си начешете хормоналните красти ? Ревността е собственическо отношение, но да бъдеш верен на някого не значи, че си негово притежание, ами че си един достоен човек. По въпроса - мъжа на колежката е абсолютно нищожество, според мен жена му трябва да го знае, за да не я прави на глупачка и тя последна да научи, тогава шокът ще е най-голям. Спести й унижението и пропилените години, има право да го знае и сама да прецени какво да прави с тази информация - да се прави на ударена или да си преустрои и преориентира живота. Животът е прекалено кратък за да живеем в заблужение.

Не и казвай, но го накарай той да се страхува, нека някой му се обади по-телефона, че го е видял във Виена, този си заслужава страха, дано не направи още някое чуждо чедо нещастно.

Според мен по-добре да не и казваш. Това си е тяхна семейна работа. При създалата се ситуация, съпругът ще си признае сам. Колкото и да сте близки приятелки, ти не си в течение на техните интимни семейни отношения.

Мисля, че е най-правилно да й кажеш какво си видяла. Първо, защото и ти си жена и не дай си Боже това да се случи утре на теб, предполагам ще искаш да знаеш истината. Второ, защото ако си замълчиш, ти негласно подкрепяш изневярата на мъжа й, все едно си съучастник и трето - рано или късно тя ще разбере, че си знаела, представи си как ще се почувства. Просто се постави на нейно място, дори и да не сте чак толкова близки, просто й спомени, че си го срещнала с някого и не се бъркай. Но избери подходящия момент.

Ако колежката ти е близка и те е подкрепяла и помагала, според мен трябва да й кажеш. Ще я нарани, но ще отмине, иначе всеки ден ще се сещаш като я видиш, че някой я лъже, така я лъжеш и ти.
Това е твое решение, но според мен прояви смелост и кажи истината, но пак повтарям, ако ти е близка. Успех.

Много е трудно, нали ? Колко сте близки ? Как бихте се почувствали, ако сте на мястото на колежката си и разберете след време, че близък човек е знаел, а не ви е информирал ? Колко проблеми и време бихте спестили и на двамата ? Аз бях в подобна ситуация, но от страната на колежката ви. И съм безкрайно благодарна на две свои приятелки, че ми дадоха точната информация в точния момент. Колко време трябваше да загубя от живота си, за да стигна сама до истината ? И все пак, този акт е въпрос на личен избор.

Така е в живота за съжаление -тежките командировки на доста хора много често се оказват точно от такова естество, заради това е нещата в доста фирми вървят така добре. Всеки женен мъж, дори и добре да живее в семейството си, рано или късно си намира любовна авантюра. Понеже това все пак Вас не Ви засяга пряко, може само деликатно и малко философски да намекнете нещо за изневери в подходяща ситуация на колежката си. Тя може би вече се досеща или сама е забелязала нещо. Иначе най-добре си стойте на страна от чуждите работи. Женен или не - никой човек не може бъде собственост на друг човек (?) и никой човек не може завинаги да гарантира ситуациите в сферата на чувствата.