Съпругът ми се опита да ме убие
АнонименНовак
Не мога да сложа заглавие на това, което ще напиша. Мина време от тогава, а когато говоря за тези събития, още плача. Ами това съм аз - една жена на 43 години - семейна от двадесет и две години вече, с две пораснали девойки - на 17 и 20 години.
Не улучих с баща им, то се видя още от началото. Ревност, много голяма, съчетана с простотия - бих казала-смазваща комбинация за един мъж! Шамари, обиди, и то пред други хора, вечното желание да ме стъпче и да ме накара да се чувствам незначителна и жалка.
Само, че не успяваше никога, защото аз винаги съм имала добро мнение за себе си. Винаги съм спестявала на децата нашите разправии, защото не исках да ги товаря. И така минаваха годините, в грижи за моите принцеси, почти винаги борейки се с трудностите сама - било по болници, или в училищата.
Него вечно го нямаше, а когато се прибираше, обикновено късно-успяваше да ме разплаче. Докато една кошмарна лятна вечер - беше 17 август 2010г, съществото, което се нарича мой съпруг, се опита да ме убие! Да ме заколи на кухненската маса с нож! От ревност!
Защото два месеца преди това, бях решила да сваля картите и му казах, че отдавна не го обичам, че той просто постепенно е убил всички чувства у мен. Откакто му каза това, той просто откачи!
Най- страшното обаче е друго - че в този момент влезе малката ми дъщеря и видя майка си, в кръв, по гръб на масата, а полуделия и баща надвесен над нея! Какво последва - напуснах дома си заедно с децата, напуснах работа, защото работех там, където живеех.
Затворихме се в къщата при моите родители.Последва нервна криза, след нея - дълга депресия. И за трите. Голямата дъщеря завършваше 12 клас. Отказа да учи. Не говореше, даже не плачеше. Мълчеше. Минаха месеци, учебната година започваше.
Баща им,който непрекъснато търсеше контакт с нас, но ние отказвахме, най - накрая успя да се срещне с нас. Предложи да се върнем при него, той щял да продължава да ни издържа финансово, да плаща заема, който е на мое име, ние просто да сме там, нямало да ме закача нито интимно, нито физически.
Не му повярвахме, но заради голямата дъщеря се принудих да се върна. Тя трябваше да завърши. Е, тя завърши. Вече е студентка. Прекрасно, умно момиче, което обаче, вследствие на този кошмар, попадна в лапите на анорексията. Сега продължаваме да сме под един покрив.
Мъжът ми разбра най - накрая, че всичко е свършило. Виждам, че е нещастен, но защо не ми пука? Толкова ми е студен и безразличен. Сега се държи като идеален съпруг, но аз обичам друг.
Обичам и се срещам с човек, който е най - здравото ми рамо! Понякога се питам - дали да споделя с децата за тази моя любов ? Страхувам се! Не искам да ги изгубя!
Не улучих с баща им, то се видя още от началото. Ревност, много голяма, съчетана с простотия - бих казала-смазваща комбинация за един мъж! Шамари, обиди, и то пред други хора, вечното желание да ме стъпче и да ме накара да се чувствам незначителна и жалка.
Само, че не успяваше никога, защото аз винаги съм имала добро мнение за себе си. Винаги съм спестявала на децата нашите разправии, защото не исках да ги товаря. И така минаваха годините, в грижи за моите принцеси, почти винаги борейки се с трудностите сама - било по болници, или в училищата.
Него вечно го нямаше, а когато се прибираше, обикновено късно-успяваше да ме разплаче. Докато една кошмарна лятна вечер - беше 17 август 2010г, съществото, което се нарича мой съпруг, се опита да ме убие! Да ме заколи на кухненската маса с нож! От ревност!
Защото два месеца преди това, бях решила да сваля картите и му казах, че отдавна не го обичам, че той просто постепенно е убил всички чувства у мен. Откакто му каза това, той просто откачи!
Най- страшното обаче е друго - че в този момент влезе малката ми дъщеря и видя майка си, в кръв, по гръб на масата, а полуделия и баща надвесен над нея! Какво последва - напуснах дома си заедно с децата, напуснах работа, защото работех там, където живеех.
Затворихме се в къщата при моите родители.Последва нервна криза, след нея - дълга депресия. И за трите. Голямата дъщеря завършваше 12 клас. Отказа да учи. Не говореше, даже не плачеше. Мълчеше. Минаха месеци, учебната година започваше.
Баща им,който непрекъснато търсеше контакт с нас, но ние отказвахме, най - накрая успя да се срещне с нас. Предложи да се върнем при него, той щял да продължава да ни издържа финансово, да плаща заема, който е на мое име, ние просто да сме там, нямало да ме закача нито интимно, нито физически.
Не му повярвахме, но заради голямата дъщеря се принудих да се върна. Тя трябваше да завърши. Е, тя завърши. Вече е студентка. Прекрасно, умно момиче, което обаче, вследствие на този кошмар, попадна в лапите на анорексията. Сега продължаваме да сме под един покрив.
Мъжът ми разбра най - накрая, че всичко е свършило. Виждам, че е нещастен, но защо не ми пука? Толкова ми е студен и безразличен. Сега се държи като идеален съпруг, но аз обичам друг.
Обичам и се срещам с човек, който е най - здравото ми рамо! Понякога се питам - дали да споделя с децата за тази моя любов ? Страхувам се! Не искам да ги изгубя!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (47)
Изпрати
Здравейте,
Пиша от гледна точка на дъщеря. Според мен децата ви до някаква степен, дори и несъзнателно, изпитват вина. Те вероятно осъзнават, че сте понасяла цели 22 години това отношение заради тях. За да им осигурите здрава (доколкото е възможно) семейна среда, може би основно от финансова гледна точка. Те се тревожат, че вие сте пренебрегвали цял живот собственото си спокойствие за тях, за да бъдат те добре. Може би се притесняват да не би вашия живот да се окаже "провален" и в един момент, когато всяка поеме по пътя си и когато всяка има собствено семейство, което ще се превърне в приоритет, вие ще останете на заден план (както е нормално да се развиват нещата).Но при положение, че вие сте живели ЗА тях и то не с помощта и подкрепата, а ВЪПРЕКИ съпруга ви и абсолютно сама в борбата, тогава когато всяка е самостоятелна и е добре, когато животът и е до някаква степен уреден, тогава вие дали няма да се почувствате по-самотна от всякога, дали ще чувствате,че още сте нужна и че има за какво да живеете.
Може и да е пресилено, но мисля, че подобни мисли биха могли да тревожат децата ви. Затова ако има начин да им покажете, че сте щастлива от нещо, несвързано с тях-новата ви любов, мисля, че ще бъдат по-спокойни, поне аз бих била.
Пиша от гледна точка на дъщеря. Според мен децата ви до някаква степен, дори и несъзнателно, изпитват вина. Те вероятно осъзнават, че сте понасяла цели 22 години това отношение заради тях. За да им осигурите здрава (доколкото е възможно) семейна среда, може би основно от финансова гледна точка. Те се тревожат, че вие сте пренебрегвали цял живот собственото си спокойствие за тях, за да бъдат те добре. Може би се притесняват да не би вашия живот да се окаже "провален" и в един момент, когато всяка поеме по пътя си и когато всяка има собствено семейство, което ще се превърне в приоритет, вие ще останете на заден план (както е нормално да се развиват нещата).Но при положение, че вие сте живели ЗА тях и то не с помощта и подкрепата, а ВЪПРЕКИ съпруга ви и абсолютно сама в борбата, тогава когато всяка е самостоятелна и е добре, когато животът и е до някаква степен уреден, тогава вие дали няма да се почувствате по-самотна от всякога, дали ще чувствате,че още сте нужна и че има за какво да живеете.
Може и да е пресилено, но мисля, че подобни мисли биха могли да тревожат децата ви. Затова ако има начин да им покажете, че сте щастлива от нещо, несвързано с тях-новата ви любов, мисля, че ще бъдат по-спокойни, поне аз бих била.
1
0
В петък/24.08./ подадох документите за развод по вина.Той се опита да ме изнасили...Малката ми дъщеря отново ме спаси,като влетя в стаята. И двете ми деца ме подкрепят за развода, но малката не иска да напусне бащиния си дом...Половината ми сърце остана там, при нея...
1
0
Ти си невероятен човек. Едва ли бих могла да ти дам съвет. Анорексията е нещо ужасно. Дано имате късмет да се справите. Мисля си дали би могла да говориш с дъщеря си "на теория", че искаш да се разделиш с мъжа си и на първо време да не казваш, че имаш нова връзка.
1
0
Ти си герой!Заслужаваш да си много щастлива и не се отказвай от любовта си!
1
0
Благодаря Ви за коментарите!Не знам дали имам силна воля, но любовта ми към децата определено е силна!Страхувам се да им кажа за човека, когото обичам.Знам, че са големи, но се ужасявам при мисълта, че може да не одобрят тази връзка. Все пак те са деца и имат някакви чувства към баща си.Към Барбара: върнах се, защото голямата ми дъщеря отказваше да завърши. Не бих допуснала децата ми да са без образование. Сега тя е вече студентка, но за съжаление се борим с друг кошмар- анорексията..
0
0
Аз мога само да те поздравя за силната ти воля и затова, че си издържала толкова време.Аз не бих могла.Явно си човек с много силен характер, браво! :)
1
0
децата ти вече са големи, сподели и не крий от тях, че си щастлива с друг човек. Изглежда като огромен кошмар - така и не разбрах защо е трябвало да се връщаш при мъжа си. Да се справяш само е трудно, но при всички положения по-добре, отколкото да делиш един покрив с изверг
1
0
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 6
54
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
