Съпругът ми се опита да ме убие
АнонименНовак
Не мога да сложа заглавие на това, което ще напиша. Мина време от тогава, а когато говоря за тези събития, още плача. Ами това съм аз - една жена на 43 години - семейна от двадесет и две години вече, с две пораснали девойки - на 17 и 20 години.
Не улучих с баща им, то се видя още от началото. Ревност, много голяма, съчетана с простотия - бих казала-смазваща комбинация за един мъж! Шамари, обиди, и то пред други хора, вечното желание да ме стъпче и да ме накара да се чувствам незначителна и жалка.
Само, че не успяваше никога, защото аз винаги съм имала добро мнение за себе си. Винаги съм спестявала на децата нашите разправии, защото не исках да ги товаря. И така минаваха годините, в грижи за моите принцеси, почти винаги борейки се с трудностите сама - било по болници, или в училищата.
Него вечно го нямаше, а когато се прибираше, обикновено късно-успяваше да ме разплаче. Докато една кошмарна лятна вечер - беше 17 август 2010г, съществото, което се нарича мой съпруг, се опита да ме убие! Да ме заколи на кухненската маса с нож! От ревност!
Защото два месеца преди това, бях решила да сваля картите и му казах, че отдавна не го обичам, че той просто постепенно е убил всички чувства у мен. Откакто му каза това, той просто откачи!
Най- страшното обаче е друго - че в този момент влезе малката ми дъщеря и видя майка си, в кръв, по гръб на масата, а полуделия и баща надвесен над нея! Какво последва - напуснах дома си заедно с децата, напуснах работа, защото работех там, където живеех.
Затворихме се в къщата при моите родители.Последва нервна криза, след нея - дълга депресия. И за трите. Голямата дъщеря завършваше 12 клас. Отказа да учи. Не говореше, даже не плачеше. Мълчеше. Минаха месеци, учебната година започваше.
Баща им,който непрекъснато търсеше контакт с нас, но ние отказвахме, най - накрая успя да се срещне с нас. Предложи да се върнем при него, той щял да продължава да ни издържа финансово, да плаща заема, който е на мое име, ние просто да сме там, нямало да ме закача нито интимно, нито физически.
Не му повярвахме, но заради голямата дъщеря се принудих да се върна. Тя трябваше да завърши. Е, тя завърши. Вече е студентка. Прекрасно, умно момиче, което обаче, вследствие на този кошмар, попадна в лапите на анорексията. Сега продължаваме да сме под един покрив.
Мъжът ми разбра най - накрая, че всичко е свършило. Виждам, че е нещастен, но защо не ми пука? Толкова ми е студен и безразличен. Сега се държи като идеален съпруг, но аз обичам друг.
Обичам и се срещам с човек, който е най - здравото ми рамо! Понякога се питам - дали да споделя с децата за тази моя любов ? Страхувам се! Не искам да ги изгубя!
Не улучих с баща им, то се видя още от началото. Ревност, много голяма, съчетана с простотия - бих казала-смазваща комбинация за един мъж! Шамари, обиди, и то пред други хора, вечното желание да ме стъпче и да ме накара да се чувствам незначителна и жалка.
Само, че не успяваше никога, защото аз винаги съм имала добро мнение за себе си. Винаги съм спестявала на децата нашите разправии, защото не исках да ги товаря. И така минаваха годините, в грижи за моите принцеси, почти винаги борейки се с трудностите сама - било по болници, или в училищата.
Него вечно го нямаше, а когато се прибираше, обикновено късно-успяваше да ме разплаче. Докато една кошмарна лятна вечер - беше 17 август 2010г, съществото, което се нарича мой съпруг, се опита да ме убие! Да ме заколи на кухненската маса с нож! От ревност!
Защото два месеца преди това, бях решила да сваля картите и му казах, че отдавна не го обичам, че той просто постепенно е убил всички чувства у мен. Откакто му каза това, той просто откачи!
Най- страшното обаче е друго - че в този момент влезе малката ми дъщеря и видя майка си, в кръв, по гръб на масата, а полуделия и баща надвесен над нея! Какво последва - напуснах дома си заедно с децата, напуснах работа, защото работех там, където живеех.
Затворихме се в къщата при моите родители.Последва нервна криза, след нея - дълга депресия. И за трите. Голямата дъщеря завършваше 12 клас. Отказа да учи. Не говореше, даже не плачеше. Мълчеше. Минаха месеци, учебната година започваше.
Баща им,който непрекъснато търсеше контакт с нас, но ние отказвахме, най - накрая успя да се срещне с нас. Предложи да се върнем при него, той щял да продължава да ни издържа финансово, да плаща заема, който е на мое име, ние просто да сме там, нямало да ме закача нито интимно, нито физически.
Не му повярвахме, но заради голямата дъщеря се принудих да се върна. Тя трябваше да завърши. Е, тя завърши. Вече е студентка. Прекрасно, умно момиче, което обаче, вследствие на този кошмар, попадна в лапите на анорексията. Сега продължаваме да сме под един покрив.
Мъжът ми разбра най - накрая, че всичко е свършило. Виждам, че е нещастен, но защо не ми пука? Толкова ми е студен и безразличен. Сега се държи като идеален съпруг, но аз обичам друг.
Обичам и се срещам с човек, който е най - здравото ми рамо! Понякога се питам - дали да споделя с децата за тази моя любов ? Страхувам се! Не искам да ги изгубя!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (47)
Изпрати
няма да ги загубиш децата са преживели всичко с тебе пък и те са големи ще те разберат.Амъжът ти него не го мисли живеи за себе си с този когото обичаш и се чувстваш добре.Пожелавам ти да си щастлива.
0
0
Ти никога няма да изгубиш децата си, още повече , че те със сигурност знаят всичко. Не се страхувай да споделиш с тях, те са умни момичета,а ти си една много смела жена.Евала. Продължавай живота си с новия мъж, а на законния му бий шута и без това за нищо не става тоя комплексар. Как не го е срам бе? Успех ти желая от сърце.
0
0
и аз минах по този път ( скандали и простотия ) но имам 2 момчета ( и се надявам да съм ги възпитала ... да са МЪЖЕ ) НО ТОВА Е ЗА МОЯ СМЕТКА .... останах си сама ( бях на 30 а сега съм на 55 год.)
0
0
Според мен трябва да кажеш на децата си за човека който обичаш защото рано или късно ще разберат дори и да не искаш
0
0
Разведена съм от 15 год.Няма да коментирам причините и поводите за развода само ще кажа, че това което прочетох никак не ми е чуждо.Моите синове бяха доста по-малки когато избрахме да бъдем сами. Не сме говорили много по въпроса,но те приемат моете връзки нормално и спокойно. Не водя мъж в къщи и не отсъствам дълго. Старая се да им осигурявам необходимите битови нужди и да им отделям достатъчно внимание-явно успявам. Те са на 23 и 25 години и вече живеем поотделно, но имаме много добри отношения и ни е приятно да се събираме.
0
0
Благодаря ви мили хора за подкрепата! Кошмара с развода свърши...делото беше на 30 януари.От половин година вече съм свободна разведена жена...Анорексията полека- лека си отива, но много път има още да се извърви. Много трудно се лекува психика...Човека, в когото съм влюбена в момента е в процес на развод.Но аз още не намирам сили и смелост да кажа на децата си и на родителите си/защото живея при тях/ за него.Искам децата ми да знаят и усещат, че са първи в сърцето ми и се страхувам да не се отдръпнат...Страх ме е също да не се обърне психиката на голямата ми дъщеря и ада с анорексията да се върне...защото той всъщност още не си е отишъл напълно.Затова не смея да им казвам нищо.А човека се развежда и правим планове да живеем заедно.Как да намеря точния подход?
0
0
говори с тях.понякога родителите смятам за прекалено малки децата си ,но не е така.децата разбират всичко.
1
0
Аз имам момче от първия ми брак и момиче от втория.
Така се случи ,че след 15 г.и вторият се разпадна.
Искам да кажа,че децата разбират всичка много добре,
моите разбраха ,че баща им ми изневерява.
Две години се опитвах да спася брака си,но неуспешно.Децата виждаха как се измъчвам и сигурно много са страдали заради мен.Един ден синът ми седна до мен и ми каза:"Мамо,погледни се в огледалото,ти си красива жена.Не разбираш ли ,че няма смисъл да се измъчваш,започни да се срещаш с други хора.Разбери,че той вече е друг!"
Това ми подеиства ,като шамар едва тогава разбрах,че те страдат за това че аз съм нещастна.Започнах да излизам и срещнах друг мъж,който стана много важен за мен.Синът ми знаеше,но как да кажа на дъщеря си.След няколко месеца казах и на нея,а нейният отговор беше:
"Мамо,аз се радвам че си щастлива и че намери сили да подължиш пътя си".
Мисля,че твоята дъщеря страда за теб и ще се почувства много добре ,ако знае че си щастлива.
Така се случи ,че след 15 г.и вторият се разпадна.
Искам да кажа,че децата разбират всичка много добре,
моите разбраха ,че баща им ми изневерява.
Две години се опитвах да спася брака си,но неуспешно.Децата виждаха как се измъчвам и сигурно много са страдали заради мен.Един ден синът ми седна до мен и ми каза:"Мамо,погледни се в огледалото,ти си красива жена.Не разбираш ли ,че няма смисъл да се измъчваш,започни да се срещаш с други хора.Разбери,че той вече е друг!"
Това ми подеиства ,като шамар едва тогава разбрах,че те страдат за това че аз съм нещастна.Започнах да излизам и срещнах друг мъж,който стана много важен за мен.Синът ми знаеше,но как да кажа на дъщеря си.След няколко месеца казах и на нея,а нейният отговор беше:
"Мамо,аз се радвам че си щастлива и че намери сили да подължиш пътя си".
Мисля,че твоята дъщеря страда за теб и ще се почувства много добре ,ако знае че си щастлива.
2
1
ти си герой не знам как успяваш
1
0
браво на теб .в никакъ случай не се отказвай от любовта си.воювай за нея.
0
0
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 6
54
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
