От доста години съм затворена в себе си

Така ето какво исках да споделя аз .. тоест да получа някой друг съвет .. на 19 съм .. от доста години съм затворена в себе си .. забавлявам се адската, но има моменти в които дори и да се смея до скъсване просто спирам и се променям една дума един предмет или каквото и да е ми навява спомен за нещо тъжно което съм изживяла .. не мога да споделя на никой какво ми е защото от малка живея с сумати проблеми и всичко изживявам вътрешно и сама .. опитвала съм се да обясня на една приятелка или някой друг но чувам едно и също ще ти мине ще се оправиш .. а не става ..

Преди бях фурия не ми пукаше от нищо и никой а от доста време съм станала една срамежлива притеснителна не мога дори да се позная .. на моменти ми става прекалено тъжно и просто се отдръпвам от всички и за ден два не общувам с никой .. нямам желание да има никой около мен .. има едно момче с което ми е много добре и наистина мисля че имам някакво бъдеще с него но ... някак си нещо ме спира да се отдам на това което се случва не мога да дам шанс на самата себе си да бъда щастлива .. чувствам се емоционално срината на моменти ;х преди почти година заминах при майка ми тя живее в друг град и бях далеч от родния си град и всички приятели .. бях далеч от всичко

.. и наистина ми беше просто страхооотно .. но не искам да живея при нея .. не може само това да е решението .. какво бихте ме посъветвали ??