От доста години съм затворена в себе си
АнонименНовак
Така ето какво исках да споделя аз .. тоест да получа някой друг съвет .. на 19 съм .. от доста години съм затворена в себе си .. забавлявам се адската, но има моменти в които дори и да се смея до скъсване просто спирам и се променям една дума един предмет или каквото и да е ми навява спомен за нещо тъжно което съм изживяла .. не мога да споделя на никой какво ми е защото от малка живея с сумати проблеми и всичко изживявам вътрешно и сама .. опитвала съм се да обясня на една приятелка или някой друг но чувам едно и също ще ти мине ще се оправиш .. а не става ..
Преди бях фурия не ми пукаше от нищо и никой а от доста време съм станала една срамежлива притеснителна не мога дори да се позная .. на моменти ми става прекалено тъжно и просто се отдръпвам от всички и за ден два не общувам с никой .. нямам желание да има никой около мен .. има едно момче с което ми е много добре и наистина мисля че имам някакво бъдеще с него но ... някак си нещо ме спира да се отдам на това което се случва не мога да дам шанс на самата себе си да бъда щастлива .. чувствам се емоционално срината на моменти ;х преди почти година заминах при майка ми тя живее в друг град и бях далеч от родния си град и всички приятели .. бях далеч от всичко
.. и наистина ми беше просто страхооотно .. но не искам да живея при нея .. не може само това да е решението .. какво бихте ме посъветвали ??
Преди бях фурия не ми пукаше от нищо и никой а от доста време съм станала една срамежлива притеснителна не мога дори да се позная .. на моменти ми става прекалено тъжно и просто се отдръпвам от всички и за ден два не общувам с никой .. нямам желание да има никой около мен .. има едно момче с което ми е много добре и наистина мисля че имам някакво бъдеще с него но ... някак си нещо ме спира да се отдам на това което се случва не мога да дам шанс на самата себе си да бъда щастлива .. чувствам се емоционално срината на моменти ;х преди почти година заминах при майка ми тя живее в друг град и бях далеч от родния си град и всички приятели .. бях далеч от всичко
.. и наистина ми беше просто страхооотно .. но не искам да живея при нея .. не може само това да е решението .. какво бихте ме посъветвали ??
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (4)
Изпрати
би ли ми казал от кой град си, и ще ти споделя нещо, на ЛС
1
1
а такааа покажи й го тигрее
0
0
Аз също съм в това положение. Затварям се вътре в себе си и не споделям с никой. Приятелят ми, с който съм от три години го видя това защото преди да тръгна с него го размотавах доста дълго( ту му давах надежди, ту го отдалечавах и не можех да му споделя защо се държа така с него) ме посъветва да започна да си водя дневник и там да пиша всичко което не мога да изрека на глас. Това при мен подейства. Сега като изпадна в криза просто пиша какво ме измъчва и ми олеква.Не веднага естествено, но вече не изпадам в мълчание със дни. Съветвам те и ти да опиташ.
0
0
И аз бих споделил,че и аз в повечето време в живота тъжа.С една дума настроението ми се мени бързо и това ми влия на настроението по някога съм в тъга друг път в гняв и се ядосвам на нещата които стават око мен,а понякога ми е безразлично не ми се живее.Но все пак свиквам с настроенията си,но понякога са по силни от мен.За това ще се опитам да ти помогна хрумна ми една идея,но дали ще стане това което съм си наумил.Ако нямаш някакъв страх или причина дай фейзбука на теб и твоя приятел ще съм ти много благодарен,дано това което кажа да го направи момчето ти.Само да знам дали наистина го обичаш и искаш да кря на живота си да си с него.
0
0
Все едно слушам себе си. Аз допуснах една голяма грешка - оставих самодостатъчността ми да ме изяде до момента, в който нямах желание да общувам с никого, да не се свързвам с никакви хора и да изживявам тъгата си сама. Нещата не минават, болката не минава, но и фокусирането върху нея не променя наличието й.
Не спирай да общуваш с хората, дори и да не разбират проблемите ти, даже вместо това - опитай се ти да разбереш техните - въпроса е в теб винаги да е живо чувството за емоционална свързаност с хората, защото именно когато това чувство на емоционална свързаност изчезне, изчезва и умението да общуваш и човек става един срамежлив и незабележим. А след това като изчезне това, изчезва бнавно и енергията и желанието да направиш нещо от себе си, от живота си.
Върни се при приятелите си и не спирай да установяваш контакти ... Болката не може да бъде заличена от този свят, тя е нещо нормално - но като я смесиш със щастие, вкуса и спира да се усеща и не те бърка толкова много. А това е нашата вълшебна сила - да не ни бърка особено много ;) Силен човек си, ще се справиш.
Не спирай да общуваш с хората, дори и да не разбират проблемите ти, даже вместо това - опитай се ти да разбереш техните - въпроса е в теб винаги да е живо чувството за емоционална свързаност с хората, защото именно когато това чувство на емоционална свързаност изчезне, изчезва и умението да общуваш и човек става един срамежлив и незабележим. А след това като изчезне това, изчезва бнавно и енергията и желанието да направиш нещо от себе си, от живота си.
Върни се при приятелите си и не спирай да установяваш контакти ... Болката не може да бъде заличена от този свят, тя е нещо нормално - но като я смесиш със щастие, вкуса и спира да се усеща и не те бърка толкова много. А това е нашата вълшебна сила - да не ни бърка особено много ;) Силен човек си, ще се справиш.
1
0
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 3
51
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
