Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете

Здравейте, чета историите на потребителите тук всеки ден, откривам доста сходни с моята и реших и аз да споделя. Никога до сега не съм споделяла в публичното пространство толкова лични неща, но ще ми е интересно хорското мнение, макар че се съмнявам, че някой ще ме разбере правилно.

Жена на 37 г. с 10 год. брак и две прекрасни деца, момче и момиченце. Изправена съм пред дилема как да продължа живота си. С мъжът ми никак не върви, безразлични сме един към друг, дори интимни отношения вече нямаме, нямаме желание един за друг, постоянно се караме, той пиеше, не се прибираше по цели нощи, ругаеше ме, не ме зачиташе и аз се отвратих от него.

Поисках да го напусна, но той не ме остави да си тръгна, заплашвайки ме, че ще се самоубие, че не може да живее без децата, отгоре на всичкото е и ужасно ревнив, първоначално беше без причина. Постоянно ме обвиняваше, че имам други мъже в живота си, не можех да започна работа никъде, защото където и да започнех, все имаше по някой, който според него ме ухажва, гледа ме странно и т. н.

С това си поведение той ме отблъсна на светлинни години далеч от него и аз неусетно срещнах любовта. Той е бивш мой съученик от гимназията, с който още навремето имахме някаква детска любов. От две години сме заедно, срещахме се тайно, уж всичко започна на шега, но прерасна в нещо много дълбоко.

Пречката обаче, която стои между нас е, че и аз и той сме семейни, когато започна връзката ни той ми каза, че се е оженил, но нещата с жена му никак не вървят, намат деца и така започна да ме убеждава колко много ме обича, как за нашата връзка има голямо бъдеще и аз му вярвах. Нооо, съвсем наскоро разбрах, че жена му е бременна , а той дори не ми беше казал.

Почувствах се ужасно, омърсена, използвана, наранена и още какво ли не. Попитах го, а той ми каза, че го е било страх да ми каже, защото щял да ме изгуби, че тази бременност е случайна грешка, че не е планувана и дрън дрън.

Поисках да се разделим, но той е категорично против, не можел без мен, но въпреки това аз сложих край. Дори и сега продължава да ме търси, но за мен нещата са приключили. Кажете правилно ли постъпих? Все още съм със съпруга си, но и живота с него е кошмарен, какво да правя?