Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете
редакция:
Здравейте, чета историите на потребителите тук всеки ден, откривам доста сходни с моята и реших и аз да споделя. Никога до сега не съм споделяла в публичното пространство толкова лични неща, но ще ми е интересно хорското мнение, макар че се съмнявам, че някой ще ме разбере правилно.
Жена на 37 г. с 10 год. брак и две прекрасни деца, момче и момиченце. Изправена съм пред дилема как да продължа живота си. С мъжът ми никак не върви, безразлични сме един към друг, дори интимни отношения вече нямаме, нямаме желание един за друг, постоянно се караме, той пиеше, не се прибираше по цели нощи, ругаеше ме, не ме зачиташе и аз се отвратих от него.
Поисках да го напусна, но той не ме остави да си тръгна, заплашвайки ме, че ще се самоубие, че не може да живее без децата, отгоре на всичкото е и ужасно ревнив, първоначално беше без причина. Постоянно ме обвиняваше, че имам други мъже в живота си, не можех да започна работа никъде, защото където и да започнех, все имаше по някой, който според него ме ухажва, гледа ме странно и т. н.
С това си поведение той ме отблъсна на светлинни години далеч от него и аз неусетно срещнах любовта. Той е бивш мой съученик от гимназията, с който още навремето имахме някаква детска любов. От две години сме заедно, срещахме се тайно, уж всичко започна на шега, но прерасна в нещо много дълбоко.
Пречката обаче, която стои между нас е, че и аз и той сме семейни, когато започна връзката ни той ми каза, че се е оженил, но нещата с жена му никак не вървят, намат деца и така започна да ме убеждава колко много ме обича, как за нашата връзка има голямо бъдеще и аз му вярвах. Нооо, съвсем наскоро разбрах, че жена му е бременна , а той дори не ми беше казал.
Почувствах се ужасно, омърсена, използвана, наранена и още какво ли не. Попитах го, а той ми каза, че го е било страх да ми каже, защото щял да ме изгуби, че тази бременност е случайна грешка, че не е планувана и дрън дрън.
Поисках да се разделим, но той е категорично против, не можел без мен, но въпреки това аз сложих край. Дори и сега продължава да ме търси, но за мен нещата са приключили. Кажете правилно ли постъпих? Все още съм със съпруга си, но и живота с него е кошмарен, какво да правя?
Жена на 37 г. с 10 год. брак и две прекрасни деца, момче и момиченце. Изправена съм пред дилема как да продължа живота си. С мъжът ми никак не върви, безразлични сме един към друг, дори интимни отношения вече нямаме, нямаме желание един за друг, постоянно се караме, той пиеше, не се прибираше по цели нощи, ругаеше ме, не ме зачиташе и аз се отвратих от него.
Поисках да го напусна, но той не ме остави да си тръгна, заплашвайки ме, че ще се самоубие, че не може да живее без децата, отгоре на всичкото е и ужасно ревнив, първоначално беше без причина. Постоянно ме обвиняваше, че имам други мъже в живота си, не можех да започна работа никъде, защото където и да започнех, все имаше по някой, който според него ме ухажва, гледа ме странно и т. н.
С това си поведение той ме отблъсна на светлинни години далеч от него и аз неусетно срещнах любовта. Той е бивш мой съученик от гимназията, с който още навремето имахме някаква детска любов. От две години сме заедно, срещахме се тайно, уж всичко започна на шега, но прерасна в нещо много дълбоко.
Пречката обаче, която стои между нас е, че и аз и той сме семейни, когато започна връзката ни той ми каза, че се е оженил, но нещата с жена му никак не вървят, намат деца и така започна да ме убеждава колко много ме обича, как за нашата връзка има голямо бъдеще и аз му вярвах. Нооо, съвсем наскоро разбрах, че жена му е бременна , а той дори не ми беше казал.
Почувствах се ужасно, омърсена, използвана, наранена и още какво ли не. Попитах го, а той ми каза, че го е било страх да ми каже, защото щял да ме изгуби, че тази бременност е случайна грешка, че не е планувана и дрън дрън.
Поисках да се разделим, но той е категорично против, не можел без мен, но въпреки това аз сложих край. Дори и сега продължава да ме търси, но за мен нещата са приключили. Кажете правилно ли постъпих? Все още съм със съпруга си, но и живота с него е кошмарен, какво да правя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 10
53
46
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
А за другия, ако те обича наистина и се раздели може да му простиш, ако ли не - животът е пред теб! Ти трябва да живееш не защото има друг, а защото самата ти го заслужаваш! Всеки човек го заслужава! Грешката ти е била, че до сега не си се разделила със съквартиранта! Защото другият може наистина да е чакал...
Аз живея от години по този начин и се радвам, че запазих семейството си. С годините отношенията ни станаха приятелски. Подкрепяме се за всичко. Успяхме заедно да отгледаме и изучим децата си. Сега сядаме на Коледната маса всички и сме щастливи...
Имах дълга връзка с друг мъж. Можех да се постарая да я запазя, но имам и дълг - към всички останали...
Много хора ще ти кажат, че твоят личен живот е на първо място, че не бива да загърбваш личния си живот само заради децата и че един ден ще са ти благодарни...Това е голям смях!! Няма да са ти благодарни никога! И знаеш ли защо? Защото ще са станали участници в една война, която не е тяхна, която деформира и изтерзава!
За другата ти връзка - права си! Всичко бих простила, всичко бих приела /понякога с плач, понякога с разпри, но бих приела/, но лъжата - не! Ние не сме сладкиш на витрината в магазина - винаги предложен за консумация. Излъже ли - вън! /няма да пиша за другото дете, което се очаква и какъв ли живот би имало с такъв баща, който го нарича грешка.../
Желая ти щастие, мила!
Не вярвай и на другия човек. Очевидно те лъже. Оттегли се и от двамата, а един ден ще срещнеш половинката си със сигурност. Поздрави и смелост!!!