Ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете

Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете

редакция:
Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете
Здравейте, чета историите на потребителите тук всеки ден, откривам доста сходни с моята и реших и аз да споделя. Никога до сега не съм споделяла в публичното пространство толкова лични неща, но ще ми е интересно хорското мнение, макар че се съмнявам, че някой ще ме разбере правилно.

Жена на 37 г. с 10 год. брак и две прекрасни деца, момче и момиченце. Изправена съм пред дилема как да продължа живота си. С мъжът ми никак не върви, безразлични сме един към друг, дори интимни отношения вече нямаме, нямаме желание един за друг, постоянно се караме, той пиеше, не се прибираше по цели нощи, ругаеше ме, не ме зачиташе и аз се отвратих от него.

Поисках да го напусна, но той не ме остави да си тръгна, заплашвайки ме, че ще се самоубие, че не може да живее без децата, отгоре на всичкото е и ужасно ревнив, първоначално беше без причина. Постоянно ме обвиняваше, че имам други мъже в живота си, не можех да започна работа никъде, защото където и да започнех, все имаше по някой, който според него ме ухажва, гледа ме странно и т. н.

С това си поведение той ме отблъсна на светлинни години далеч от него и аз неусетно срещнах любовта. Той е бивш мой съученик от гимназията, с който още навремето имахме някаква детска любов. От две години сме заедно, срещахме се тайно, уж всичко започна на шега, но прерасна в нещо много дълбоко.

Пречката обаче, която стои между нас е, че и аз и той сме семейни, когато започна връзката ни той ми каза, че се е оженил, но нещата с жена му никак не вървят, намат деца и така започна да ме убеждава колко много ме обича, как за нашата връзка има голямо бъдеще и аз му вярвах. Нооо, съвсем наскоро разбрах, че жена му е бременна , а той дори не ми беше казал.

Почувствах се ужасно, омърсена, използвана, наранена и още какво ли не. Попитах го, а той ми каза, че го е било страх да ми каже, защото щял да ме изгуби, че тази бременност е случайна грешка, че не е планувана и дрън дрън.

Поисках да се разделим, но той е категорично против, не можел без мен, но въпреки това аз сложих край. Дори и сега продължава да ме търси, но за мен нещата са приключили. Кажете правилно ли постъпих? Все още съм със съпруга си, но и живота с него е кошмарен, какво да правя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
жена
жена
Аз също ще те посъветвам да оставиш съпруга си. И това, че говори за самоубийство са пълни глупости...блъф. Освен това е голям човек, ако реши да прави нещо с живота си ти не носиш отговорност. Няма смисъл да съсипваш твоя живот заради откачалка. Освен това не разваляш само твоя, а и на децата. Ако са много малки, може и да не са наясно още, но ако разбират? Защо да обричаш децата и да им провалиш детството? Те може и да не разберат в началото, но когато пораснат и им споделиш,ще те подкрепят и ще им дадеш много ценен урок: да не допускат някой да им развали живота. А за другия мъж - може и да е бил искрен, но си постъпила правилно. Сега те боли, но поне си доказала, че не си глупачка. Докажи го и на мъжа си - никой не трябва да те разиграва! А след време ще намериш някой, който да те цени и да бъде всеотдаен към теб и децата! Поздравявам те, защото наистина си силна жена!
24.09.2013 11:00
охо
охо
Като не понасяш мъжа си разведи се, а любовта ти наистина те е използвал.Същата история, използва ме докато беше бременна жена му, в деня на раждането всичко приключи.Правилно си постъпила, аз разбрах,чак когато жена му роди .Бях ужасно наранена,че го обичах искрено, а той ме беше използвал.
24.09.2013 10:47
mams
mams
Скъпа непозната,би се изненадала да разбереш колко много жени има в твоята ситуация, лутащи се из дебрите на собствения си живот, претегляйки всяка крачка в живота си дали е правилна, питайки се дали не са допуснали грешка. Истината е само една : животът е прекалено кратък , за да го споделяме с човек, с когото няма какво да си кажем. И макар тази стъпка да не е никак лесна, само сърцето ти може да каже дали е правилна или не. Ако не се чувстваш щастлива с мъжа си и ако нещата са непоправими/ защото понякога наистина са такива/ потърси щастието си другаде. Дори оставането сама за определено време може да те направи по- спокойна и щастлива, отколкото да се тормозиш ежедневно. Що се отнася до любовта на живота ти- появата на едно дете е нещо сериозно и различно. Аз бих постъпила по същия начин, не бих поела вината това дете да израстне в разбито заради мен семейство. Ако той иска да се раздели със съпругата си- нека го направи, но нека не си ти причината за това. този кръст не е твоя. Пък след това- каквото е рекъл Господ! Успех!
16.09.2013 18:24
1
hurt
hurt
Здравей,

според мен си постъпила правилно за раздялата с любовника. Като съвет бих казала да опиташ да поговориш с мъжа си, да се опитате съвсем на чисто да изградите нещо, да си дадете време. А ако не - продължаваш напред и стискаш зъби заради децата и това е.
15.09.2013 18:42
baicheto
baicheto
О май сей, както се казва. Според мен най добре спи и с 2 даже с 3 ма ще е още по добре. Секс = Щастие ; Хубав секс = По-голямо щастие ; Оргия = Още по голями щастие. Успех ;)!
15.09.2013 17:58
mariela
mariela
Напусни мъжа си и бъди щастлива, не си проваляй живота заради другите и ти си човек и си още млада. Ще намериш човека за теб! Успех
14.09.2013 14:50
1
КЯК
КЯК
...приключвайте със съпруга - още не късно за Вас...с другия сте постъпили правилно...убеден съм, че ще намерите истинския - колкото по-бързо - толкова по-добре...живота е един и тече неумолимо бързо...
14.09.2013 12:27
м
м
трябва да се разделите обясни му че пак ще вижда децата стига да искат и те да го виждат защото аз моя не го понасям и той беше същият но от както го оставихме с майка сме супер но за да сте спокойни трябва да го оставите
14.09.2013 11:20
silviq
silviq
А по пътят с ваната и ножчето може да поеме друг, аз нямам намерение да напускам този свят, защото има смисъл в живота ми. Това би го направил само един слаб човек, а аз не съм такъв, при положение, че съм изтърпяла всичкия този тормоз, повярвайте никак не е лесно и слаб човек не може да се справи.
14.09.2013 10:35
silviq
silviq
Споделяйки тук бях подготвена за всякакви коментари, за упреци и обиди от хора, които не са в състояние да разберат. Но все пак съм благодарна, че повечето коментари са в моя защита. Решена съм вече, ще взема живота си в свои ръце и единствено аз ще решавам какво ще се случва в него, без да се поддавам на заплахи и манипулации. Дано късмета е с мен и децата ми и аз да сме щастливи. Благодаря Ви!
14.09.2013 10:31
1

Рейтинг

4.2
Общо гласували: 10
53
46
31
20
10
Дай твоята оценка: