Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, чета историите на потребителите тук всеки ден, откривам доста сходни с моята и реших и аз да споделя. Никога до сега не съм споделяла в публичното пространство толкова лични неща, но ще ми е интересно хорското мнение, макар че се съмнявам, че някой ще ме разбере правилно.
Жена на 37 г. с 10 год. брак и две прекрасни деца, момче и момиченце. Изправена съм пред дилема как да продължа живота си. С мъжът ми никак не върви, безразлични сме един към друг, дори интимни отношения вече нямаме, нямаме желание един за друг, постоянно се караме, той пиеше, не се прибираше по цели нощи, ругаеше ме, не ме зачиташе и аз се отвратих от него.
Поисках да го напусна, но той не ме остави да си тръгна, заплашвайки ме, че ще се самоубие, че не може да живее без децата, отгоре на всичкото е и ужасно ревнив, първоначално беше без причина. Постоянно ме обвиняваше, че имам други мъже в живота си, не можех да започна работа никъде, защото където и да започнех, все имаше по някой, който според него ме ухажва, гледа ме странно и т. н.
С това си поведение той ме отблъсна на светлинни години далеч от него и аз неусетно срещнах любовта. Той е бивш мой съученик от гимназията, с който още навремето имахме някаква детска любов. От две години сме заедно, срещахме се тайно, уж всичко започна на шега, но прерасна в нещо много дълбоко.
Пречката обаче, която стои между нас е, че и аз и той сме семейни, когато започна връзката ни той ми каза, че се е оженил, но нещата с жена му никак не вървят, намат деца и така започна да ме убеждава колко много ме обича, как за нашата връзка има голямо бъдеще и аз му вярвах. Нооо, съвсем наскоро разбрах, че жена му е бременна , а той дори не ми беше казал.
Почувствах се ужасно, омърсена, използвана, наранена и още какво ли не. Попитах го, а той ми каза, че го е било страх да ми каже, защото щял да ме изгуби, че тази бременност е случайна грешка, че не е планувана и дрън дрън.
Поисках да се разделим, но той е категорично против, не можел без мен, но въпреки това аз сложих край. Дори и сега продължава да ме търси, но за мен нещата са приключили. Кажете правилно ли постъпих? Все още съм със съпруга си, но и живота с него е кошмарен, какво да правя?
Жена на 37 г. с 10 год. брак и две прекрасни деца, момче и момиченце. Изправена съм пред дилема как да продължа живота си. С мъжът ми никак не върви, безразлични сме един към друг, дори интимни отношения вече нямаме, нямаме желание един за друг, постоянно се караме, той пиеше, не се прибираше по цели нощи, ругаеше ме, не ме зачиташе и аз се отвратих от него.
Поисках да го напусна, но той не ме остави да си тръгна, заплашвайки ме, че ще се самоубие, че не може да живее без децата, отгоре на всичкото е и ужасно ревнив, първоначално беше без причина. Постоянно ме обвиняваше, че имам други мъже в живота си, не можех да започна работа никъде, защото където и да започнех, все имаше по някой, който според него ме ухажва, гледа ме странно и т. н.
С това си поведение той ме отблъсна на светлинни години далеч от него и аз неусетно срещнах любовта. Той е бивш мой съученик от гимназията, с който още навремето имахме някаква детска любов. От две години сме заедно, срещахме се тайно, уж всичко започна на шега, но прерасна в нещо много дълбоко.
Пречката обаче, която стои между нас е, че и аз и той сме семейни, когато започна връзката ни той ми каза, че се е оженил, но нещата с жена му никак не вървят, намат деца и така започна да ме убеждава колко много ме обича, как за нашата връзка има голямо бъдеще и аз му вярвах. Нооо, съвсем наскоро разбрах, че жена му е бременна , а той дори не ми беше казал.
Почувствах се ужасно, омърсена, използвана, наранена и още какво ли не. Попитах го, а той ми каза, че го е било страх да ми каже, защото щял да ме изгуби, че тази бременност е случайна грешка, че не е планувана и дрън дрън.
Поисках да се разделим, но той е категорично против, не можел без мен, но въпреки това аз сложих край. Дори и сега продължава да ме търси, но за мен нещата са приключили. Кажете правилно ли постъпих? Все още съм със съпруга си, но и живота с него е кошмарен, какво да правя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 10
53
46
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Не разбрах колко са големи твоите деца.Много родители подценяват децата, а това е много грешно. Моите родители също имаха проблеми, някои се опитваха да ги крият, други не, но аз виждах какво става - бях около 13 годишна. Не смеех в началото да говоря с майка за това как се чувстваше в този брак, постоянно се вслушвах в това, което казва, за да й намекна, че може да говори с мене за чувствата, нуждите, желанията си и че аз ще я подкрепя. След около година, вече бях на 14 се случи така, че майка се влюби в един прекрасен човек, за което разбрах преди тя да се престраши да ми каже и я подкрепях изцяло. Когато събра смелост да ми каже аз й отговорих: "Щом ти си щастлива и аз ще съм щастлива." За съжаление тази връзка трая само 4 месеца - той почина в автомобилна катастрофа. Последните години от брака на майка ми и баща ми бяха на приливи и отливи. Като лошите моменти преобладаваха и нещата бяха кошмарни. Баща ми почина през декември 2013г.
Та, мисълта ми беше помисли дали децата ти са достатъчно големи, за да поговориш с тях и току виж си видяла подкрепа в тях, за каквато не си подозирала. Аз самата съм вече на 34 години, имам две деца на 14 и 4 години. С голямата ми дъщеря говоря открито за всички аспекти на живота. На 2 пъти с мъжа ми сме били, така да се каже, пред раздяла и с нея съм говорила открито за това и тя ме е подкрепяла ужасно много.
Ако не си ме разбрала какво имам предвид то е следното: махай се от мъжа си, все още си млада, за да загърбваш любовта, желанията си, чувствата си, нуждите си.Децата ти може и да те подкрепят в тази важна стъпка в живота ти. Вярно е, че всеки трябва да прави всичко в името на децата си, но когато родителите имат проблеми и не се разбират това се отразява и на тях. Казвам го от опит.
Животът е пред теб. Децата ти сега са до теб, но след някоя и друга година ще отлетят от семейното гнездо и ти ще останеш сама с един мъж, когото не понасяш по какъвто и да било начин. Помисли си и ти пожелавам успех.
Другия статист и него трябва да зарежеш!
С течение на времето всичко ще се оправи и ще намериш нова любов.Мисля ,че това е най-адекватното решение на твоя проблем,за да се чувстваш добре!
Пожелавам ти успех.