Ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете

Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете

редакция:
Отвратена съм от мъжа си, а любовта ми чака дете
Здравейте, чета историите на потребителите тук всеки ден, откривам доста сходни с моята и реших и аз да споделя. Никога до сега не съм споделяла в публичното пространство толкова лични неща, но ще ми е интересно хорското мнение, макар че се съмнявам, че някой ще ме разбере правилно.

Жена на 37 г. с 10 год. брак и две прекрасни деца, момче и момиченце. Изправена съм пред дилема как да продължа живота си. С мъжът ми никак не върви, безразлични сме един към друг, дори интимни отношения вече нямаме, нямаме желание един за друг, постоянно се караме, той пиеше, не се прибираше по цели нощи, ругаеше ме, не ме зачиташе и аз се отвратих от него.

Поисках да го напусна, но той не ме остави да си тръгна, заплашвайки ме, че ще се самоубие, че не може да живее без децата, отгоре на всичкото е и ужасно ревнив, първоначално беше без причина. Постоянно ме обвиняваше, че имам други мъже в живота си, не можех да започна работа никъде, защото където и да започнех, все имаше по някой, който според него ме ухажва, гледа ме странно и т. н.

С това си поведение той ме отблъсна на светлинни години далеч от него и аз неусетно срещнах любовта. Той е бивш мой съученик от гимназията, с който още навремето имахме някаква детска любов. От две години сме заедно, срещахме се тайно, уж всичко започна на шега, но прерасна в нещо много дълбоко.

Пречката обаче, която стои между нас е, че и аз и той сме семейни, когато започна връзката ни той ми каза, че се е оженил, но нещата с жена му никак не вървят, намат деца и така започна да ме убеждава колко много ме обича, как за нашата връзка има голямо бъдеще и аз му вярвах. Нооо, съвсем наскоро разбрах, че жена му е бременна , а той дори не ми беше казал.

Почувствах се ужасно, омърсена, използвана, наранена и още какво ли не. Попитах го, а той ми каза, че го е било страх да ми каже, защото щял да ме изгуби, че тази бременност е случайна грешка, че не е планувана и дрън дрън.

Поисках да се разделим, но той е категорично против, не можел без мен, но въпреки това аз сложих край. Дори и сега продължава да ме търси, но за мен нещата са приключили. Кажете правилно ли постъпих? Все още съм със съпруга си, но и живота с него е кошмарен, какво да правя?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
Ели
Ели
Запитай се изобщо нужен ли ти е мъж , за да продължиш напред???????????????
13.09.2013 10:52
silviq
silviq
Благодаря Ви за коментарите! Виждам, че май доста жени минават по един и същи път! Дано намеря сили да се изправя пред мъжа си и да отстоявам щастието си! Питали сте ме дали работя - Да в момента имам сигурна работа, а и образованието ми е доста добро, алтернативи за работа имам доста, така че финансовата страна не ме притеснява, а по-скоро страха от психичски тормоз, който така или иначе и сега го имам.
13.09.2013 10:40
Емка
Емка
Опни мъжа си!!! Като се върне пиян го вържи,и .... бавно го и***кай в задника...,направи го нежно и бавно че да му хареса! На всички мъже им харесва но не си го признават,и после ще е само твой и няма мисли за нищо друго.
13.09.2013 00:15
с
с
намери си друг! и се махни от нещото, което наричаш брак докато не е късно за теб!
12.09.2013 23:13
Гардения
Гардения
Със жал и съчувствие не се живее в любов и разбирателство!Знам го от личен опит и не съжалявам, че преди 10 години сложих край на точно един такъв брак.Детето порасна и вече сам разбра, че правилно съм постъпила като сложих край на един фарс.Сега съм щастлива, обичам и ме обичат, уважавам и ме уважават-какво повече мога да искам?Всеки трябва своевременно да вземе възможно правилното решение на семейните си проблеми и да намери пътя на личното си щастие,за да не съжалява на старини!Аз-определено-няма да съжалявам, че на време се усетих.Направи го и ти!!!Успех и кураж!
12.09.2013 21:54
Ина
Ина
Разбира се,че сте постъпила правилно:)това показва,че сте изключително съвестен човек.В крайна сметка потърпевши ще излязат нероденото бебче,което с нищо не е виновно за създалата се ситуация и вашите две дечица.Бъдете силна и отстоявайте личното си щастие,ако не сте щастлива със съпруга си предприемете мерки и не се поддавайте на опитите му да ви спре да си отидете!Желая ви от все сърце упех:)
12.09.2013 21:22
теодор
теодор
Постъпили ли сте правилно.А мъжът ви не ви заслужава.Разведете се и си вземете децата.А правилният човек ще срещнете.
12.09.2013 20:57
сиси
сиси
Много е лесно от страни да кажем-зарежи го и започни от начало,аз всъщност не разбрах ти дали въобще работиш нещо,ако наистина нямаш работа ще ти е много трудно,да ти кажа честно и аз някъде около 15-та година от брака си изпитах абсолютно същите мъки,когато четях историята ти все едно видях мойте преживявания,тогава поставих условие-или аз или пиенето и приятелите,започна се едно обяснение колко много ме обича и как ако го оставя ще се самоубие.....разрешението ми беше и все още е такова-намерих си работа,имам си човек на когото да разчитам,гледам си децата,а съпруга-да,караме се и не спираме -ревност,обвинения,напивания и после извинения....не го търпя,просто съжителствам с него,гледам аз да съм добре и децата ми,после поставям него,все пак 20 години съм с него и ме е жал да го зарежа
12.09.2013 20:30
Емили
Емили
Преди много години ,аз преживях същото с моят бивш съпруг.Търпях точно 15 години, за което сега много съжалявам.Отгледах и възпитах сама двете си дъщери .Когато ги погледна виждам отличният резултат на мъката ми.Вече си имам и внуче.Мила,дори и заради децата ми ,не бих изтърпяла това отново.Но сега вече самотата ми тежи много.Няма работа и е трудно.Но моят съвет е никога не започвай връзка с женен мъж.Прецаканата ще си само ти .
12.09.2013 19:57
директна
директна
Зарежи ги и двамата...Прати единия да се беси .а другия да сменя памперси..Живота си е твой,живей го така ,че да си спокойна и мисли повече за себе си....А любовта ще те намери....
12.09.2013 19:54
1

Рейтинг

4.2
Общо гласували: 10
53
46
31
20
10
Дай твоята оценка: