Обещахме си вярност, но нещата не вървят от разстояние

Аз съм момиче на 18 години. С моя приятел, който е една година по-голям от мен, сме заедно вече от 2години и половина. Двамата много се обичаме и кога на шега, кога и с малка доза вътрешна вяра сме си казвали, че ще си останем завинаги заедно. Родителите ми го харесваха и нямаха нищо против връзката ми с него.

Дойде моментът, в който той замина да учи в Англия. Бяхме си обещали да си споделяме всичко, всякакви наши вълнения и емоциии и да не се забравяме. Поех риска и обещах да го чакам, колкото и време да ни отнеме (а това може би ще означава 4 години), обещах, че няма да погледна друго момче, а и аз вътрешно в себе си не искам друг, защото той беше 1вото ми момче в живота.

Но когато той замина, някак нещата не започнаха по начина, по който аз си представях. И двамата имаме доста малко време един за друг ( по-скоро той няма време), пишем си по някои и друг смс сутрин и вечер, има случаи, в които се засичаме на компютъра и си говорим по скайп. .

Но нещата не са така, както си представях. . На мен ми е много трудно без него и в началото затрупвах от смси, на които той почти не отговаряше. Много се страхувам, че ще го загубя. Но и идва и другият проблем, че родителите ми случайно ми намериха един мой стар дневник, в който бях писала многоооо лични неща.

Разбраха, че не съм невинната им дъщеричка и много намразиха приятеля ми. Не знам как да продължа и какво да направя, но знам, че искам по всякакъв начин да остана с него. .