Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

редакция:
Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата
Здравейте и от мен. . Много се чудих дали да ви занимавам с моите житейски неволи, но се чудя на къде да хвана и какво да правя. . Омъжена съм от 20 год, допреди 4 год що годе живеехме добре със съпруга ми, но след като баща ми почина, нещата много се промениха. Работата ми е такава, че постоянно съм в контакт с много хора-и мъже и жени, и за радост на едните и завист на другите, съм постоянен обект на коментари.

Мисля че с времето съпругът ми свикна с мисълта че мъжете ме харесват, а жените ненавиждат, но се оказа че и той като всички мъже, в един момент поддаде на хорските приказки. . Започнаха се скандали, с него и с родителите му, обиди, и в един прекрасен момент реших да си взема детето и да се пренеса в къщата на баща ми, която беше празна.

Едно цяло лято изкарахме там с детето, а той не потърси дори и детето, което тогава беше на 13 год и определено разбираше какво става, и реши един ден да отиде да види татко си. . Не го спирах, не го и навивах. . Дойде си бързо, и като го попитах защо си идваш толкова бързо, той ми каза "Ми тати е седнал с няква там и ме пита за какво идвам". . .

Само да отбележа, че с него имахме семеен бизнес, и той остана да работи там. . МИна се малко време, майка ми която беше в чужбина и през цялото това време (цялото лято) ни издържаше, си дойде и реши да ми надуе главата да се прибирам при него. . ЗАРАДИ ДЕТЕТО. . Беше малко преди рождения ден на детето, и аз волю-неволю, се прибрах. . Приготвихме празника на детето, торта за в училище, за в къщи, за гости, много торти, много гости, НО и непредвидени. .

Идва господинът при мен в кухнята и ми казва "я нарежи едната торта, че една позната е дошла да честити на детето р. ден (чудно тя от къде знае че детето има р. ден) и се лови в тортата която е за училище, при което става скандал - познатата ли е по-важна или тортата за училище. . е, наряза я. . и аз слязох да видя коя е госпожата. . . И о, изненада-стара негова любов. .

Тая госпожа - женена сто пъти и още толкова разведена, по-вече няма да я коментирам, че ще прозвучи злобарско, започна всеки божи ден да виси при него. . Клиентите ме поднасяха, аз се правех на куку, докато в един слънчев ден тая увисна там където работех аз, и започна да ми се оплаква че била бременна. .

И така нашия татко, стана още веднъж татко. . Но нас с детето ни отсвири, не му дреме детето имали нужда от нещо, не ни отбелязва въобще в къщи. Аз се принудих да си започна собствен бизнес, за да мога да плащам заемите, които наследих от баща ми, и обзавеждането на половината къща, което е на мое име , а в неговата къща. .

Родителите му му преписаха НАШАТА КЪЩА на него чрез дарение, да нямам дял в нея. . И така на месец всички задължения към банки ми излизат около 1000 лв, и с тинейджър, който си има разходи като възрастен, аз се чудя как да оцелявам, и как да изкарвам пари, а господинът издържа чуждо дете (защото в последствие бебето ОЧЕВАДНО прилича на неговия приятел, има заболяване на очите, като на неговия приятел, който се хвалеше че и той има връзка с тази госпожа).

И не го е грижа че и леглото в което спи , аз го плащам . . . Сега майка му е болна, и те ми се молят да ходя да я видя, но понеже моя баща умря в болницата за 10 дни, а съпругът ми дори не звънна тези 10 дни да попита как, и не дойде на погребението му, нито родителите му, аз не искам, и няма да отида да я гледам, може и грях да имам, но така са си заслужили. . .

Те ми викаха ку***, бездомница, боклук, и какво ли още не, и да умре няма да стъпя. . Надявам се, стана ясно че с него живеем като съквартиранти, ядем по отделно, спим в различни стаи, говорим си веднъж месечно. . Не знам и аз защо още стоя там, имам къща, голяма, ремонтирана и с удобства, обзавеждането смених, супер е, но майка ми сега живее там, и при всяка моя дума, че ще го напускам, започваме да се караме.

Тя е против заради детето, което вече не е дете, но . . . . Нямам възможност да си купя друга къща, пък и да си купя, майка ми пак ще идва да ми дудне на главата, та нито е при нея да отида, нито е при мъжът ми да остана. . така 4 години. .

Вече искам да се обеся, и ако не е че детето ми ще ми плаща борчовете както аз на моя баща, с кеф бих си сложила въжето. . Вече не издържам и финансово и психически. . Някой минал през това да ме посъветва. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
kiki
kiki
Ако детето ти все още не е пълнолетно, по-добре вземи мерки и се разведи. Консултирай се с адвокат относно имуществените въпроси, но не позволявай някой да се възползва от собствения ти труд и пот! Детето ти само ще си изгради грешна представа за света, гледайки вашите отношения с баща му, затова хич не се колебай, ами води тази война на всяка цена. Не е възпитателно детето ти да гледа как ти се катерят по главата, а ти търпиш.
07.10.2013 13:18
2
SGK
SGK
Единственият, за Когото няма нерешими въпроси е Бог! И аз имах подобни желания за самоубийство и единствено Той ме измъкна от ситуацията. Независимо дали вярваме или не, само Той може да превърне от алкохолик трезвеник (например) и да обърне всяка невъзможна ситуация в чудо! Повярвай ми била съм там, където си и ти! Моят съвет е да започнеш да се молиш. Можеш да се молиш дори и за вяра. Не се отказвай. Бог те обича.
03.10.2013 17:04
Лора
Лора
Благодаря на всички ,които ме посъветвахте,но разговорите с никой ,не дадоха резултат.Синът ми сега ще навърши 17 год,пояснявам за момичето ,което бе написало"каква е тази торта за 13 годишен",той беше на 12,а тортата беше традиция в училище,всички деца(тогава) си правеха в училище парти на р.дни за да спестят някои и друг учебен час ..та говорих с(и то не за първи път) относно въпроса за изнасяне от в къщи,НО..той не иска,каза ми-изнасяй се като искаш,аз оставам тук,ще идвам да те виждам,но оставам тук.Той пък колкото баща му му прави нетактични забележки и му се кара,той пък толкова по се завира там.Дори на скоро ми каза_"Защо всички деца имат истории с бащите си ,само аз не,ти ме учи да карам колело,ти ме учи да плувам,ти ме учи да стрелям,да помпя и сменям гуми,да карам кола и т.н..."Отговорих му-помисли си сам..И много се надявах ,че е прозрял нещата ,но той явно си жадува за БАЩА..Относно майка ми-опитах се да поговоря и с нея-греда..Още след първото изречение се скарахме,и разговора приключи..лошо и влияе критическата :) няма начин да ме разбере,и да ме подкрепи.И от двете по-лоши неща,предпочитам за сега,да остана да живея при т.нар.ми съпруг,там поне не си говорим,и не се караме,не се забелязваме,и поне не си вдигам захарта(имам диабет).Не ми се прибира в къщи,но няма къде да отида,стоя на работа докато се стъмни,макар че имам възможност да се прибера в 5ч ,и нямам търпение да стане утро за да се махна пак от там..Зимата ходих на психоаналитик,но нямах никаква полза от него,изписа ми някакви успокоителни,от които се дрогирах,спях и пиех много вода..Една или няколко таблетки,не решаваха парични и семейни проблеми..спрях ги.Сега просто стискам със зъби(не знам до кога)и чакам да спечеля някой джакпот ,да открадна детето и да се махна от тук.Искам да си разплатя всички заеми ,и да отворя нова страница в живота си ,с нови хора,и ако може и приятели,защото в момента нямам и приятели-всички се оказаха предатели и лицемери-коя ми била приятелка ,че съм имала възможност да и давам пари и цигари,коя ,че съм и давала дрехи,коя ,че съм и гледала децата,коя че съм и била рамо за всичко ...сега когато имам нужда от рамо -всички са в запас..звънят когато им трябват пари,или помощ,но този филм свърши.Една ми написа един ден във ФБ,на стената"ТИ ПА ГОЛЯМА РАБОТА СТАНА,НА К'ВО СЕ НАДУВАШ?НА ЩАСТЛИВИЯ ЛИ ТИ СЕМЕЕН ЖИВОТ ИЛИ НА БОРЧОВЕТЕ СИ,ХАХАХАА,КИФЛА..Станах за подигравка с добротата си и искреността си ,за подигравка на тези ,които с години на ред ги носих на гърба си.Човешката злоба,завист и простотия-нямат граници.Остана ми вярата в мен самата,много трудно се отказвам и отчайвам,и се надявам да издържа докато се изплатя ,за да започна на ново,макар че годинките си летят,и ще бъде може би късно,но ще опитам да бъда още малко силна.Радвам се ,че се отзовахте,и ме посъветвахте,и съжалявам ,че около мен няма ХОРА ,с които да споделям,и от които да получавам съвети.Благодаря ВИ много .
29.09.2013 18:36
1
MeriJ
MeriJ
Много е трудно да се дава мнение, когато човек не е в тази ситуация, но моето лично мнение, е че вместо да мислиш за въжета и такива глупости вземи се вземи в ръце и помисли малко за себе си. Децата са си деца, а и синът ти не е малък, всеки си поема живота и дори всичко да правим за тях идва моментът, в който започват да гледат себе си и своето щастие. Колкото до мъжът ти освен един шут отзад , който е трябвало да получи много по-рано друго не заслужава. А на майка ти ако не и харесва си е нейн проблем, тези глупости от рода "заради детето" моля, моля без да може. Да не би детето да расте щастливо и доволно като е свидетел на всичко, което става в къщи и те вижда нещастна и изнемогваща? Аз като майка бих подкрепила детето си във всяка ситуация и единственото, което е важно да бъдеш щастлива, а не да търпиш всичкото това, а за това, че те кара да живееш с този нещастник направо нямам думи просто "страхона загрижена мачица" . Аз лично бих говорила с майка ми и бих и казала, че това е положението - махам се от съпругът ми и ще живея така както на мен ми харесва и както аз съм щастлива без значение какво е нейното мнение. Бъди щастлива! Вярвам, че ще успееш дори да намериш някой, с който да споделиш живота си и да бъдеш истински щастлива. Желая ти успех!
29.09.2013 15:42
1
Едно пораснало дете
Едно пораснало дете
Според мен е добре да се посъветвате със сина си. Доколкото разбирам той вече е голям, може би около 18-20г, споделете му как се чувствате, разкажете му живота си, както сте го видяла самата вие, сякаш го разказвате на непознат човек, не на сина си. Поискайте мнение, помощ, съвет от него. Проведете такъв разговор и с майка си след това, като фиксирате и мнението на сина си. Така тя ще разбере много други неща, които не е допускала до момента. Ако е нужно нека внук и баба да си поговорят. А и все пак по-добре да търпите прищевките на майка ви(ако все още не е променила отношението си), вместо неуважението на съпруга ви. Относно кредитите и мебелите, вземете си ги, така и така ги плащате. Има начини за това. Пожелавам ви успех.
29.09.2013 10:41
1
ани иванова
ани иванова
Аз съм разведена от23г децата си отгледах сама без баща без родители.Никога не съм съжалявала че съм се развела колкото и да ми е било тръдно.Недеи да си мислиш такива неща като да се бесиш ако има някои за бесене това е мъжът ти.Нужна си на детето си.Съветвам те да отидеш на психоаналитик ще ти помогнат аз самата когато се развеждах ходих на такъв специалист и имах голяма полза те ми дадоха вярата от която имах нужда.А колкотодо твоят разкараи го да се спасява,по добре да се караш със твоята майка отколкото да му търпиш унижението на което ви е подложил.
29.09.2013 09:37
1
тя
тя
при целия този ужас който си преживяла имаш много натрупана негативна енергия.като човек който беше на ръба,също исках да сложа край на живота си от проблеми и безисходица,те съветвам да потърсиш помощ.аз ходих на сеанси и пих билков чай.сега след 2 години започнах да се възстановявам.преминах през ада и до болка ми е познато какво преживяваш.излез от тази къща и немисли повече за този кретен.помисли за себе си,за травмата която си получила.успех
28.09.2013 00:32
1
Г-жа Пнкова
Г-жа Пнкова
Здравейте,

Всяка дума от споделеното от Вас се забиваше дълбоко в душата ми.Има неща от преживелиците Ви,които са били и мои препъни камъни,но за разлика от Вас аз не съм имала къде да отида.
Проблемите финансови ги имам и в момнта и то големи,но хвани надеждата за ръка и не я пускай.Мисля,че трябва да намериш начин да седнеш и да поговориш сериозно с майка си-не мисля,че една майка би отсъдила лоша присъда за детето си.Опитвам се да я разбера,като баба,но момчето ти е почти мъж,което в очите на баща си е ,като неясна реаност.Собственият му баща почти го е извадил от живота си-въжето не е решението на проблемите ти.Може би ,ако можеше да погледнеш там от горе ще съжалиш,че не си опитала да се бориш,а си се оставила да те манипулира собствената ти майка и си се оставила на унижението ,с което явно се опитваш да свикнеш.
Имаш алтернатива и е крайно време да подредиш пъзела не само на собственият си живот ,а и този на синът ти,та ако щеш да препрограмираш тесногръдия мироглед на майка си.
27.09.2013 18:20
2
Ани
Ани
Миличка,не живей от хорските приказки,дори те да са от твоята майка и детето ти.Вземи живота си в свои ръце след като толкоз дълго живееш такъв живот /ако може да се каже живот/значи си силна жена! Не си заслужава да си слагаш край на живота заради щастието на някои ...
26.09.2013 15:42
1
Ema
Ema
посъветвай се с детето си ,но моето мнение че трябва да заживееш твоя си живот ,а не живота на майка ти ,или на мъжа с когото си била до сега.Всичко ще си дойде на мястото,само търпение и смелост.
26.09.2013 15:15
1

Рейтинг

4
Общо гласували: 15
55
47
31
22
10
Дай твоята оценка: