Каза ми, че искал просто да спи с мен
редакция:
Здравейите
Не съм от хората, които обичат да си споделят личните неща в интернет, но в този случай просто няма с кой друг да поговоря.
Има едно момче (май винаги има едно момче ). С него се познаваме от много време, но никога не сме били особено близки. Това лято той започна да ми пише, да ме кани да излезем и т. н.
Честно казано в началото не го понасях и си измислях какви ли не глупави оправдания за да не изляза с него. Но последния път като ме попита ми беше много скучно и реших че 2 часа с него няма да е толкова зле. . И след това кафе всичко се промени. . Харесах го, не знам как, не знам защо.
Опитвах се да се убедя че не е възможно да съм хлътнала, че го познавам от толкова време и не бива да мисля така за него. Той също показваше че ме харесва, ревнува и т. н. и аз разбира се още повече хлътнах. Станахме и много близки приятели. Преди да излезем ми беше казал, че не търси връзка че иска просто да си излиза с приятели и да се забавлява.
След кафето, обаче започна да ми казва и показва че иска да е с мен. Една вечер излязохме, целунахме се, гушкахме се и аз тотално затънах.
И на следващия ден той се дръпна, спря да ми пише, звъни и споделя. Няколко дни го питах какво има, той все мълчеше и накрая ми каза че решил че е най-добре да сме "просто приятели" и това го бил решил преди да ме целуне, но все пак го направил. . . Примирих се и с това, казах си че ще бъдем приятели, че така е най-добре наистина, че и той изпитва същото но явно държи на мен и не иска да прецака приятелството ни.
Докато. . . един ден си говорихме и аз пак го питах какво е станало, защо се е отказал. И той ми отговори че никога не е искал да е с мен, че е искал да спи с мен, но се е отказал защото съм щяла да се влюбя, а на него да не му пука, но искал да сме приятели и да продължим да се виждаме.
От този ден не съм същата, чувствата ми още ги има, въпреки че на него казах че ги е убил. Но загубих доверието си в него и не мисля че някога отново мога да му вярвам. Казах му че не мога да му бъда приятелка след всичко, но той не се отказа и в момента продължаваме да се чуваме, но аз не мога да се отпусна и да бъда същата с него. .
Какво да правя? Струва ли си да продължавам да се опитвам да му повярвам отново? Струва ли си да продължа да му бъда "приятелка" или просто трябва да зарежа всичко и да му обърна гръб? Не зная. . .
Не съм от хората, които обичат да си споделят личните неща в интернет, но в този случай просто няма с кой друг да поговоря.
Има едно момче (май винаги има едно момче ). С него се познаваме от много време, но никога не сме били особено близки. Това лято той започна да ми пише, да ме кани да излезем и т. н.
Честно казано в началото не го понасях и си измислях какви ли не глупави оправдания за да не изляза с него. Но последния път като ме попита ми беше много скучно и реших че 2 часа с него няма да е толкова зле. . И след това кафе всичко се промени. . Харесах го, не знам как, не знам защо.
Опитвах се да се убедя че не е възможно да съм хлътнала, че го познавам от толкова време и не бива да мисля така за него. Той също показваше че ме харесва, ревнува и т. н. и аз разбира се още повече хлътнах. Станахме и много близки приятели. Преди да излезем ми беше казал, че не търси връзка че иска просто да си излиза с приятели и да се забавлява.
След кафето, обаче започна да ми казва и показва че иска да е с мен. Една вечер излязохме, целунахме се, гушкахме се и аз тотално затънах.
И на следващия ден той се дръпна, спря да ми пише, звъни и споделя. Няколко дни го питах какво има, той все мълчеше и накрая ми каза че решил че е най-добре да сме "просто приятели" и това го бил решил преди да ме целуне, но все пак го направил. . . Примирих се и с това, казах си че ще бъдем приятели, че така е най-добре наистина, че и той изпитва същото но явно държи на мен и не иска да прецака приятелството ни.
Докато. . . един ден си говорихме и аз пак го питах какво е станало, защо се е отказал. И той ми отговори че никога не е искал да е с мен, че е искал да спи с мен, но се е отказал защото съм щяла да се влюбя, а на него да не му пука, но искал да сме приятели и да продължим да се виждаме.
От този ден не съм същата, чувствата ми още ги има, въпреки че на него казах че ги е убил. Но загубих доверието си в него и не мисля че някога отново мога да му вярвам. Казах му че не мога да му бъда приятелка след всичко, но той не се отказа и в момента продължаваме да се чуваме, но аз не мога да се отпусна и да бъда същата с него. .
Какво да правя? Струва ли си да продължавам да се опитвам да му повярвам отново? Струва ли си да продължа да му бъда "приятелка" или просто трябва да зарежа всичко и да му обърна гръб? Не зная. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
А отностно споделеното от алиа.89.
Това момче с което се занимаваш може би те цени повече като приятелка отколкото като нещо друго. Наистина може да те желае сексуално, но се радвай, че не се възползва от теб и не се подиграва с чувствата ти, защото тогава ще се чувстваш 100 пъти по зле...
Опитаи се да се отдръпнеш от него ако искаш да го забравиш. Но знай че ако искаш да си с него ще е доста трудно и мъчително..
Друго което искам да допълня е че 80% от момчетата под 25 години много рядко знаят какво искат. Имам в предвид, че мъжете много се влияят от това че трябва да са вървежни и да гледат да бъдат с колкото се може повече жени през живота си ( до тази възраст). Затова повечето избягват да се обвържат преди 25 години. (с малки изключения)
Това е факт, природа.
Честно казано, изпитвах вътрешен гняв и към него и към приятеля му (който за нищо не е виновен :D ) мноооого време, с месеци.
Сега, след почти 3 години, осъзнавам, че ако той наистина беше само спал с мене и после ме беше зарязал, сега нямаше да сме още приятели и щях да го мразя най-вероятно. Когато го виждам, леко трепва нещо в мен, но това е нормално за всеки, който харесвам физически.
Осъзнай, че не винаги химията е взаимна и че е по-добре момче да се отдръпне, за да не те нарани, отколкото обратното - това означава, че мисли за твоето добро.