Баща ми се самоуби
АнонименНовак
Здравейте!
Пиша тук защото ми е трудно да споделям за това, което ме мъчи пред когото и да е било, а предлаганата тук анонимност е малко или много предразполагаща.
Честно казано не знам откъде да започна.
Имах трудно детство като малка, тъй като баща ми беше алкохолик и нерядко имаше пиянски скандали вкъщи с майка ми, включващи крясъци, заплахи и размахване на огнестрелно оръжие.
Бях малка и не разбирах напълно какво точно се случва. . представях си, че сме герои във филм и може би това детско въображение ми помагаше да се справям със случващото се. Докато един ден не се случи най - лошото.
При поредният скандал, баща ми се самоуби. Все още си спомням мириса на кръв примесен с алкохол и барут.
Това се случи преди 5 години, когато бях 14 годишна.
След случилото се се затворих в себе си. Мъката ме убиваше. Започнах да страня от хората. Мълчах.
Нямах никакво самочувствие. Страхувах се от хората. Най - вече от мъжете. Видех ли мъж по улицата срещу мен, пресичах на отсрещната страна. Излизанията ми навън сред хората бяха своеобразен кошмар.
Мразех съучениците си за това, че са толкова весели, смеят се постоянно, че са безгрижни, докато аз потъвах в собствените си чувства.
Малко по малко започнах да се взимам в ръце. . все пак трябва да съм силна, най - малкото заради моята майка, която след случилото се рухна. Бях и съм нейна опора. Поне се опитвам доколкото е възможно.
Малко по малко се съвземам след случилото се и неговите последици от рода на осъждане от чуждите хора. Нулева толерантност, обвинения. . прекъсване на отношенията със семейството на баща ми, които обвиняват нас за смъртта му.
Само че последиците от това все още ме преследват (няма и как иначе да бъде).
Не мога да създавам трайни връзки с хората. Когато видя, че някой иска да ме има в живота си, аз правя всичко възможно да го отблъсна.
Не мога да споделям. . всъщност мога, но когато споделя за това, какво ме мъчи, не чувствам облекчение. . чувствам се слаба и уязвима пред човека, на когото съм споделила.
Предпочитам да си сложа маска. . да се усмихвам когато съм тъжна. . да се смея когато ми се плаче.
Всичко това ме плаши. .
Хората сме социални животни и имаме нужда от хора. . от човек до себе си, а аз някакси бягам от това нещо, дори да усещам нуждата от него.
Ще ви бъда благодарна, ако ми дадете някакъв съвет или насоки как да разруша стената, която създавам около себе си, и която става все по - висока и дебела.
Пиша тук защото ми е трудно да споделям за това, което ме мъчи пред когото и да е било, а предлаганата тук анонимност е малко или много предразполагаща.
Честно казано не знам откъде да започна.
Имах трудно детство като малка, тъй като баща ми беше алкохолик и нерядко имаше пиянски скандали вкъщи с майка ми, включващи крясъци, заплахи и размахване на огнестрелно оръжие.
Бях малка и не разбирах напълно какво точно се случва. . представях си, че сме герои във филм и може би това детско въображение ми помагаше да се справям със случващото се. Докато един ден не се случи най - лошото.
При поредният скандал, баща ми се самоуби. Все още си спомням мириса на кръв примесен с алкохол и барут.
Това се случи преди 5 години, когато бях 14 годишна.
След случилото се се затворих в себе си. Мъката ме убиваше. Започнах да страня от хората. Мълчах.
Нямах никакво самочувствие. Страхувах се от хората. Най - вече от мъжете. Видех ли мъж по улицата срещу мен, пресичах на отсрещната страна. Излизанията ми навън сред хората бяха своеобразен кошмар.
Мразех съучениците си за това, че са толкова весели, смеят се постоянно, че са безгрижни, докато аз потъвах в собствените си чувства.
Малко по малко започнах да се взимам в ръце. . все пак трябва да съм силна, най - малкото заради моята майка, която след случилото се рухна. Бях и съм нейна опора. Поне се опитвам доколкото е възможно.
Малко по малко се съвземам след случилото се и неговите последици от рода на осъждане от чуждите хора. Нулева толерантност, обвинения. . прекъсване на отношенията със семейството на баща ми, които обвиняват нас за смъртта му.
Само че последиците от това все още ме преследват (няма и как иначе да бъде).
Не мога да създавам трайни връзки с хората. Когато видя, че някой иска да ме има в живота си, аз правя всичко възможно да го отблъсна.
Не мога да споделям. . всъщност мога, но когато споделя за това, какво ме мъчи, не чувствам облекчение. . чувствам се слаба и уязвима пред човека, на когото съм споделила.
Предпочитам да си сложа маска. . да се усмихвам когато съм тъжна. . да се смея когато ми се плаче.
Всичко това ме плаши. .
Хората сме социални животни и имаме нужда от хора. . от човек до себе си, а аз някакси бягам от това нещо, дори да усещам нуждата от него.
Ще ви бъда благодарна, ако ми дадете някакъв съвет или насоки как да разруша стената, която създавам около себе си, и която става все по - висока и дебела.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (21)
Изпрати
Обърни се към вярата ( не казвам нито религия нито църква държа да го подчертая) :)Там е ключа да опознаеш себе си и да пренастройш мисленето си за по-добро :)
0
0
Трудно се преживява подобно нещо но не е невъзможно!На единадесет години останах без майка самоуби се две години след това стигнах дъното на мизерията а след това се борих поне двадесет години да стана нормален а сега живея и създадох невероятно добро семейство иска ВОЛЯ!Успех ти пожелавам!
1
0
Уважавам хората които вярват в прераждане, но това е една голяма лъжа още от грехопадението на човечеството, където сатана говорещ чрез змията, произнася думите, - "никак няма да умрете" ! А, истината за световната история е записана в Библията, всичко което се е случило и за изкупителния план на Бога! Исус ще дойде на тази земя втори път за да спаси за вечен живот Неговите верни деца !!!
0
0
В живота си човек преминава през различни перипетии. Значителна част от тях са резултат от наслагвания от минали животи. Те идват, за да ни дадат някакви уроци. Миличка, ти си преживяла огромен удар, но трябва да се вземеш ръцете си и да оставиш това в миналото, доколкото е възможно. Колкото по-малко мислиш за това, толкова по-добре, защото ако оставиш тъгата да те завладее ще съсипеш живота си, а един ден живота и на твоето семейство. Не допускай това да се случи, защото ще постъпиш така, както баща ти е постъпил с Вас, като Ви е оставил този товар. Затвори страницата с него, а той ще си търпи последствията там - горе. Трябва да намериш сили в себе си и да отхвърлиш бремето, което Ви е натрапил. От теб зависи. Отвори душата и сърцето си и мисли, за всичко хубаво, което можеш да дадеш един ден на човека с когото си и на твоите децата. Ще се справиш!
1
0
Много ви благодаря за подкрепата, съветите и опита, който ми споделихте. Всичко това е много ценно за мен! Имам нуждата и желанието за промяна, усещам че имам силата да се боря за нея. Отново, много ви благодаря! :)
1
0
Здравейте! От разказа се подразбира че сте преживяли голям шок, моят съвет е : за да намерите себеси, трябва да започнете от начало, като се стараете с всички сили да забравите случилото се!!! Да започнете да изучавате Библията, която е Божие Слово, и от там да получите мъдрост, така ще имате шанс да спечелите вечния живот. Ето един библейски курс, поставете това на гугъла и отворете и започнете да изучавате Библията ––– ( изучавай ме ) Пожелавам ви успех, също и на тези които сторят това!
0
0
Мила съжалявам,че си преживяла това и то толкова рано.Нека ти разкажа историята на моя приятел.Когато е бил на 11 баща му се е самоубил пред него.Причината не е алкохолизъм или друга зависимост-просто стрес.Той по същият начин се затворил в себе си и преживявал всичко мноооого тежко.Няколко години след това той осъзнал,че иска да живее нормално,но вече бил загубил такта на ¨нормалния живот¨.Така той започнал да наблюдава как хората се държат-и ¨копирайки¨ тяхното ведро настроение,шеги и разговори след време просто се променил.Голяма роля са и приятелите!Имай 1-2верни приятели ,които те подкрепят в моменти на слабост и ти вдъхват кураж да продължаваш напред!Бъди силна и просто внимателно подбирай хората ,на които споделяш.Свестни хора,които се интересуват от самата теб и качествата ти винаги ще има.Не си поставяй стени и бариери!Това с маските всички го правим от време на време..не винаги ни се споделя какво ни мъчи,по-лесно е да се усмихнеш и да кажеш ¨Добре съм¨,но не си го превръщай в навик! :)
0
0
разбирам те много добре преживях подобно нещо на 16 год-сега вече съм на36-аз бих те посъветвала двете с майка ти да потърсите професионална помощ,няма да повярваш колко добре ще се почустваш-това не е срамно напротив психолога ще ти даде най добрия съвет за вашия конкретен случай,Страничните хора дават различни съвети който ще те объркат повече
0
0
Много тъжна история.. на скоро и аз изгубих близък човек по много гаден начин. Ако имаш нужда да споделиш с някой .. аз съм на среща. На 19г съм И аз изживявам много труден момент от живота ми и ще се радвам да си поговорим ..
0
0
намери човек на които можеш да разчиташ,да обичаш и наи вече да му вярваш
0
0
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 9
57
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
