Ezine.bg»Споделени Истории»Родители»Родителите ми са ужасни хора, страх ме е за братчетата ми!

Родителите ми са ужасни хора, страх ме е за братчетата ми!

Родителите ми са ужасни хора, страх ме е за братчетата ми!
Здравейте! Аз съм момиче на 19 години и искам да ви споделя нещо за родителите. Сега а когато погледна назад към моето детство откривам хиляди грешки, които те са допускали към мен и ме е страх, че те ще ги повторят отново върху двете ми братчета, които имам ( на 12 и 14 години ). Спомням си многобройните скандали на родителите ми пред нас, обидните думи и униженията, който си причиняваха един на друг.

Това че никога не сме отишли на море, на екскурзия или където и да било с оправданието че намало пари за глупости. Та и най-бедните семейства успяват да отидат някъде ей така, ако ще да е с храна от вкъщи! ! ! Да създадат приятни спомени за децата си! ! А ние сме средностатистическо семейство, така че това е било чисто нежелание от тяхна страна. Майка ми имаше периоди, в който крещеше за абсолютно всичко и подлудяваше цялото семейство.

Буквално истерични крясъци и мн грозни обиди, замеряла ни е с разни предмети дори понякога пред близки и познати. Друг път спеше по 2-3 дни и ако я събудиш за нещо лошо ти се пишеше. Но това не е най-лошото. По-големият ми брат беше 1 клас и тъкмо се учеше да чете срички от буквара, естествено това го затрудняваше и му трябваше време за да се научи.

Майка ми изгуби търпение (тя няма мн. от него )удари го, той се разплака а тя му каза "аЙде чети бе идиот, няма цял ден с тебе да се занимавам! ! ! ! " Той съвсем се шашна и не можа да продължи, а сълзите му се стичаха по бузките! ! толкова ми стана мъчно дори сега се разплаках! ! Аз не издържах и се разкрещях "стига ", тя ме удари и блъсна. На др. ден и казах, че от нея пръстта на ръката ми е посинял а тя "глупости това не е от мен "

Да, тя ме е била многократно и мн. лошо, и това беше докато преди година не се махнах при приятеля ми, който е на 26 и сме заедно от три години. Вече имаме общ дом в друг град и сме много щастливи, а родителите ми не отговориха на поканата ми за бала, за който не дадоха 1 ст. и вече дори не и звънят, то ако ми се обадят е само да ми намекват обиди, затова и не ходя на гости вече, а братчетата ми липсват, с тях се виждам но много рядко .

Капката която преля чашата беше, когато майка ми ме удари в носа и той започна да кърви, сега разбирам, че е била счупена една малка костица, тъй като ходих на лекар! ! ! тогава даже бях набрала номера на полицията за да се обадя на закрила на детето но. . . . се отказах. Та те ме държаха буквално заключена, за да не се виждам с него понеже не го харесват.

Една вечер баща ми /той е баща само на братята ми, моя не го познавам понеже майка се е разделила с него после се е омъжила за друг сега пък е с този) беше пил и се сби с него! Не мога да опиша ужаса, който изпитвах! ! !

После пък МОЙТЕ МИЛИ РОДИТЕЛИ ЗАПОЧНАХА ДА ГО ИЗНУДВАТ С ЖАЛБА ЗА ПАРИ! ! Така взеха от неговото семейство 2 000 лв а аз умрях от срам! ! ! А Всъщност те му дължаха 150 лв за цигари, който той им даде от магазина му! ! ! !

Отгледали са ме - да, не съм била гладна нито жадна, но психически ме съсипваха и дори сега усещам трудности когато общувам (когато те наричат постоянно идиот и боклук няма как да нямаш ниско самочуствие). Разбрах, че родителите също са хора, а моите са лоши хора(макар пред гости винаги да се държат идеално и мило )! ! !

Едвам се спасих от този ад! ! ! , но те са там мойте братя ще изпитат всичко това, което и аз а съм безсилна! ! ! ИМА ЛИ НЕЩО КОЕТО МОЖЕ ДА ОПРАВДАЕ ДЪРЖАНИЕТО ИМ ЗАЩОТО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ОТКРИЯ И КАК ДА ПОМОГНА БРАТЯТА МИ ДА ИМАТ ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО? ? ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (33)

Изпрати
Таня
Таня
18.12.2013 01:51
аз ще ти кажа че нито полиция,нито социални ще ти помогнат.Нямат такива правомощия.Единственото ти спасение е че си се запазила психически(надявам се)и това много ще помогне на братята ти,като поддържаш непристанна връзка с тях за да имаш възможност да им говориш и то много да им говориш.сега са в такава възраст,която е много деликатна и ако залитнат на някъде където не е добре и господ няма да им помогне после.Ти трябва да им даваш кураж и да им втълпиш,че хората с които живеят не са добре,но е до време,да потърпят още малко,да не им пука много от обстановката,за да се запазят и те психически.Това е най-важно.
10
3
Момиче което иска да дава добри съвети.
Момиче което иска да дава добри съвети.
27.01.2015 13:36
Брей....,че освен полицията и друг може ли да и помогне и какво?Ти либще и помохнеш?Ти не си преживяла това което е преживяла тя и си дрънкаш някои работи*****
1
0
Маня
Маня
19.01.2014 18:40
Напълно подкрепям Таня ! Така е !!!Не им обръщай внимание на глупостите, не им се обиждай - теса си такива , но не прекъсвай връзката с децата , обичай ги ,подкрепяй ги , говори им , вземай ги когато можеш
4
0
shukran
shukran
22.11.2013 00:34
мила все едно слусхам за моето семество.естествено че нямат право.аз през какво ли не минах заради тях ,аз като те слусхам мисля че маикти като моята са разочаровани от живота,тя е чакала принца на бял кон ,но не го е получила и затова сега гледа да си отмущава на децата си.а аз ако ти кажа моето семеиство и специално маика ми как се е държала незнам дали ти би го повиарвал.
2
0
Густав
Густав
16.11.2013 17:15
Можеш да подадеш жалба в агенцията за закрила на децата, но ако от там наистина решат, че децата не са добре при родителите си - някой ще трябва да се грижи за тях. Ако ти нямаш възможност за това - ще ги пратят в дом, а там със сигурност няма да се чувстват по-добре...
1
1
Алиса
Алиса
01.11.2013 21:59
Нищо не може да оправдае държанието им,те имат нужда от сериозна психологична помощ. Наистина сигнализирай в Закрила на детето,поне да направят проверка на този етап.Освен това говори с класните ръководители на твоите братя и с педагогическите съветници на училищата,в които учат,защото някой трябва да вземе отношение,докато не е станало твърде късно.Оттам директорът,класните ръководители и педагогическите съветници трябва да сигнализират където трябва.Отношението на твоите родители се окачествява като неглижиране,упражняване на психически и физически тормоз.Имаш възможността,затова направи нещо.
1
0
Анита
Анита
27.10.2013 17:54
Господи, какъв човек трябва да си, за да причиниш на детето си такъв живот?? Мило дете, подай жалба до социални грижи, те ще помогнат. Съди родителите си, отнеми им родителските права. Те не заслужават да имат деца. Направо настръхвам като чета разкаа ти. Не мога да си представя какво си преживяла. Аз де грижа сама за детето си и съм като орлица над нея.Само като си помисля, че някой може да я нарани, направо изпитвам ужас.
Моля те най сърдечно, спаси братчетата си от тези хора.
1
0
Ани
Ани
18.10.2013 17:36
Говори с полицията и сициалните, дано направят нещо. Взимайте ги поне на гости за няколко дни, за да се откъснат поне малко от тази среда.
0
0
Деница
Деница
18.10.2013 15:57
Можеш да говориш с родтелите си да ти поверят грижите дърху децата,но това дълбоко ме съмнява,а и едва ли финансиите ти ще са достатъчни.
Друга идея,която ми идва е да се свържеш с полицията и социалните.Разкажи им как си живяла ти,помоли големият ти брат да ти помогне.Дано те ти помогнат.Такива "родители" трябва да бъдат затворени.И преди да се обадиш на социалните,опитай да поговориш с братчетата си,защото е твърде възможно ако ги отнемат от родителите ти и д аги настанят в дом.Поне така предполагам.
3
0
катя
катя
13.10.2013 12:42
За хората които не вярват на историите ще кажа едно- просто не знаете какви неща се случват, аз съм преживяла подобни неща, може би в по лека форма, но такива случаи са много - повярвайте- това че вие не сте от тях, не значи че историите са измислени, а относно темата- ако беше един брат имаше как да се грижиш за него като работиш и живеете в общинско жилище. И аз на твое място ще искам да ги измъкна, защото само човек, който го е преживял всичко това може да разбере. Не знам кое е по добре да направиш. Може би гледай себе си, учи помагай им доколкото можеш, гледайте да излизате и прекарвате повече време с приятели и няма толкова да усещате ужасната обстановка вкъщи. Много е сложно, но си само на 19 и много трудно можеш да ги измъкнеш, а и не се знае някой ден как "хубаво" ще ти с отплатят братята ти за тези саможертви. Кураж и повече усмивки. Приеми ситуацията за такава и недей да бъдеш толкова чувствителна, Покажи, че си силна и можеш да бъдеш щастлива въпреки обкръжаващата те среда. / Иначе можеш и да подадеш опрлаквания, но не мисля, че в България нещата ще е развият във ваша полза.
0
0
Моника Николова
Моника Николова
09.10.2013 19:44
Истинска или не тази история ме заинтриува.Мила,не си прави труда да търсиш закрила на детето понеже от житейския си опит съм видяла,че няма много да ти помогнат.Ако ти и приятелят ти имате поне малката финансова възможност за отглеждането на братчетата ти ги вземи при вас,дори и да ви е малко трудно ще им помогнеш с много.Незабавно ги измъкни от там,защотото са в такава възраст,в която се формират характерите им и това може да им остави травма за цял живот.Няма нищо,което да оправдае това,че родителите ти са истерични.Нормално е всеки родител да е изнервен и напрегнат понякога и да е ядосан,но постоянното психическо и физическо насилие не се оправдава с нищо (освен наркотична или алкохолна зависимост,но ти щеше да знаеш ако имаше такава).Бъди силна,свържи се с приятели и роднини за съдействие.Хубаво е,че имаш поне 1 човек до себе си в лицето на приятеля ти.Надявам се проблемите ти да се оправят!Късмет.
1
0
kristina
kristina
09.10.2013 19:39
След като си на 19 г. направи така , че братчетата ти да се изнесът от там , Може да ги вземете вие с приятеля ти ако и двамата сте съгласни . Обади се в полицията и поговори с някого от там и виж дали може да дадът братята ти на теб и вие да ги отгледате .
0
0

Рейтинг

4.1
Общо гласували: 8
52
45
31
20
10
Дай твоята оценка: