Родителите ми са ужасни хора, страх ме е за братчетата ми!

Здравейте! Аз съм момиче на 19 години и искам да ви споделя нещо за родителите. Сега а когато погледна назад към моето детство откривам хиляди грешки, които те са допускали към мен и ме е страх, че те ще ги повторят отново върху двете ми братчета, които имам ( на 12 и 14 години ). Спомням си многобройните скандали на родителите ми пред нас, обидните думи и униженията, който си причиняваха един на друг.

Това че никога не сме отишли на море, на екскурзия или където и да било с оправданието че намало пари за глупости. Та и най-бедните семейства успяват да отидат някъде ей така, ако ще да е с храна от вкъщи! ! ! Да създадат приятни спомени за децата си! ! А ние сме средностатистическо семейство, така че това е било чисто нежелание от тяхна страна. Майка ми имаше периоди, в който крещеше за абсолютно всичко и подлудяваше цялото семейство.

Буквално истерични крясъци и мн грозни обиди, замеряла ни е с разни предмети дори понякога пред близки и познати. Друг път спеше по 2-3 дни и ако я събудиш за нещо лошо ти се пишеше. Но това не е най-лошото. По-големият ми брат беше 1 клас и тъкмо се учеше да чете срички от буквара, естествено това го затрудняваше и му трябваше време за да се научи.

Майка ми изгуби търпение (тя няма мн. от него )удари го, той се разплака а тя му каза "аЙде чети бе идиот, няма цял ден с тебе да се занимавам! ! ! ! " Той съвсем се шашна и не можа да продължи, а сълзите му се стичаха по бузките! ! толкова ми стана мъчно дори сега се разплаках! ! Аз не издържах и се разкрещях "стига ", тя ме удари и блъсна. На др. ден и казах, че от нея пръстта на ръката ми е посинял а тя "глупости това не е от мен "

Да, тя ме е била многократно и мн. лошо, и това беше докато преди година не се махнах при приятеля ми, който е на 26 и сме заедно от три години. Вече имаме общ дом в друг град и сме много щастливи, а родителите ми не отговориха на поканата ми за бала, за който не дадоха 1 ст. и вече дори не и звънят, то ако ми се обадят е само да ми намекват обиди, затова и не ходя на гости вече, а братчетата ми липсват, с тях се виждам но много рядко .

Капката която преля чашата беше, когато майка ми ме удари в носа и той започна да кърви, сега разбирам, че е била счупена една малка костица, тъй като ходих на лекар! ! ! тогава даже бях набрала номера на полицията за да се обадя на закрила на детето но. . . . се отказах. Та те ме държаха буквално заключена, за да не се виждам с него понеже не го харесват.

Една вечер баща ми /той е баща само на братята ми, моя не го познавам понеже майка се е разделила с него после се е омъжила за друг сега пък е с този) беше пил и се сби с него! Не мога да опиша ужаса, който изпитвах! ! !

После пък МОЙТЕ МИЛИ РОДИТЕЛИ ЗАПОЧНАХА ДА ГО ИЗНУДВАТ С ЖАЛБА ЗА ПАРИ! ! Така взеха от неговото семейство 2 000 лв а аз умрях от срам! ! ! А Всъщност те му дължаха 150 лв за цигари, който той им даде от магазина му! ! ! !

Отгледали са ме - да, не съм била гладна нито жадна, но психически ме съсипваха и дори сега усещам трудности когато общувам (когато те наричат постоянно идиот и боклук няма как да нямаш ниско самочуствие). Разбрах, че родителите също са хора, а моите са лоши хора(макар пред гости винаги да се държат идеално и мило )! ! !

Едвам се спасих от този ад! ! ! , но те са там мойте братя ще изпитат всичко това, което и аз а съм безсилна! ! ! ИМА ЛИ НЕЩО КОЕТО МОЖЕ ДА ОПРАВДАЕ ДЪРЖАНИЕТО ИМ ЗАЩОТО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ОТКРИЯ И КАК ДА ПОМОГНА БРАТЯТА МИ ДА ИМАТ ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО? ? ?