Вече седма година търпя тормоз, унижения и всякакви обиди

Много съм самотна, в главата ми е адска каша. Искам да си тръгна, но ме е страх. Имам две дечица (обичам ги безкрайно много) заради тях вече седма година търпя тормоз, унижения всякакви обиди от страна на свекърва ми. Мъжът ми по принцип не беше лош, държеше се добре с мен първите 2 г., а после започна да слуша майка си, няколко пъти ме е удрял, единия път дори бях бременна.

Имам къща (нуждае се от малко ремонт и можем да живеем там), а той постоянно се оправдава, че нямало излишни пари, явно той не иска да се отдели от родителите си и така аз живея само заради децата. Скандали имаме почти всеки ден.
Вече 5-та година работя, за къщата се грижа, пране готвене, чистене, всичко аз, сметките аз плащам (ток, вода, кабелна, интернет).

Всички разходи на децата пак аз ги поемам, защото той вечно няма пари, като вземе заплата най-много 4 5 дни и вече иска пари за цигари от мен. Започна и чашките редовно да пресушава. Аз също изнемогвам, добре че е сестра ми и родителите ми, та да ми помагат.
Преди една година получих вниманието на един мъж, първо беше само приятелство, после флирт, а сега е любов от моя страна а може би и от негова - не зная. Но нали се сещате, че нещата са сложни, той не е бил женен, няма деца, а и аз не съм разделена с мъжа ми. Иначе искри прехвърчат и от негова страна, но едни думи ми повтаря много често (да се бяхме срещнали преди 7 г. ).

Аз обаче имам чувства към този мъж, мисля си много често за него, представям си живота ми с него. Треперя от вълнение когато е до мен, постоянно гледам да съм близо до него когато съм свободна. И така ада в който живея е пълен, добре че са децата та да забравям за болката