Той ми изневери и въпреки всичко аз пак съм с него
редакция:
Здравейте реших и аз да напиша историята си защото вече не мога да продължавам така.
С приятеля ми сме заедно от доста дълго време. Преди две-три седмици разбрах, че месец и нещо ме е лъгал и ми е изневерявал. Ходил е с момиче от друг град и са се виждали само един път. Държал се е с нея по същия начин както и с мен. Бях потресена когато разбрах, и то не от него. Взех номера на въпросното момиче от телефона му и се чух с нея. За мое щастие момичето се оказа много разбрано.
В същия ден и двете скъсахме с него. От всичко това мен много ме заболя. Той не спираше да ми звани, да ми пише по всяко време, умоляваше ме да се съберем. Аз понеже съм глупачка и съм много наивна се съгласих да излезем и да си поговорим. Той ме молеше, искаше да бъде с мен , както и аз с него, но ме беше страх че ще се повтори. След няколко дена реших да му дам втори шанс. Той започна да се държи по добре, но всеки път като го погледна се сещам каква болка ми причини.
Всеки път като се видим му пребърквам телефона, като се чуем постоянно го питам къде е бил и с кого. Всеки ден го питам дали ми изневерява или дали ще го повтори, но той винаги отрича. Обичам го, сигурно и той мен, но се чудя тази любов заслужава ли си? Боли ме като чуя гласа му, като го видя.
Аз доверие повече не мога да му имам. Имам чувството че се боря сама със себе си да съм с него. Моля ви за съвет. Има ли смисъл да продължаваме като аз постоянно се съмнявам в него? Дали ще можем да живеем така? Някога ще мога ли да му имам доверие пак?
С приятеля ми сме заедно от доста дълго време. Преди две-три седмици разбрах, че месец и нещо ме е лъгал и ми е изневерявал. Ходил е с момиче от друг град и са се виждали само един път. Държал се е с нея по същия начин както и с мен. Бях потресена когато разбрах, и то не от него. Взех номера на въпросното момиче от телефона му и се чух с нея. За мое щастие момичето се оказа много разбрано.
В същия ден и двете скъсахме с него. От всичко това мен много ме заболя. Той не спираше да ми звани, да ми пише по всяко време, умоляваше ме да се съберем. Аз понеже съм глупачка и съм много наивна се съгласих да излезем и да си поговорим. Той ме молеше, искаше да бъде с мен , както и аз с него, но ме беше страх че ще се повтори. След няколко дена реших да му дам втори шанс. Той започна да се държи по добре, но всеки път като го погледна се сещам каква болка ми причини.
Всеки път като се видим му пребърквам телефона, като се чуем постоянно го питам къде е бил и с кого. Всеки ден го питам дали ми изневерява или дали ще го повтори, но той винаги отрича. Обичам го, сигурно и той мен, но се чудя тази любов заслужава ли си? Боли ме като чуя гласа му, като го видя.
Аз доверие повече не мога да му имам. Имам чувството че се боря сама със себе си да съм с него. Моля ви за съвет. Има ли смисъл да продължаваме като аз постоянно се съмнявам в него? Дали ще можем да живеем така? Някога ще мога ли да му имам доверие пак?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари