Родителите ми не го приемат заради произхода му
редакция:
АнонименНовак
Здравейте! Намирам се в наистина тежка ситуация , моля Ви за съвет и помощ.
На 18 години съм, момиче от малък град, отличничка съм в хубаво училище. Живея с родителите си. Те са със статут на заможни хора в града, познават ги всички. На 16 години се запознах с приятеля си, влюбих се, първи ми е във всяко едно отношение. Оттогава животът ми стана АД. И не, нямам проблеми с него, а с нашите. Проблемът е там, че той е българо-мохамеданин (помак), т. е българин по народност, мюсюлманин по религия.
Въпреки това обаче, той носи българско име, ходим заедно на църква по време на християнските празници, с българско самосъзнание е. Той е с 5 години по-голям от мен, с висше образоване, с цели и мечти за бъдещето. Родителите ми смятат, че „не е за нашето семейство” , тъй като не харесват и родителите му поради гореспоменатата причина, казват, че с него ще бъда лишена от живота, който до сега съм водила, че няма да може да ми го осигури.
А аз не искам той да ми осигурява нищо, не съм с него заради пари, а защото е моето момче и го обичам, а и не мога да кажа, че се оплаква от липса на пари. Обичам и родителите си, но те постоянно ми натякват за произхода му, в който според мен, тъй като съм чела и съм се интересувала достатъчно, няма нищо срамно, напротив! Имам чувството, че се срамуват от мен, а това е най-лошото нещо за мен. Искам да се гордеят с мен, да се радват с мен и да са щастливи с моето щастие, но това така и не се случва.
От повече от две години всеки ден се будя и съм изправена пред избор между ума и сърцето си, не го пожелавам на никого. Хубаво ми е с него, разбира ме, грижи се за мен, но мнението на родителите ми ме убива. Убива ме и това, че в 21 век много хора не могат да живеят пълноценно и да бъдат щастливи с когото си искат, поради тесногръдото мислене на останалите.
Жал ми е да слушам родителите си, когато ми казват : “Оглеждай се, маме, какви момчета има, с потекло, богати, живот да си живееш”. Нима това е най-важното? Какво значение има това, когато си щастлив и обичаш, защо не могат да се зарадват и да бъдат щастливи заедно с мен ? Наистина ме боли.
Моля Ви дайте ми съвет какво да правя, искам да съм с него, но искам и родителите ми да са щастливи и да не се ядосват. Ще бъда безкрайно благодарна на всички отговорили! ! !
На 18 години съм, момиче от малък град, отличничка съм в хубаво училище. Живея с родителите си. Те са със статут на заможни хора в града, познават ги всички. На 16 години се запознах с приятеля си, влюбих се, първи ми е във всяко едно отношение. Оттогава животът ми стана АД. И не, нямам проблеми с него, а с нашите. Проблемът е там, че той е българо-мохамеданин (помак), т. е българин по народност, мюсюлманин по религия.
Въпреки това обаче, той носи българско име, ходим заедно на църква по време на християнските празници, с българско самосъзнание е. Той е с 5 години по-голям от мен, с висше образоване, с цели и мечти за бъдещето. Родителите ми смятат, че „не е за нашето семейство” , тъй като не харесват и родителите му поради гореспоменатата причина, казват, че с него ще бъда лишена от живота, който до сега съм водила, че няма да може да ми го осигури.
А аз не искам той да ми осигурява нищо, не съм с него заради пари, а защото е моето момче и го обичам, а и не мога да кажа, че се оплаква от липса на пари. Обичам и родителите си, но те постоянно ми натякват за произхода му, в който според мен, тъй като съм чела и съм се интересувала достатъчно, няма нищо срамно, напротив! Имам чувството, че се срамуват от мен, а това е най-лошото нещо за мен. Искам да се гордеят с мен, да се радват с мен и да са щастливи с моето щастие, но това така и не се случва.
От повече от две години всеки ден се будя и съм изправена пред избор между ума и сърцето си, не го пожелавам на никого. Хубаво ми е с него, разбира ме, грижи се за мен, но мнението на родителите ми ме убива. Убива ме и това, че в 21 век много хора не могат да живеят пълноценно и да бъдат щастливи с когото си искат, поради тесногръдото мислене на останалите.
Жал ми е да слушам родителите си, когато ми казват : “Оглеждай се, маме, какви момчета има, с потекло, богати, живот да си живееш”. Нима това е най-важното? Какво значение има това, когато си щастлив и обичаш, защо не могат да се зарадват и да бъдат щастливи заедно с мен ? Наистина ме боли.
Моля Ви дайте ми съвет какво да правя, искам да съм с него, но искам и родителите ми да са щастливи и да не се ядосват. Ще бъда безкрайно благодарна на всички отговорили! ! !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 4
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Съпругът на дъщеря ми е от Иран ,но живеят в България и знам през какво съм минала преди да се сключи този брак.За хората които не са посещавали Иран там си е доста хард всички жени са със забрадки дори на чужденците се задължава да носят хаджаб ,минаваш инструкции за облеклото още на границата .Няма да разказвам подробности дъщеря ми сега е омъжена ,щастлива с три прекрасни момченца .Живеят в България .В началото на връзката им дъщеря ми беше на 14 ,а той на 26 идваше ми да го убия буквално .Сега когато го познавам знам ,че би направил всичко дъщеря ми да е щастлива.
Малка си, аз бих те посъветвала да не бързаш. Завърши училище, запиши се в университет в друг град. Завърши, намери си работа, намери себе си и посоката в живота си. Ако любовта ви е силна, този човек ще бъде да теб и ще те подкрепя и ти няма да го смениш с друг. И ако се обичате при други условия - пораснали, с кариера, в друг град, вярвам че родителите ти ще го приемат, защото ще уважават доказали се хора.
Родителите ти според мен не ти дават най-добрия съвет за "богатство и потекло", най-малкото защото в България нямаме синя кръв и повечето хора с пари, не са ги заслужили с големи умствени възможности (мое лично мнение) и съответно не ги влагат по-далече от кръчмите, салфетките и силиконовите кукли. Но те те обичат и винаги ще бъдат до теб и ще ти помогнат, ако си в беда. Те ти мислят доброто и твоето бъдеще е тяхното признание, ако ти успееш, те ще се чувстват успели родители, ако ти си нещастна и те няма да са щастливи.
Ако го оставиш заради родителите си, винаги ще ги обвиняваш, че са попречили на щастието ти. Ако им обърнеш гръб и избереш любовта, ще обвиняваш него, че те е отделил от семейството ти. Дай си време, помисли за себе си, какво искаш от живота? Поздравления, че цениш образованието, бих те посъветвала да продължиш в тази насока, защото то е прозорец към света - кой знае, утре може да учиш или работиш в чужбина, където религия и познанствата в малките градчета няма да имат никаква роля.
Пожелавам ти много щастие!
Искам да допълня, че имаше период, в който родителите ми омекнаха, идвал е вкъщи, разбираше се идеално с майка ми, даже мога да твърдя, че се бяха сближили, но това беше в продължение на 4-5 месеца, след което се скараха, заради битовизми, и майка ми е отново на мнение, че не е човекът за мен..... Отделно хората не спират да говорят и това също ме съсипва!
Преследвай щастието си, това е моя съвет. Родителите не винаги са прави. Повечето родители все още мислят че времената са като преди. Просто не са осъзнати. Убеди ги, че той си струва и че наистина те прави щастлива, а всеки родител иска детето си щастливо.