Родителите ми не го приемат заради произхода му
редакция:
Здравейте! Намирам се в наистина тежка ситуация , моля Ви за съвет и помощ.
На 18 години съм, момиче от малък град, отличничка съм в хубаво училище. Живея с родителите си. Те са със статут на заможни хора в града, познават ги всички. На 16 години се запознах с приятеля си, влюбих се, първи ми е във всяко едно отношение. Оттогава животът ми стана АД. И не, нямам проблеми с него, а с нашите. Проблемът е там, че той е българо-мохамеданин (помак), т. е българин по народност, мюсюлманин по религия.
Въпреки това обаче, той носи българско име, ходим заедно на църква по време на християнските празници, с българско самосъзнание е. Той е с 5 години по-голям от мен, с висше образоване, с цели и мечти за бъдещето. Родителите ми смятат, че „не е за нашето семейство” , тъй като не харесват и родителите му поради гореспоменатата причина, казват, че с него ще бъда лишена от живота, който до сега съм водила, че няма да може да ми го осигури.
А аз не искам той да ми осигурява нищо, не съм с него заради пари, а защото е моето момче и го обичам, а и не мога да кажа, че се оплаква от липса на пари. Обичам и родителите си, но те постоянно ми натякват за произхода му, в който според мен, тъй като съм чела и съм се интересувала достатъчно, няма нищо срамно, напротив! Имам чувството, че се срамуват от мен, а това е най-лошото нещо за мен. Искам да се гордеят с мен, да се радват с мен и да са щастливи с моето щастие, но това така и не се случва.
От повече от две години всеки ден се будя и съм изправена пред избор между ума и сърцето си, не го пожелавам на никого. Хубаво ми е с него, разбира ме, грижи се за мен, но мнението на родителите ми ме убива. Убива ме и това, че в 21 век много хора не могат да живеят пълноценно и да бъдат щастливи с когото си искат, поради тесногръдото мислене на останалите.
Жал ми е да слушам родителите си, когато ми казват : “Оглеждай се, маме, какви момчета има, с потекло, богати, живот да си живееш”. Нима това е най-важното? Какво значение има това, когато си щастлив и обичаш, защо не могат да се зарадват и да бъдат щастливи заедно с мен ? Наистина ме боли.
Моля Ви дайте ми съвет какво да правя, искам да съм с него, но искам и родителите ми да са щастливи и да не се ядосват. Ще бъда безкрайно благодарна на всички отговорили! ! !
На 18 години съм, момиче от малък град, отличничка съм в хубаво училище. Живея с родителите си. Те са със статут на заможни хора в града, познават ги всички. На 16 години се запознах с приятеля си, влюбих се, първи ми е във всяко едно отношение. Оттогава животът ми стана АД. И не, нямам проблеми с него, а с нашите. Проблемът е там, че той е българо-мохамеданин (помак), т. е българин по народност, мюсюлманин по религия.
Въпреки това обаче, той носи българско име, ходим заедно на църква по време на християнските празници, с българско самосъзнание е. Той е с 5 години по-голям от мен, с висше образоване, с цели и мечти за бъдещето. Родителите ми смятат, че „не е за нашето семейство” , тъй като не харесват и родителите му поради гореспоменатата причина, казват, че с него ще бъда лишена от живота, който до сега съм водила, че няма да може да ми го осигури.
А аз не искам той да ми осигурява нищо, не съм с него заради пари, а защото е моето момче и го обичам, а и не мога да кажа, че се оплаква от липса на пари. Обичам и родителите си, но те постоянно ми натякват за произхода му, в който според мен, тъй като съм чела и съм се интересувала достатъчно, няма нищо срамно, напротив! Имам чувството, че се срамуват от мен, а това е най-лошото нещо за мен. Искам да се гордеят с мен, да се радват с мен и да са щастливи с моето щастие, но това така и не се случва.
От повече от две години всеки ден се будя и съм изправена пред избор между ума и сърцето си, не го пожелавам на никого. Хубаво ми е с него, разбира ме, грижи се за мен, но мнението на родителите ми ме убива. Убива ме и това, че в 21 век много хора не могат да живеят пълноценно и да бъдат щастливи с когото си искат, поради тесногръдото мислене на останалите.
Жал ми е да слушам родителите си, когато ми казват : “Оглеждай се, маме, какви момчета има, с потекло, богати, живот да си живееш”. Нима това е най-важното? Какво значение има това, когато си щастлив и обичаш, защо не могат да се зарадват и да бъдат щастливи заедно с мен ? Наистина ме боли.
Моля Ви дайте ми съвет какво да правя, искам да съм с него, но искам и родителите ми да са щастливи и да не се ядосват. Ще бъда безкрайно благодарна на всички отговорили! ! !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 4
51
41
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Ако обичаш това момче, бори се, говори с родителите си, открито, заяви им че той е сърцето, че си щастлива, че се разбирате и уважавате. Попитай ги срамуват ли се от връзката ви, попитай ги за хората ли живеят, защото много хора не дават на децата си да водят подобни връзки, заради това какво ще кажат хората. НО хората говорят и за хубаво и за лошо, все лошо защото живота вече е такъв, че всеки завижда малко или много.